Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 5(65), май 2009 г.

Колонката на гражданина: Злините на България идват от лошото управление
Вилям Попов, носител на “Златен ключ” за 2006 г.

Злините на земята
идват от лошото управление
Данте – “Чистилище”

Едно от основните граждански права е правото на добро управление. Получават ли българските граждани добро управление и възможността активно да участват в него и да отстояват това право? На разследването на този проблем е посветена част от многогодишната ми дейност по ЗДОИ. Основната цел, която съм си поставил е оценка качеството на държавно и местно управление в два разреза: по вертикала (йерархичните нива от кмет на кметство до президент) и хоризонтала (различните обществени подсистеми – образование, наука, здравеопазване, икономика, отбрана, социално дело и  др.). За целта в продължение на седем години подавам заявления по ЗДОИ. Въпросите са формулирани така, че отговорите да съдържат (в пряк или косвен смисъл) оценката на определен показател за качеството на управление. Опитът ми показа, че оценъчна информация може да се извлече както от изчерпателните отговори (предоставяне на информация в искания пълен обем), така и при частично предоставяне на информацията, и при изричен отказ от предоставяне й, и най-любопитното – при случай на “мек отказ” (терминът мой): отказ от предоставянето на исканата информация под предлог, че няма такава. Понятието “качество на управление” е обобщена величина от вида на т.нар. размити величини, които се представят не количествено с числа, а качествено с думи – добър, лош, приемлив, студен, горещ и т.н. В конкретния случай обобщената величина “качество на управлението” се формира от оценките на набор от показатели: цели (напр. каква е била целта на конкретно управленско решение и действие), компетентност на управляващия, устойчивост (управленското решение в настоящия момент да държи сметка за последствията върху системата и да не влошава нейното състояние в следващия момент), обществен интерес, ефективност (отношение между вложените ресурси и постигнат резултат), демократичност (гражданско участие), прозрачност. Като илюстрация на казаното тук представям няколко характерни и любопитни примери, отнасящи се до първото ниво – местното самоуправление.

1. НИВО КМЕТСТВО. Във връзка с тежките наводнения през юли 2005 г. исках да си съставя мнение и оценя действията на местната власт по време на извънредни ситуации и ликвидиране на последствията от тях. Със заявление с вх. № РД-02-62/10.08.2007 г. поисках от Кмета на с. Бутово, Община Павликени, да ми предостави копия от протоколите на комисиите по установяване щетите от наводненията на 2-5 юли 2005 г., както и копия от документите за получените помощи по проекта “Програма за възстановяване от наводненията”, списък на определените и получили помощи семейства, фирмите доставчици и др. – всичко в седем точки. В своя отговор Кметът ми отговори, че “Кметство с. Бутово няма самостоятелна банкова сметка и не разполагаме с данни какъв дял е получило всяко семейство в изпълнение на проект “Програма за възстановяване от наводненията”, финансиран от Американската агенция за международно развитие и реализиран от „Кеър интернешънъл - България”. По всяка от точките отговорът беше “не се съхраняват протоколи” или “няма документи с имена, подписи и др. на получилите помощи”, или “копие от документа, с който е взето решение за разпределението на помощите в Кметство Бутово няма”, или “нямаме данни за фирмите, чрез които са доставени (превозени) помощите”. След запитване до Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (тогавашно наименование, сега - Министерство на извънредните ситуации) разбрах, че процедурата, по която се отпускат помощите, започва от пострадалото населено място. Тогава поисках отново от Кмета на Бутово копия от точните документи. Отговорът беше още по-лаконичен: “Г-н Попов, във връзка с исканата от Вас информация по Ваше заявление за достъп до информация Ви отговаряме следното: Кметство село Бутово не разполага с исканата информация”. Всичко е казано кратко, ясно и много точно: изпълнителната власт на най-ниското, на фундаментално и най-близко до гражданите ниво на местно самоуправление, не знае нищо за случилото се масово и тежко бедствие. Разбира се, аз написах на Кмета в този дух писмо, което остана без отговор. Заявленията съм носил лично при Кмета и имам непосредствена представа от обстановката и интензивността на неговата работа. Конкретното кметство се състои от кмет и една служителка. В чл. 46 на Закона за местно самоуправление и местата администрация са разписани задълженията на Кмет на кметство. Както е логично да се очаква, той не разполага с никакви ресурси и лостове за управление. И тогава си задавам въпроса – какво управлява този човек и каква изпълнителна власт е той? По-скоро Кметът на кметство е един символ, който представлява властта единствено чрез своето физическо присъствие – в общината, по улиците, в кръчмата. Интересно е да се отбележи, че за такъв пост кандидатите са обикновено от 5 до 7 и с елементарни обещания, които почти никога не биват изпълнени. За което винаги има обяснение – липса на финансови ресурси. И така до следващия безсмислен цикъл: обещание–избор–неизпълнение на обещанието–ново обещание... Така без отчет и сметка за свършеното всеки нов мандат започва отначало и е абсурдно при тази ситуация да се говори и търси “устойчиво развитие” на местните общности. 

