Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 5(65), май 2009 г.

Новини
Подбрани от Ралица Кацарска, ПДИ

Програма Достъп до Информация изготви неофициален превод на Конвенцията за достъп до официални документи ( 106Kb) на Съвета на Европа. 
На 18 юни тази година в Тромсо, Норвегия, министрите на правосъдието на страните-членки на Съвета на Европа ще отворят процедурата по подписване на Конвенцията за достъп до официални документи. Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията (FOIAnet) бе уведомена, че Конвенцията ще подпишат правосъдните министри на Норвегия, Унгария, Словения и Финландия.
Изготвянето и приемането на задължителен правен документ, който да гарантира свободния достъп до информация, се дискутира в Съвета на Европа от 1994 г., когато идеята кристализира около приетата от Съвета на министрите през 1981 г. Препоръка R(81)19 за достъп до информация, съхранявана от публичните институции. През февруари 2002 г. официално е приета Препоръка (2002)2, базирана на сравнителен анализ на законодателства и практики. Със свое решение от май 2005 г. Комитетът на Министрите към Съвета на Европа възлага на Координационния комитет по правата на човека да започне работа по изготвянето на правно-задължителен инструмент, отразяващ принципите на достъп до информация, заложени в Препоръка 2002(2) относно достъпа до официални документи.
На 27 ноември 2008 г. Съветът на Европа прие първия в света правно-задължителен документ, гарантиращ достъпа до информация. Изработването на текста на Конвенция за достъп до официални документи започна през януари 2006 г. и бе съпроводена от мащабна кампания от страна на трите наблюдаващите граждански организации (AccessInfoEurope, Правна инициатива на Отворено общество и Article 19). Техните препоръки за залагане на по-високи стандарти в Конвенцията, които да гарантират достъпа до информация, бяха подкрепени от 250 граждански организации, сред които и Програма Достъп до Информация, дванадесет европейски информационни комисари, няколко правителства и членовете на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (в свое становище от 3 октомври 2008 г.).

Страница "Достъп до Информация и журналистически разследвания" стартира ПДИ. Страницата е в процес на разработване, но в нея може да намерите информация за случаи, в които журналисти са използвали процедурите по ЗДОИ, за да получат достъп до данни и документи, както и развитието по дела, когато този достъп им е бил отказан; българското и европейско законодателство в областта на свободата на информация във връзка с медиите, както и материали, които да подпомогнат упражняването на правото на достъп от журналистите. Страницата съдържа документален филм и обучителни филмчета, наръчници, примерно заявление, журналистически материали, подготвени с помощта на ЗДОИ. Страницата е създадена в рамките на проект „Местни медии и свободата на информация“, изпълняван от The Management & Media Academy/Free Voice, Холандия и Програма Достъп до Информация, с финансовата подкрепа по програма МАТРА на Министерството на външните работи на Холандия.

Съвместна декларация за медии и избори. Четиримата специални представители за свобода на изразяването – специалният пратеник на ООН за свобода на мнението и изразяването, представителят за свобода на медиите в Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа, специалният пратеник на Организацията на американските щати за свобода на изразяването и специалният пратеник за свобода на изразяването и достъп до информация в Африканската комисия за правата на човека и народите – на 15 май във Вашингтон излязоха с обща декларация
за медиите и изборите. Декларацията, изготвена с участието на Article 19, набляга върху важността от силен и открит дебат относно достъпа до информация за избори и ключовата роля на медиите при разглеждане на изборната тематика и информиране на избирателите. Тъй като тази роля може да се изпълни само от независими медии, декларацията призовава за мерки, които да създадат среда за развитие на плуралистичен медиен сектор, ефективна система за предотвратяване на атаки и заплахи срещу медиите, отмяна на закони, които прекомерно ограничават свободата на изразяване, ясни задължения за публичните радио и телевизионни предавания, които да включват информиране на избирателите, спазване на строги правила за безпристрастност и баланс и предоставяне на всички партии и кандидати на равен достъп до медийни изяви.  В заключение се подчертава, че свободни и честни избори са възможни само когато избирателят е добре информиран и има достъп до многообразна и достатъчна информация.
Пълният текст на декларацията на английски език е на адрес: http://www.cidh.org/relatora/

Наръчник на Европейската комисия как да се предоставя достъп до документи. Целта на наръчника е да покаже на служителите на Европейската комисия как да процедират със заявленията за достъп до публикувани и вътрешни документи. Заявленията за достъп до публикувани документи се разглеждат съгласно процедурата, описана в Кодекса за добро административно поведение. Заявленията за вътрешни документи (това са документи, които не са публикувани или не е  предвидено да бъдат  публикувани) се разглеждат в съответствие с Регламент 1049/2001 за достъп до документи. В частта за непубликувани документи подробно са дадени и описани етапите в процеса на разглеждане на заявленията: пристигане на заявлението, преглеждане, отговор на заявлението, предоставяне на исканите документи, процедура  при обжалван отказ за предоставяне на достъп. Изключително полезни са приложенията към ръководството, особено  практиката по прилагане на изключенията и примерните писма.
Източник: http://www.statewatch.org/news/2009/apr/com-sg-internal-guide-access-to-documents.pdf

Наръчник за правото на информация в Бангладеш. Наръчникът е издаден от Article 19 по повод световния ден на свободната преса – 3 май. Под формата на въпроси и отговори наръчникът е лесен за четене и за коментар на приетия наскоро в Бангладеш Закон за право на информация.

