Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 5(65), май 2009 г.

Интервю: Използването на ЗДОИ е индикация за независима журналистика
Роже Флюгелс, холандски експерт

Роже Флюгелс е холандски експерт с 22 години опит в областта на достъпа до информация. Той бе лектор в работни срещи с журналисти от местни медии, проведени в общо 17 града през април, юни и октомври 2008 г. и през май 2009 г. Последните три срещи бяха проведени във Варна, Силистра и Добрич. По време на тези срещи Роже Флюгелс, заедно с ръководителя на правния екип на ПДИ, Александър Кашъмов, или адвокат Кирил Терзийски от ПДИ, представят конкретни примери, в които журналисти успешно използват законите за достъп до информация. Срещите се организират в рамките на проект „Местни медии и свободата на информация в България”, който се финансира от Програма МАТРА на Министерство на външните работи на Кралство Холандия, и който ПДИ осъществява в сътрудничество с холандската организация TheManagement & MediaAcademy/FreeVoice.

Г-н Флюгелс, това е четвъртото Ви посещение в България, за да се срещнете с журналисти от местни медии. След посещението на 17 града и среща с повече от 300 журналисти, какви са впечатленията Ви от тези срещи като цяло?

Смятам, че има голяма разлика между градовете, които сме посетили. Хората, които участват, показват все по-голяма заинтересованост, по-добре подготвени са. Предполагам, че една от причините за това е, че работните срещи вече са добили популярност. Трябва да се подчертае и ролята на координаторите на ПДИ във всеки град за добрата информираност и подбор на участниците. Друга разлика, която се забелязва в различните градове, обаче се дължи на различното ниво на журналистическа култура. От последните срещи, които проведохме, тези в Добрич и Силистра бяха много по-добри от тези във Варна. Очаквах обратното, защото Варна е по-голям град. Но в крайна сметка, придобиването на умения, промяна в отношението, трупането на опит, разбирането за ролята на журналиста като „обществен страж” са индивидуални неща, а не колективни. 

Българските журналисти използват Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) все повече и повече. Сравнено обаче с активното използване на закон за достъп до информация от холандските журналисти (повече от 85% от заявителите са журналисти), българските им колеги са начинаещи. На какво се дължи тази разлика?

Българските журналисти използват ЗДОИ по-малко от българското гражданско общество. Това дава ясна картина за етапа на развитието на журналистиката. Тя е в процес на преход към независимост, към превръщане в истинска журналистика, към превръщане в обществен страж. Гражданското общество има по-силна позиция в това отношение. Както навсякъде, използването на закона от журналистите е начин да се оцени независимостта и разследващата роля на медиите. Ето защо участвам с ентусиазъм в тези работни срещи в България. С времето се вижда, че семената са посети. Доволен съм, че съм поканен да допринеса с малко слънце и вода за тяхното развитие.   

Какъв съвет давате на журналистите, за да станат по-добри търсачи на информация и успешно да получават информацията, от която се нуждаят?

От тази година, сравнено с първите срещи с журналисти от местни медии в България, промених съдържанието на своите лекции и сега наблягам повече на определени аспекти. Съветвам участниците да бъдат истински независими в работата си и подбора на теми, подчертавам необходимостта от доброто познаване на апарата на управление и на съществуващите позиции по определени въпроси в него. Най-вече трябва да се познават тактиките за успешно подаване на заявления, за да се получи исканата информация.

На какво според Вас се дължи голямата разлика в броя на подадените заявления в държави като Холандия и Германия, от една страна, и България например?

Причините за това са няколко. Законите за свобода на информацията са твърде млади – те са на по 10-20-30 години, което е малко за един закон. Като средство в работата на журналистите, законите са дори още по-млади. В Холандия минаха около 10 години след приемането на закона преди журналистите да започнат да използват WOB - нашият Закон за достъп до обществена информация. 

В страни с утвърдена традиция в разследващата журналистика като Великобритания и Германия няма директно доказателство за това каква би била добавената стойност за работата на журналистите от използването на закона. Журналистите в тези страни имат „свои начини” да получават информация. Отнема години (около 5-10) преди те наистина да осъзнаят, че използването на закона е възможност журналистите да станат независими и в по-малка степен насочвани в своята работа от управляващите.

