Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 5(65), май 2009 г.

Достъп до информация и парламентарни избори
Александър Кашъмов, ПДИ

Парламентарните избори са важно време за демокрацията. Тогава избираме кой да ни представлява, а той на свой ред определя и кой да управлява. Информираният избор е най-важната гаранция за едно бъдещо добро управление. По тази причина предизборните дебати и съпътстващата ги свобода на словото и достъп до информация са от съществено значение.

Различни групи въпроси се поставят във връзка с изборите и по-широко с управлението и  кандидатите за народни представители. Информираният избор предполага да имаме информация както за това какво се предлага относно управлението, така и за това кой се предлага да бъде избран. В тази връзка изискването за прозрачност надделява в някои сфери, в които частните лица традиционно се ползват от защита на личните данни.

Информация за финансирането на политическите партии

Единият от актуалните въпроси е относно финансирането на политическите партии, които са основен субект на изборите. По закон е забранено партиите да се финансират от юридически или чуждестранни физически лица, от религиозни институции и от каквито и да е чуждестранни лица. Едно физическо лице не може да дари повече от 10,000 лв. на една партия. Според чл. 71, ал. 8 от Закона за избиране на народни представители партиите коалициите и инициативните комитети  са длъжни да създадат публичен регистър на дарителите си. Справка в интернет страниците на парламентарно представените партии в тази връзка показва следните резултати:

Председателят на БСП Сергей Станишев е декларирал на 24 март 2009 г. дарения за 2008 г. в размер общо на 813,567.56 лв. oт 1,191 физически лица (и две дарителски кампании) и 127,887.70 лв. от 24 юридически лица. За 2009 г. партията е получила 46 дарения от физически лица. В идентичната декларация по чл. 34, ал. 4 от Закона за политическите партии (ЗПП) на НДСВ Илчо Дуганов е декларирал за 2008 г. дарения от 103 физически и 2 от юридически лица. За 2009 г. дарения не са отбелязани.

В сайта на ДПС не се открива информация за дарителите през 2008 и 2009 г., а само банкови сметки за дарения за настоящата кампания. Такава информация не се открива и за партия Атака, за която от секция «публичен регистър» се узнава само, че е придобила през 2008 г. две коли и офис контейнер на стойност над 5,000 лв.

216 души са дарителите в полза на Демократи за силна България през 2009 г. В сайтовете на СДС и ССД не се откриват данни за дарители.
Политическа партия ГЕРБ е публикувала списък с 29 дарители, както и факсимилета от декларациите на дарителите на суми над 5,000 лв. (със съответно заличени лични данни). 66 са дарителите за Ред, законност и справедливост, но не става ясно от коя година.

Отчитане на финансирането на политическите партии

Съгласно чл. 77 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България партиите, коалициите и инициативните комитети представят в Сметната палата в срок от 5 дни след регистрацията си за участие в изборите банкови сметки за приходите и разходите по обслужване на предизборната кампания. За банкова сметка на коалиция може да се използва банковата сметка на някоя от включените в състава й партии.

Информация за доходите и имуществата на кандидатите

Не за всички, но за кандидатите, които заемат до момента публични длъжности, тази информация е публикувана и може да бъде открита в интернет. Декларациите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, са достъпни в интернет страницата на Сметната палата, която поддържа публичния регистър. В случай на липса на промяна в имуществото и на пълна липса на доходи извън получаваното трудово възнаграждение са подадени уведомления. Отново в същата интернет страница са достъпни данни за резултатите от проверките на Националната агенция по приходите на истинността на декларираните данни. Така например за 2008 г. Националната агенция за приходите е установила несъответствие в декларациите на 174 души, които не са декларирали данни, подлежащи на деклариране.

Информация за декларациите за конфликт на интереси

Тази информация е спорадична и неорганизирана, за разлика от данните за декларациите за имуществото и доходите. Доколкото Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси не предвижда публикуването на данните да се извършва от една институция, а от органите по избора или назначаването – чл. 17, ал. 2, практиките са разнообразни. Така например най-важната от гледна точка на изборите институция – Народното събрание, не е публикувала на интернет страницата си нито една декларация, въпреки информацията от пресата, че повечето народни представители са публикували такива. В интернет страниците на министерствата декларациите могат да се намерят. Естествено, и тук има вариации от министерство на министерство, като някъде се публикуват декларациите на министъра и заместник-министрите, а другаде – на по-широк кръг служители. Данни за декларациите на съдиите са публикувани в интернет страницата на Висшия съдебен съвет.¹

Информация за образование и квалификации

В интернет страницата на Народното събрание са публикувани биографиите на народните представители от 40-тото народно събрание (да се надяваме, че при сформирането на следващото народно събрание тази информация няма да се премахне). През 2006 г. по жалба на гражданин бе поставен въпросът за достъп до информация за образованието и квалификациите на служителите в едно министерство. С решение на Петчленен състав на Върховния административен съд тази информация бе обявена за публична относно ръководния състав на Министерството на образованието и науката.² Въпреки че биографии на министрите могат да се открият в сайтовете на институциите, все още липсва публичност за целия ръководен състав на министерствата. Впрочем и до ден днешен продължава размяната на заявления за достъп относно данни за образованието на публични личности, като наскоро университет отказа да потвърди дали общински съветник от политическа партия действително е учил в него, както разгласява, или не.

Информация за кандидатските листи

Информация за изборите за Европейски парламент е публикувана в интернет страницата на Централната избирателна комисия за европейските избори (ЦИКЕП). Списъците на кандидатите по политически партии може да се прочете на адрес: http://www.cikep2009.eu/?page=244. Разумният избор предполага засичане на тези данни с публичните данни за кандидатите, някои категории от които бяха посочени по-горе.

Политическите партии са задължени по ЗДОИ субекти

Този извод следва не само от задължението на партиите да водят регистър на даренията. В свое решение по жалба на Вилям Попов срещу мълчалив отказ на председателя на Общинския съвет на общинската организация на БСП в гр. Павликени съдът приема политическата партия за задължен субект по ЗДОИ. Съдът подвежда партията под категорията на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ – юридически лица, получаващи финансиране от държавния бюджет, като излага следните разсъждения. Политическите партии в Република България по правноорганизационната си форма са юридически лица (аргумент от чл. 18, ал. 4 от Закона за политическите партии). Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗПП държавна субсидия се отпуска от централния бюджет за финансиране на политически партии, които притежават законна регистрация, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители. Общоизвестно е, че Българската социалистическа партия отговаря на посочените условия, предвид което съдът приема за безспорно, че същата е получател на държавни субсидии, т.е. представлява юридическо лице, адресат на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ”.³ От изложеното следва, че политическите партии дължат обществена информация за финансираните си от държавния бюджет дейности.

В заключение може да се каже, че за някои основни данни, представляващи интерес за избирателите в навечерието на изборите, са регламентирани относително лесно достъпни източници на информация. Изпълнението на задължението за публикуване е по-добро за институция като Сметната палата, но все още има какво да се желае за другите споменати регистри. Необходимо е да има публичност на декларациите относно конфликти на интереси на народните представители.