2. НИВО ОБЩИНА. Местните стратегии и планове за развитие на общините и районите са основните програмни документи, съгласно които трябва те да се управляват. В тях е направен обстоен преглед на всички местни подсистеми – земеделие, промишленост, здравеопазване, образование, климатико-географски и демографски особености и т.н. Формулирани са целите в близък и стратегически времеви обхват, представени са конкретни планове за действие, направен е SWOT-анализ на силните и слаби страни и рисковете в развитието на общината или района. Всичко това е разположено във времето и са посочени необходимите ресурси и техните източници. Такива документи има и Община Павликени – “Стратегия за устойчиво развитие на Община Павликени 2000-2006 г.” и “План за развитие на Община Павликени за периода 2007-2013 г.” Още от 2000-та година граждански клуб “Компетентност и морал” се стреми да наблюдава изпълнението на тези стратегии и да упражнява граждански контрол. Искахме да покажем и на управляваните, и на управляващите, че Конституцията на Република България и редица закони са предоставили на гражданите права и те трябва да ги отстояват, да са граждани, а не поданици. Съгласно чл. 139(2) от Конституцията “в своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението”; съгласно чл. 136(1) от нея “гражданите участват в управлението на общината, както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдиум и общо събрание на населението”. Съгласно чл.41(1) от Конституцията “всеки има право да търси, получава и разпространява информация”, а чл. 45 гласи: “гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи”. Подавахме непрекъснато заявления по ЗДОИ, а през 2003 г. свикахме общоградско събрание, на което Кметът докладва за хода на изпълнение на стратегията и отговори на въпроси. Оказа се, че преобладават неизпълнените задачи с вечното и много лесно обяснение: искаме, но не ни отпускат финансови средства. Тъй като Кметът не представи никакъв отчет за изпълнение на посочените документи през своите два последователни мандата, със заявление за достъп до информация с вх. № АПИО-10-03-3378/03.09.2007 г. поисках от него справка относно: изпълнението на планираните цели и дейности в “Стратегия за устойчиво развитие на Община Павликени 2000-2006 г.”; постигнат ефект; ресурсно обезпечаване и изразходвани ресурси; сключени и реализирани проекти и др., а също така и постигнатите стойности на планираните макроикономически и социални показатели към края на 2006 г. и оценка на тенденцията и скоростта на развитие на Общината. В отговор получих следното УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО: Уважаеми господин Попов, в Община Павликени няма отчет по “Стратегия за устойчиво развитие на Община Павликени.”

