Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 5(65), май 2009 г.

От координаторската мрежа

Варна-домакин на срещата "Местни медии и свобода на информацията"
Кръстина Маринова, регионален координатор на ПДИ-Варна

Близо 30 журналисти, репортери и собственици на местни печатни и електронни издания събра срещата-дискусия "Местни медии и свобода на информацията", проведена на 11 май във Варна. Тя беше началото от II кръг срещи, този път в Североизточна България , организирани от Програма Достъп до Информация, с участието на холандския лектор и специалист по достъпа до информация Роже Флюгелс. Интерес предизвикаха факти и куриози от Годишния доклад на ПДИ за състоянието на достъпа до информация през миналата година.

Участници в срещата "Местни медии и свободата на информация, проведена във Варна на 11 май 2009 г.

Според ежегодния доклад на министъра на държавната администрация и административната реформа „Състоянието на администрацията”  за миналата година са подени 5 521 писмени заявления от общо 22 482,  33,9%  от общия брой са електронни заявления с искане за достъп до информация. 80 на сто от тях са на обикновени граждани и неправителствени организации, посочи Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ. Задължените 549 държавни и общински институции трябва да имат служител, който да отговаря за информацията, която се иска от ведомството. Най-много въпроси и коментари имаше около последните промени в Закона за достъп до обществена информация.

Журналистите от Варна разбраха, че могат да търсят информация и имат право на нея от дружества с държавно или общинско участие като например електроразпределителните компании. Колеги се бяха сблъскали с отказ на електроразпределителни предприятия, които отказват да посочат цената, на която получават електроенергията от НЕК например. Дискусията беше полезна и затова, че сега представителите на медиите разбраха, че вече задължени субекти да дават информация са не само централни институции, но и техните териториални подразделения по места. Много пъти са се сблъсквали с отказ на информация с мотива, че тя може да бъде предоставена от "шапката" в София. Куриози като такса от 30 стотинки за информация от Министерството на културата, за да посочи кой служител отговаря за заявления по ЗДОИ, разведриха обстановката.

За практиките на достъп на обществена информация, за делата които е водил и спечелил в Холандия говори експертът Роже Флюгелс. Той успокои колегите, че законът в Холандия и делата се бавят толкова, колкото и в България. Дори срокът за предоставяне на информация в родината му е 28, а не 14 дни като у нас. Най-дългото дело за достъп до информация - делото рекордьор на холандеца - е продължило 9 години и се касае за информация за нелегален трафик на оръжие. Бъдете креативни, изберете по-слабата институция, за да получите исканата информация, не вярвайте на нищо, са част от съветите на Роже Флюгелс. Колеги му задаваха и провокативни въпроси, че холандската и българската действителност много се разминават. В 90 на сто от случаите холандските управляващи нарушават Закона за достъп до обществена информация, отговори експертът. Адвокат Кирил Терзийски запозна медиите от Варна с успешни дела по ЗДОИ, както и с казуси, които са в съда. Голям отзвук от срещата имаше с публикации по темата в местния печат на следващия ден.

Граждани се интересуват от медицински дейности, НПО-та - от обществените поръчки на общината
Янета Димитрова, регионален координатор на ПДИ–Търговище

Гражданите на Търговище и общината не се интересуват много от информацията, която могат да получат по Закона да достъп до обществена информация и по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). От информацията, която може да се предостави по тези закони, се ползват предимно социалните служби, неправителствени организации и по-малко граждани. Това стана ясно от данните за състоянието на достъпа до информация, които подадоха Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) в Търговище, общината и Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) в града.

В РЗОК - Търговище за тази и за миналата година няма нито един човек, който да е поискал информация и да се е възползвал от двата закона. Последният такъв случай е от 2007 г. Тогава гражданин е поискал да му се предостави цялата информация, свързана с медицинските дейности и услуги, които е получил за срок от последните 5 г. Информацията му е предоставена. От РЗОК обясниха, че хората си позволяват да искат подобна информация по телефона, но изискването за получаване е специалният протокол с исканата информация да се предостави лично. Така се избягват случаи на възможна злоупотреба, защото заинтересовани граждани могат да поискат информация за други лица, на каква то нямат право. Системата за достъп до информация на РЗОК - Търговище е с лично подадена молба. След това специална комисия изработва протокол с данните, които гражданинът иска за определения период. Този протокол се получава лично от поискалия съответната информация. Гражданите имат право да знаят всичко, извършено за тях - прегледи, изписани лекарства, дейности т.н., но лично, подчертават от Здравната каса.

В Териториалната дирекция на НАП от началото на 2009 г. са постъпили 560 искания за информация. По-голямото количество от тях са по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, информираха от пресслужбата там. Информацията е била за задължения на граждани, трудови възнаграждения и т.н.

По реда на ЗЗЛД исканата информация е най-вече от страна на социалните служби относно трудови договори и др. Исканията по този закон, от месец юни 2008 г. досега, са 62 броя, като един списък с хора се брои за едно искане, уточниха от ТД на НАП. От институцията са водили дело във връзка със ЗЗЛД. Казусът е бил за неправомерно използване на лични данни.

В Община Търговище тази година са постъпили две заявления по Закона за достъп до обществена информация. И двете са от страна на неправителствени организации. Едното искане е било обобщена информация за проект по околната среда, а другото за проведените обществени поръчки от общината. Предоставена е информация и по двете искания.