Прозрачност в Гватемала. На 21 април 2009 г. в Гватемала влезе в сила Закон за свободен достъп до обществена информация. Задължени субекти по закона са 1,000 правителствени служби и над 8,000 неправителствени организации и частни предприемачи, които оперират с обществени средства.
Вицепрезидентът на Гватемала Рафаел Еспада заяви, че този закон представлява положителна промяна в политическата администрация на държавата и подчерта, че единствено агенциите, които не са прозрачни, имат основание да се притесняват. „Ние сме в служба на обществото, и който не иска (да предоставя информация) не трябва да бъде тук”, подчерта Еспада.      

Първа европейска среща на „върха” за открити данни. В Брюксел на 5-7 май се проведе първата европейска среща на „върха” за открити данни.  Инициатори на срещата са хората, които направиха достъпна информацията за плащанията по земеделските субсидии в Европейския съюз и създадоха интернет страницата FollowTheMoney.eu. Това е мрежа от журналисти, изследователи, активисти и програмисти, които работят заедно, за да премахнат преградите от страна на правителствата пред прозрачността на данни в ЕС. В срещата участваха екипа на farmsubsidy.org и специалисти в достъпа до информация, разследване, хакерство и компютърно подпомогнато отчитане.
Повече информацията за инициативата: http://www.followthemoney.eu/

Победа за застъпниците за свобода на информацията в Израел
Движението за свобода на информацията поиска от Службата за държавни предприятия (Government Companies Authority - GCA) имената на кандидатите, предложени от министрите да бъдат назначени за директори на държавни компании, но отхвърлени поради несъответствие с минималните изисквания за заемане на поста. Това е ситуация, при която политици се опитват да назначат свои хора на позиции, въпреки че те не притежават необходимите професионални качества. Има специална комисия в Службата за държавни предприятия, която проверява дали всички номинирани от министрите отговарят на изискванията и дали са политически обвързани. Ако са политически обвързани, се предполага, че не могат да бъдат назначени, освен ако не покажат „изключителни умения”. Според правителството, когато някой не е допуснат до поста, то той отново е частно лице и Движението за свобода на информацията не може да се интересува от него. Административният съд постановил, че Движението за свобода на информацията трябва да получи информация за отхвърлените кандидатури, основанието за тяхното отхвърляне и министрите, които са дали номинации. Т.е. известно е какви политически номинации са се опитали да прокарат министрите, но не е и имената на кандидатите, тъй като са частни лица. Движението обжалва пред Върховния съд. Върховният съд постанови, че това наистина е нарушаване на личната неприкосновеност на кандидатите, но в същото време информацията е полезна за борбата срещу политическите номинации в публичния сектор и срещу корупцията. Оттук следва, че интересът от разкриване на търсената информация надвишава основанието за поверителност. Затова Върховният съд постанови отсега нататък такава информация да бъде предоставяна.         
Източник: Международна мрежа на застъпниците за свобода на информацията (Foianet)   

Глобална инициатива за прозрачност (GTI) предлага модел за политика на Световната банка за разкриване на информация и коментара стъпките за прозрачност, предложени от Световната банка в доклада “Към по-голяма прозрачност: Преосмисляне на политика на Световната банка за разкриване на информация”, публикуван през януари 2009 г.  Моделът е разработен от Тоби Мендел, старши правен съветник в Article 19, Брус Дженкинс от Банков информационен център, Дженифър Калафат, Международен проект за отчетност и Тоби Макинтош от freedominfo.org.
Според GTI има редица слабости в предложенията в доклада, като липса на яснота как достъпът до информация подобрява резултатите в работата на банката, твърде широк кръг изключения, които не се основават на оценка на потенциалната вреда върху добре дефинирани интереси, трети страни имат право на вето при разкриване на информация, която са предоставили на банката, няма ясна система за предоставяне на акционерите на информация относно вземане на решения, не е предвиден независим орган за обжалване и няма ангажименти за засилване ролята на обществените информационни центрове на банката или за активно предоставяне на достъп до информация.
Пълен текст на модела за разкриване на политика на английски език.

Среща на застъпниците за свобода на информацията от Кавказкия регион.
От 8 до11 май 2009 г. в Телави, Грузия, 25 застъпници за свобода на информацията и експерти обсъдиха общите проблеми при прилагането на законите за свобода на информацията, сравниха практиките в региона и очертаха общи стратегии за подобряване правото на достъп до информация в Грузия, Армения, Азърбейджан и Русия. Организатори на срещата са Архив „Национална сигурност”, Вашингтон, и Държавният университет в Тбилиси.
Участниците подчертаха необходимостта от развиване на уменията, обединяване на усилията и обмяна на информация по специфични случаи, свързани с достъпа до информация. Въпреки че всички страни имат приети закони за достъп до информация, те са изправени пред един и същ проблем – липса на надежден механизъм за прилагане. Грузинските представители изразиха своето намерение да създадат неправителствена организация за свобода на информацията в Грузия, която да се превърне в регионален център за Кавказ по модела на Института за свобода на информацията в Санкт Петербург. Застъпниците от Кавказкия регион решиха още да създадат формална мрежа с интернет страница, където ще има възможност за онлайн дискусии. Всички презентации от срещата в Телавив и заключителният документ ще бъдат публикувани в GeorgianArchivalBulletin.
Източник: www.freedominfo.org