Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 4(64), април, 2009 г.

Непосредствени впечатления на заявителя, опитващ се да получи информация по електронен път
Галина Ненчева, стажант в ПДИ

Програма Достъп до Информация проведе проучване за готовността на институциите да отговарят на електронни заявления в периода 10.02.09 – 05.03.09г. Резултатите са вече публикувани в годишния доклад на организацията. ¹

Искам да споделя непосредствените си наблюдения като един от заявителите участвал в това проучване.

Моята задача беше на основата на регистъра на административните структури в системата на изпълнителната власт² да открия интернет сайтове на 216 институции. Трябваше да проверя дали съществува секция „достъп до информация”, дали е посочен служител, който отговаря за достъпа до информация, а също така дали е посочен реда за подаване на заявление по електронен път и накрая да подам заявления със следното съдържание „.”Определено ли е длъжностно лице в рамките на ръководената от Вас община, което да отговаря пряко за предоставяне на обществена информация по реда на § 18 от Преходните разпоредби на Закона за изменение на ЗДОИ?”

Възможността гражданите да подават заявления по електронен път би трябвало да улеснява взаимодействието им с институциите и да спестява време, усилия, средства.

За все още неубедените в редовността на електронното заявление държавни служители (Проучване и поддържане на река Дунав, ИА по почвени ресурси и др.) трябва да се направи препратка към чл. 24, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), където законодателят ясно е определил неговото основание, а именно - то поражда същите правни последици и се приравнява по сила на писмено подаденото.

Бих искала да споделя своя опит за особените случаи и тежките преговори с някои институции, които по различни причини се отклониха от разпоредбите на закона  като в това отношение поведението им доведе до комични ситуации. Едновременно с това други институции, до които подавах заявления отговориха в срок и спазвайки изискванията на закона, така че категорично не може да става дума за регресивна практика в работата на администрацията.

С оглед на установения 14-дневен срок за отговор на заявлението някои институции решиха напълно да го пренебрегнат. Шампион в тази категория беше МВР – 62 дни, Автомобилна администрация, за чието решение за предоставяне на информация бяха необходими 44 дни, следвана от Комисията за защита на потребителите (КЗП) – 43 дни (дано не реагират в такива срокове и при опасност за живота и здравето на потребителите при известие за наличие на опасни стоки на пазара), Областна администрация (ОА) Габрово – 37 дни, Община Брезово – 29 дни, Изпълнителна агенция (ИА) Железопътна администрация - 28 дни и още един дълъг списък от 14 ведомства.

В най-общ план с институциите, които изразиха собствено мнение по въпросите за формата, реквизитите и възражения за не дотам „конкретно” потърсената информация „Кой е служителят ...?“, бяха проведени поредица от телефонни разговори, в които едни настояваха да се осведомят кого именно представлявам (Националния статистически институт, Национален институт за помирение и арбитраж) – други пък от какъв правен интерес търся тази информация – Комисия по досиетата, ОА Кърджали (с изискване за „ясно изразен правен интерес“).

Недоумение създава и едно друго утвърдило се убеждение сред администрацията – подаването на заявление за достъп до информация по електронен път много усложнявало процедурата по самото й предоставяне – тук очевидно законодателят е оставил повод за погрешни възприятия на идеята за ефективността му (Държавна агенция за бежанците). Служителите, които се свързаха с мен от Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС), Министерство на културата (МК), Държавна агенция ”Национална сигурност”  (ДАНС), Комисия по досиетата – настояваха да се отиде на място, за да се плати държавна такса и да се подпишат необходимите документи и това само, за да се предостави информация, която по ЗДОИ иначе трябва да бъде публикувана на официалните им сайтове. Като стана въпрос за характера на търсената информация се оказа, че според ОА Стара Загора и ОА Видин тя не се ползва със самостоятелно значение и е служебна по смисъла на чл. 11 и чл. 13, ал. 2, т. 1, а служителите на същата структура в Смолян – изобщо не я разглеждат като обществена информация.

Един от най–забавните случаи, беше обаждане в 8:30 сутринта от една малка община в България – Дряново. Служителката, се опита да мери сили с правомощията на ДАНС. Непосредствено след учтивия поздрав “Добро утро” и след като се убеди в самоличността ми, продължи със стъписващото уведомление: “Ние Ви проучихме и ако ще сме честни един към друг…”, като тук веднага бе обяснено едва ли не, че е противозаконно да се записва настоящия адрес в София, при положение, че в общината вече са установили благодарение на направена справка в НБД „Население“, че съм родом от друг град. Опитът от моя страна да разясня на афектираната служителка същността на понятията в Закона за гражданската регистрация - постоянен и настоящ адрес, беше прекъснат, за да не поставям за обсъждане излишното си допълване на вече „установената от общината лъжа”. От Държавна комисия по хазарта и други институции; поставяха изискването да се използва тяхната бланка при подаване на заявление. Понякога това изискване ме довеждаше до силно раздвоение дали пък да не подам заявление за бланката, тъй като не можех да я открия на сайта им. Държавна агенция за бежанците и община Дряново пък приравниха правото на всеки да търси, получава и разпространява информация (прокламирано с чл. 41 от Конституцията) на направен „компромис“ от тяхна страна.

Всъщност въпреки готовността на институциите да отговарят на електронните заявления в срок и по същество след обстойното разглеждане на интернет сайтовете се оказа – не всички са ги актуализирали съгласно разпоредбите, посочени в ЗДОИ. Открих и нередности, като например: изискване за електронен подпис (16), Община Шумен в разрез със закона изменя допустимия за отговор срок от 14 на 30 дни, като по тази начин свежда правото на достъп до информация до всяка друга обикновена административна услуга на населението, а наред с това присъстваше и изискване за прилагане на пълномощно в определени случаи. Българската агенция за инвестиции (БАИ) освен твърдението, че не е задължен по ЗДОИ субект (по чл. 3) е изписала неправилно и наименованието му, поставяйки го и в кавички „Закон за достъп до публичната информация“. След близо два месеца беше проведен един от последните телефонни разговори, в който от община Габрово изказаха благодарността си за постъпилото заявление, тъй като именно то е послужило за повод да се стартира процедура по изготвяне на вътрешни правила за прилагането на закона, назначаването на служител по достъпа до информация (след като ЗДОИ е в сила вече девета година).

Все пак в надеждата за положителното развитие на процедурите за предоставяне на информация, трябва да се подчертаят и имената на ведомствата, от които все пак бяха получени в срок и по същество отговори и много лесно и бързо беше намерена търсената информация и на самите им сайтове – ОА Бургас, Община Бургас, ОА Варна, ОА Велико Търново, ОА Хасково, ОА Ловеч, Басейнова дирекция – Благоевград, БД Варна, БД Плевен, БД Пловдив, Морска администрация, Агенция за държавна финансова инспекция, Изпълнителна агенция за икономически анализи и прогнози, Община Драгоман, Държавен резерв и военновременни запаси, КЗК, МС, Община В. Търново, Община Антон, Община Асеновград, Държавна агенция по туризъм, Община Брацигово, НАПОО, Община Велинград, Община Велики Преслав, Община Гърмен, Община Брезник и още много други.