Междувременно, за мое голямо учудване, в местния вестник излезе съобщение, че на пленум на Общинския съвет (ОС) на БСП “членовете на съвета изслушаха отчет за дейността на Кмета на общината инж. Стефан Стефанов и му дадоха положителна оценка”. Със ЗДОИ веднага поисках от Кмета копие от представения отчет пред членовете на ОС на БСП за дейността му като Кмет на общината за периода 2003 – 2007 г. В законоустановения срок Кметът ми отговори с ОСВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО: За исканата от Вас обществена информация не разполагаме с данни. Такава информация не е архивирана съгласно Единната система за деловодство. По същото време, с друго заявление поисках от председателя на ОС на БСП да ми предостави копия от: отчета на Кмета на Община Павликени, представен пред пленума на ОС на БСП Павликени на 14 юли 2007 г.; от протокола на пленума в частта му (точките от дневния ред), отнасяща се до изслушване отчетите на Кмета, изказвания и гласуване на оценката за дейността му по време на изтичащия мандат. След мълчалив отказ, жалба и дело, Административен съд - Велико Търново отмени мълчаливия отказ и председателят на ОС на БСП Павликени ми изпрати исканите копия. На най-важната и стратегическа задача по развитие на Общината Кметът беше написал в своя отчет едно изречение: предвидените задачи по Плана за развитие на Община Павликени са изпълнени успешно, съвместно с всички отдели на общинската администрация. В нарочен доклад на ОС на БСП и в протокола на пленума фигурират положителни оценки за четиригодишната “дейност” на един “успешен” кмет. Измежду многото наши заявления и големия обем кореспонденция с тогавашния Кмет на Община Павликени избрах няколко, които се отнасят главно до възможността всеки гражданин на България да си състави мнение и оцени качеството на местното самоуправление. Подбрах тези примери, защото те са типични, а не изключения, т.е. те са представителни.

Като завършек ще представя откъси от писмо (отговор) на Кмета до мен от 30.01.2003 г.: “Уважаеми господин Попов, ... Познаването и тълкуването на законите от Ваша страна ме впечатли. Дълбоко обаче считам в себе си, че писмото Ви не носи градивност и бихте могли да използвате енергията си за по-добронамерени цели. Предполагам разбирате, че на обществото в трудните времена, в които живеем, са необходими не само компетентност и морал”. Как е управлявана тази община и до къде е стигнала в своето развитие (надолу!) може да се прецени от факта, че след “успешните” мандати (по два) на двама “успешни” кметове, общината премина от категория 30,000–40,000 жители към категория под 30,000 жители.

За съжаление партийният модел на избиране на представители в местната власт и управлението на местно ниво носи със себе си генетични дефекти, които са основни причини за “лошо управление”. Това се отнася до няколко от посочените по-горе показатели: цели, обществен интерес, участие на гражданите и др. Например в своите действия избраните представители се ръководят не от обществените, а от тяснопартийни интереси. Доказателство: според чл. 55 от Устава на БСП техните избраници подписват декларация за лоялност към партията. За мен това е явно и недопустимо узурпиране на властта – традиция от нашето най-мрачно минало. За това си твърдение притежавам богат доказателствен материал като отговори по ЗДОИ. Модерните европейски и световни демокрации вървят към “споделяне на властта” между граждани и техните избраници. И накрая – партийният модел на представителство в органите на местното и държавно управление е тази благодатна среда, върху която се развиват паразитни, нерегламентирани, невидими “канали” на връзки и зависимости “по вертикала” във властовите структури. По тези канали най-често се нарушават законовите разпоредби и грубо неспазване на обществения интерес. Явно един министър или прокурор от високо ниво в своите действия и решения спрямо един кмет ще се ръководи от партийната му принадлежност.

Знам, че много от достъпниците за свобода на информация имат още много и вероятно по-добри примери и постижения. Цялата тази информация в съвкупност е голямо богатство, плод на много усилия на много достойни граждани и база за сериозни и задълбочени анализи относно качеството на управление, реализирано от нашите избраници. В следващи материали ще представя някои примери от разследване нивото на компетентност и качество на управлението в държавната изпълнителна и законодателна власт, и по-специално в управлението на еврофондовете.