Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 6(66), юни 2009 г.

Новини
Подбрани от Ралица Кацарска, ПДИ

Ново решение на Европейския съд по правата на човека относно свободата на информация
В свое решение от 26 май 2009 г. Европейският съд по правата на човека постанови, че унгарските власти нарушават Член 10 от Европейската конвенция по правата на човека (ЕКПЧ), отказвайки да предоставят достъп до документи, съхранявани от публична институция (Kenedi v Hungary, 31475/05).
Жалбоподателят е известният унгарски историк Янош Кенеди, член на демократичната опозиция по време на комунистическия режим, който е поискал от Министерство на вътрешните работи документи от времето на комунистическия режим, за да продължи  проучването на архивите на тайните служби. Като реакция, министерството засекретява въпросните  документи и отказва достъп. Заявителят обжалва отказа в съда, който постановява предоставяне на искания достъп. Въпреки това, Янош Кенеди не получава достъп до документите.

В своето решение Европейският съд по правата на човека намира, че „упоритото нежелание на държавните органи на ответната държава да изпълнят предходните решения е в разрез с вътрешното законодателство и е равносилно на беззаконие…” За съда такава злоупотреба с власт, дадена на институциите, не може да се характеризира като мярка, „предписана от закон”. Следователно, има нарушение на Член 10 (свобода на изразяването).

Според решението на съда има нарушение и на Член 6 от ЕКПЧ (право на справедлив съдебен процес), тъй като продължителността на съдебния процес е била твърде дълга с оглед на „сложността на случая, поведението на заявителя и съответните институции и риска за заявителя по време на диспута”.      

Това е второ решение на Съда, с което се установява нарушение Чл. 10 от ЕКПЧ в резултат на отказ на органите на власт да предоставят достъп до документи, които съхраняват. Решението от април 2009 г. бе по дело на Унгарския съюз за граждански свободи отново срещу Унгария (Szabadsagjogokert v Hungary, Application no 37374/05).
Източник: FOIAnet (Международна мрежа на застъпниците за свобода на информацията)

Руският закон за свобода на информация на английски
Институтът за развитие на свободата на информация съобщи, че руският закон за свобода на информация е преведен на английски език. Пълното му заглавие е „Федерален закон за предоставяне достъп до информация относно дейността на правителствени институции и органи на местното самоуправление”. Законът ще влезе в сила на 1 януари 2010 г. Текстът на английски може да се прочете на адрес: http://www.svobodainfo.org/info/page/eng?tid=633200210&nd=458221822.

Цената на ядрената енергия вече не е тайна
Благодарение на Федералния закон за достъп до информация за околната среда, Тине ван дер Стретен от политическа партия „Зелените” в Белгия постигна пробив в достъпа до информация за разходите, свързани с ядрената енергия в Белгия.
1:0 за публичния достъп и срещу тайната относно цената на ядрените отпадъци в Белгия  - така Тине ван дер Стретен определя в своя блог победата си пред Върховния административен съд.
Тя припомня, че програмата за управление на ядрените отпадъци в Белгия струва много, но е невъзможно да се разберат подробности за сумите. Затова ван дер Стретен иска достъп до доклада, който Белгийската агенция за радиоактивни отпадъци и йонизиращи материали (NIRAS) издава на всеки 5 години. NIRAS отхвърля заявлението, като се позовава на националната сигурност и поверителния характер на икономическата и индустриална информация. Според Агенцията е невъзможно да се даде частичен достъп, защото заличаването на поверителната информация би направило доклада неразбираем. 
С решението си от 14 април 2009 г. Върховният административен съд потвърждава решението на Федералната комисия за достъп до информация за околната среда да се даде достъп до искания доклад, като поставя условие за изключване на информацията, съдържаща подробности за точното място и формата, под която съществуват ядрените отпадъци.
Върховният административен съд отхвърли искането на NIRAS да суспендира решението на Федералната комисия със следните аргументи:

• поверителността на икономическата информация трябва да се претегли в полза на обществения интерес, съгласно Европейската директива за достъп до информация за околната среда  (EC 2003/4);
• няма определено със закон изключение, според което публикуването на доклада може да има отрицателно въздействие върху функционирането на NIRAS.