В  Холандия и Германия законите за достъп до информация са резултат от парламентарни процеси и политически дебати за гражданските права. В тези страни отнема известно време преди гражданското общество да започне да използва законите.  В други страни като България и Великобритания законът е основно резултат от усилията на гражданското общество. Това определя абсолютно различен старт след приемането на закона. Например през първата година от прилагането на закона във Великобритания през 2005 г. бяха подадени повече от 100,000 заявления, докато през първата година след приемането на закона в Германия през 2006 г. заявленията са по-малко от 500.

Друга важна разлика е резултат от цялостната гражданска и политическа култура и съществуващата традиция. Нека сравним скандинавската традиция и атлантическата (Великобритания и Холандия). И в двата случая използването на закона за достъп до информация е интегрирано в обществото и журналистиката. Законът се използва като истински инструмент. В романските държави като цяло няма истински обществени наблюдатели в гражданското общество и в медиите. В резултат на това е и неизползването на законите за достъп до обществена информация в тези страни. 

В балканската култура може да се видят първите стъпки към демокрация. В този процес ролята на гражданското общество като обществен страж е много важна, много по-важна от тази на медиите. Резултатът е, че законът за достъп до информация се използва много повече от гражданското общество, отколкото от медиите. 

Когато казвам, че са налице първите стъпки към демокрация, съм абсолютно сериозен. Изграждането на демокрация се прави поколения наред. Холандия се опитва да постигне това от 400 години и все още изоставаме в постигането на много демократични цели. За вас това предизвикателство съществува само от две десетилетия.

По време на пътуването казахте, че ще се опитате да коригирате представата, която тук имаме за Холандия като страна с прозрачно управление. Каква информация публичните институции предпочитат да не предоставят?

След подаване на заявление, в 75% от случаите заявителите в Холандия получават отказ; след административно обжалване процентът спада до 55%. След съдебно обжалване и обжалване пред висша съдебна инстанция процентът намалява още повече, но тази процедура отнема години.

Следва, че голям обем от информацията не се предоставя. Тази практика се основава на отдавна изграден имперски стил на управление, който дори се налага при последните правителства. Създават се препятствия за заявителите, като се прилагат, с основание или без основание, ограниченията на достъпа до информация.
В Холандия нямаме ограничение, свързано с търговската тайна, малко неща могат да попаднат в обхвата на държавната тайна, а защитата на личните данни е относително слаба. Отбелязвам това като положителна тенденция. В същото време има широко използване на неясни ограничения, като лични мнения, вътрешни обсъждания, непропорционална вреда от предоставянето на информацията.  
Пример за информация, която не се предоставя в Холандия, са протоколите от срещите на кабинета, протоколи от срещи на общински съвети и документи на приватизираните болници. Предоставят се протоколи от университетските болници. Трудно се получават документи от лица, предоставящи обществени услуги, които са напълно или частично приватизирани, като обществен транспорт, летище, енергетика.

Споменахте, че работите върху прецедент в съдопроизводството, свързан с държавната тайна. Какъв е случаят и какви тактики смятате да използвате за разрешаването му?

Става дума за прецедент в съдопроизводството относно протоколи от срещи на кабинета, като някои от тях са свързани с държавни тайни. Всички документи са свързани с позицията на Холандия преди започването на войната в Ирак. Решението е било Холандия да се присъедини към американската коалиция срещу Ирак, не военно, а политически. Много тактики са използвани в тези случаи. Например теорията на мозайката или подаването на заявления до тези институции, които не са били съгласни с присъединяването ни към коалицията. Най-успешната тактика е започването на самата процедура, привличане вниманието на медиите, за да се намалят възможностите за отказ от страна на министър-председателя.

През месец март участвахте в конференцията за съдебната практика, свързана с прилагане на ЗДОИ, организирана от ПДИ в София. Какви са впечатленията Ви от постигнатите резултати?

Виждам голям напредък в развитието на достъпа до информация в България в много аспекти. Познаването на ЗДОИ и неговите цели и значимост се увеличава. Това важи не само за заявителите, но също така и за служителите в институциите и за съдиите. Вижда се че, ЗДОИ набира сила в обществото, политическата система и гражданското общество. 

Виждам обаче и слаби места. Все още е малък броят на заявленията за достъп до информация, подадени от журналисти. Друг проблем, който не стои въобще в Холандия, но който все още съществува тук, е проблемът, свързан с изпълнението на съдебните решения и постановления.

Интервюто взе Диана Банчева, ПДИ