Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 4(64), април, 2009 г.

Свобода на търсене, получаване и разпространяване на информация и защита на личните данни
Фани Давидова, ПДИ

Представяме ви интересен случай от практиката на ПДИ по оказване на правна помощ на журналисти, в случаи на нарушаване правото на търсене на информация и свобода на изразяване. Казусът е интересен, тъй като разглежда баланса между правото на защита на личните данни и свободата на търсене, получаване и разпространяване на информация.
Журналисти от Русе се обърнаха за правна помощ към ПДИ на етапа, в който срещу тях беше заведена жалба в Комисията за защита на личните данни.

Ето и самият случай, както и мотивите на решението на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Фактите:
В края на ноември 2007 г. в по една от русенските кабелни телевизии се излъчва филмова продукция „Аферата Балканбанк”, която екранизира част от книгата на бившия прокурор Люлин Матев  -  „Кошмарът след престъплението”. Тема на филма е представянето на работата на съдебната система по няколко нашумели престъпления от 90-те години. Едно от тях е свързано с изтеглянето на сума от Балканбанк с цел присвояването им от четирима души, съставили схема за това, за което  е постановена осъдителна присъда от русенския окръжен съд. Именно една от осъдените по делото граждани подава жалба в КЗЛД.

Жалбоподателката твърди, че макар авторите на книгата и филма да я представят с псевдоним, онагледени във филма писмени материали по разследването са били достатъчни за нейното идентифициране от телевизионната публика. Във филма били показани - вестник от годините на процеса, където ясно се чете истинското й име - П.Ц., както и писмени договори с фирмени бланки на притежаваната от П.Ц.. фирма, където са изписани първото й име, адрес и телефони. Жалбоподателката счита, че за нейното идентифициране допринася и споменаването на първото име на съпроцесника й Б.

Авторите на филма, чията защита е подкрепена от Програма Достъп до Информация, твърдят че жалбата пред комисията е неоснователна, като се позовават на факта, че при създаването на филма са взети всички необходими мерки за изключване на възможността лицата във филма да бъдат еднозначно идентифицирани. Сочи се, че реализирането на филмовата продукция е съобразено с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) – използването на данните е за целите на журналистическата дейност и художественото изразяване, при упражняване на конституционно гарантираното право на всеки да получава информация. Идеята на филма е била да сведе до знанието на обществото информация за начина на работа на правораздавателните институции с цел повишаване общественото доверие в тях, което се явява необходимост и гаранция за демократизма в страната. Правото да се получава и разпространява информация по чл. 41 от Конституцията на РБългария е основно човешко право, защитено и от международни актове, ратифицирани от РБългария, като Международния пакт за гражданските и политическите права - чл. 19, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи - чл. 10 от същата. Застъпва се идеята за необходимостта от ясно разграничаване на писменото слово от електронната медия с оглед изключване на възможността за съхранение и бъдещо разпространение на информацията.

Разгледана по същество, Комисията счита жалбата на П.Ц. за неоснователна.

Приложението на Закона за защита на личните данни се обвързва с обработването на информация, представляваща „лични данни” по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1, съгласно която тя трябва да е в такъв обем, чрез който физическото лице да може да бъде идентифицирано. Макар чрез излъчването на фирмената продукция „Аферата Балканбанк” от кабелната телевизия в качеството й на обработващ лични данни , то техният обем не е достатъчен за идентифициране на лицето, тъй като във въпросната продукция името на жалбоподателката е анонимизирано.

В жалбата се твърди, че била показана извадка от вестник от годините на водения срещу нея наказателен процес, при което двете й имена били видни.

Екранизирайки част от книгата си, в която описва случаи от практиката си като прокурор, Л.М.  разказва за разследването, проведено във връзка с извършено престъпление- крупна банкова измама. Имената на лицата във филма са анонимизирани. В бързо сменящите се кадри от филма при особено внимание биха могли да бъдат прочетени имената на престъпниците, изнесени в пресата през 1994 г. Но дори и в този случай имената на П.Ц. не са отразени по еднакъв начин във всяка публикация. Веднъж фигурира като П.Ц., втори път – П.М., а в извадка от документ се чете P.

В своята практика КЗЛД неведнъж е приемала, че информацията, касаеща две имена не е достатъчна, за да може физическото лице да бъде еднозначно идентифицирано. Твърденията на Ц., че във филма били излъчени адрес и телефонни номера на нейната фирма „П.” не се потвърждават, поради което не би следвало да се отнесат към релевантните доказателства, тъй като те касаят информация относно юридическо лице, което изключва приложението на ЗЗЛД.

Във филма се говори за четирима души, организирани в извършване на банковия обир- двама мъже и две жени. Чрез анонимизиране на данните на лицата не би могло конкретно лице да се асоциира с конкретен извършител на престъплението.

Наистина, филмът представлява екранизация на част от книгата на Л.М.  „Кошмарът от престъплението”, но това е факт известен на КЗЛД по повод приключило пред нея производство по жалба с рег. № Ж- 52/ 30.08.2006 г., при което жалбоподателката е сезирала комисията за нарушение на нейни права по ЗЗЛД, извършени с публикуването на книгата. Решението, с което КЗЛД задължава автора на книгата да анонимизира данните й при бъдещи тиражи, е потвърдено от петчленен състав на ВАС. За разлика от филма, във въпросната книга отразената информация за П.Ц. е напълно достатъчна за нейната еднозначна идентификация от трети лица. За същите тези лица тя ще бъде идентифицируема във филма на база информацията от книгата. Но за лицата, които не са запознати със съдържанието на книгата, данните във филма са абсолютно недостатъчни за еднозначното й идентифициране. Чрез филма не се разширява кръгът от лица, за които П.Ц. би могла да бъде идентифицирана. Още повече, че авторът на филма дори не споменава заглавието на екранизираната книга.

Излъчването на материала „Аферата Балканбанк” е извършено единствено с журналистическа цел, по смисъла на чл. 4, ал. 2 на ЗЗЛД, т.е. филмовата продукция представлява журналистическо разследване за запознаване на обществото с подобни случаи и не нарушава правото на личен живот на жалбоподателката.