Източник: http://www.wobsite.be/index.php?page=4&detail=475&PHPSESSID=a1075cfb326ecd3bd34a24b3cc8ccf6b

Разкриват обществените разходи в Латвия
Премиерът на Латвия нареди пълно и подробно разкриване на обществените разходи. Тази разпоредба е свързана с необходимостта от намаляване на обществените разходи с 500 милиона, което води до намаляване на пенсии и социални осигуровки. Премиерът подчерта, че обществото има право на пряк достъп до това как публичните бюджети се използват от публичната администрация. Във връзка с това той нареди всички министри да публикуват на своите интернет страници стандартизиран и лесно достъпен отчет за разходите в съответната институция: брой служители и техните заплати, командировки, наем на офисни съоръжения, разходи за семинари, за PR и други. Също така призова другите институции, включително и медиите, да следят как се изпълнява неговата заповед. До момента този тип информация е била достъпна чрез заявления за достъп до информация, което е свързано с много време, усилия и закъснения. Затова такава инициатива за активно публикуване на информация, подета от най-висшия служител в Латвия, е безпрецедентна.
Източник: PROVIDUS (Център за публична политика, Латвия)

Доклад във Великобритания по повод предложените изменения на Регламент 1049
Комисията по въпроси за Европейския съюз към Камарата на лордовете изготви на 18 юни 2009 г. доклад относно предложенията, направени от Европейската комисия във връзка с обществения достъп до документи, съхранявани от Европейския парламент, Европейския съвет и Европейската комисия. Предложенията са представени от Европейската комисия като част от нейната „Европейска инициатива за прозрачност” и следват преглед на Регламент 1049/2001. Опасенията на Комисията към Камарата на лордовете са, че предложенията, които изключват подготвителните документи от достъп, ще доведат до ограничаване на възможността за критичен обществен поглед. Така например, изключването на формално неразпростанени документи, или пък проекто-документи, разпространявани в институцията, ще доведе до ограничаване на публичния достъп до документи. Според Комисията: „Това не е подходящ път да се направи баланса между защитените интереси и прозрачността”.
В доклада се подчертава, че предложението държавите-членки да могат да отказват разкриване на документи на ниво Европейски съюз на основание тяхното вътрешно законодателство може значително да ограничи правото на достъп. Комисията настоява да се изясни кои документи биха влезли в обхвата на предложеното изключение.
Комисията също се противопоставя на опитите на правителството да осигури по-голяма защита на правните експертни мнения и становища, отколкото позволява съществуващото законодателство.
Председателят на комисията, Лорд Манс подчерта, че „предоставянето на публичен достъп до документи е ключов елемент за гарантиране отчетността на европейските институции пред гражданите на Европа.” В подкрепа на това той допълни, че законодателството трябва да се твори във възможно най-открита обстановка.
Източник: http://news.parliament.uk/2009/06/lords-report-on-proposals-for-public-access-to-eu-documents/

Политика на президента Обама за разсекретяване. На 29 юни Съветът за разсекретяване в обществен интерес (Public Interest Declassification Board  - PIDB - http://www.archives.gov/declassification/pidb/) стартира Форум за предложения по повод на реформата на Обама на политиката за класифициране и разсекретяване на информацията. 
Форумът се поддържа на блога на Службата за научна и технологична политика на Белия дом (OSTP) и е активен от 29 юни до 13 юли. Приемат се препоръки в четири различни области – политика за разсекретяване, национален център за разсекретяване, политика за класифициране и технологични предизвикателства и възможности. Форумът е възможност да се дадат препоръки как правителството да направи процеса на разсекретяване по-прозрачен,  дали трябва да има приоритети при разсекретяването на документи и, ако има, на какъв критерий да се базират – историческа значимост или друго.
Източник: Fringe Spitting, year 7 - No. 117 – July 1 - 2009 (двуседмично електронно списание, издавано от холандския експерт Роже Флюгелс)