Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 3(63), март, 2009 г.

Новини
Подбрани за вас от Ралица Кацарска, ПДИ

Според Административния съд във Висбаден, Германия,  записването на телефонни номера, номера на мобилни телефони, имейли и използване на интернет (известно като data retention - задържане на лични данни) е непропорционално. На 19 март 2009 г. Работна група за задържане на данни (Working Group on Data Retention)¹. публикува Решението на съда от 27 февруари 2009 г., което гласи: «Съдът е на мнение, че задържането на лични данни нарушава основното право на лична неприкосновеност. Това не е необходимо при демократичното общество. Отделната личност не провокира намесата, но може да бъде сплашена от риска за злоупотреба или от чувството, че е под наблюдение [….] Директивата за задържане на данни (data retention) не зачита принципа на пропорционалност, гарантиран от Член 8 на Европейската харта за правата на човека, и поради това е нищожна.”

Европейският парламент призовава за спешни действия за защита на личната неприкосновеност в интернет.
Европейският парламент апелира за законодателство в Европейския съюз, което изцяло да защити основните права на гражданите в електронната ера, включително правото на свободен достъп на всички граждани до Интернет и правото на лична неприкосновеност във връзка с борбата срещу киберпрестъпленията.
Членовете на Европейския парламент в Страсбург подкрепиха доклада на Ставрос Ламбринидис, лидер на гръцките социалдемократи , който призовава Европейския съюз да помогне в определянето на глобални стандарти за защита на личните данни, сигурността и свобода на изразяването.
„Интернет е неделима част от всекидневието, част от реалния свят. Към него трябва да прилагаме същите ценности, които прилагаме и към цялото общество и да защитим основните си права. Съгласието на потребителя за обмен на данни трябва да бъде ясно определено. Това е важно, защото няма равен баланс между потребители, частни компании и правителства.”
Този доклад е първата препоръка на Европейския парламент към министрите на Европейския съюз относно борбата с киберпрестъпленията и защита на основните права в електронната епоха.  

Министрите на Балтийските страни и Словения се обединяват за по-добро законодателство за достъп до информация в ЕС. Седем министри призовават Европейския съюз да заяви ангажимент за повече прозрачност, когато ревизира законодателството за достъп до информация в ЕС – измененията в Регламент 1049/2001. Външните министри, всички от страни с голям опит по отношение на прозрачността, са сериозно обезпокоени от проекта за нов закон за достъп до информация. Според тях в много области предложената промяна изглежда е преди всичко насочена към промяна на сегашната интерпретация за откритост. Министрите на Дания, Швеция, Финландия, Естония и Словения приветстват борбата за по-голяма прозрачност, която тече сега в Европейския парламент.
Външните министри са обезпокоени от факта, че в преговорите със Съвета те трябва да защитават сегашното ниво на достъп в много области, вместо да обсъждат подобряването на този достъп. Рискът е, че има цели категории документи, които ще бъдат изключени от обхвата на правилата за достъп в ЕС. Например, има идея да се отказва обществен достъп до всякакви документи, свързани с разследвания, извършвани от Комисията – една от основните й задачи. Съществуват по-добри начини за гарантиране гладкото протичане на такива разследвания вместо категорично да се изключи възможността за обществен достъп.

Международният валутен фонд събира мнения относно политиката си за прозрачност.  Международният валутен фонд (МВФ) се стреми да предоставя смислена и навременна информация за своята работа и за икономическото състояние на страните, членуващи в МВФ, и започва да води политика на прозрачност от 90-те години на миналия век. На 31 март 2009 г. МВФ поиска обществото да коментира неговата политика за прозрачност. Срокът за изпращане на коментари е 30 април 2009 г. За желаещите да дадат своето мнение, МВФ е изготвил  въпросници за три различни групи – за организации на гражданското общество; за участници във финансовия пазар; за мозъчни тръстове, академични среди и други.
За повече информация: http://www.imf.org/external/np/pdr/trans/2009/index.htm

Световната банка започна преглед на политиката за разкриване на информация. На 13 март 2009 г. Световната банка обяви своя план за разкриване на информация като публично оповести „Концепция” (Approach paper), която очертава насоките за по-голяма прозрачност.  Предложението на банката включва „смяна на парадигмата”, което означава, че „презумпцията за разкриване” ще бъде решавана срещу група изключения. Този подход е обсъждан дълго от застъпниците за прозрачност, в това число и Глобална инициатива за прозрачност (GTI).Съгласно предложения подход, все повече информация ще бъде достъпна – тримесечни управленски отчети, оценка на обществените поръчки и на финансовата отчетност в отделните страни. Четири принципа са изброени като водещи за това, което Световната банка нарича „основни промени в цялостната архитектура на политиката”:

• максимално увеличаване на достъп до информация;
• списък на изключенията, който да е ясен за разбиране и изпълнение;
• ясна процедура за обработване на заявленията за достъп до информация;
• право на обжалване.

Федералното правителство на САЩ все още се възприема като потайно.
За първи път от 4 години общественото мнение за тайните в управлението е без промяна. Проучване, направено от Scripps Howard News Service и Университета в Охайо по повод „Седмицата на слънчева светлина - 2009“ (Sunshine Week), показва, че
7 от 10 възрастни смятат, че федералното правителство е твърде потайно.
От 2006 г. постоянно нараства броят на американците, които възприемат федералното правителство като много потайно или потайно до известна степен – 62% през 2006 г. и 74% през 2008 г. В последното проучване 73% характеризират федералните власт като потайни. Според Джери Милър, директор на Центъра за научни изследователски проучвания към Университета в Охайо, за обществения скептицизъм допринася политиката за информиране, водена от предишната администрация.

Седми годишен доклад за 2008 година за достъп до документи в Европейския съюз. Докладът е изготвен и публикуван от Съвет на Европейския съюз във връзка с изпълнението на Регламент 1049/2001 на Европейския парламент и Съвета за обществен достъп до документи, произлизащи от Парламента, Съвета и Комисията. 
Опитът на Съвета от изпълнението на Регламент 1049 подчертава важността на обществения регистър като средство за търсене от желаещите да упражняват правото си на достъп до документи.  Най-много заявления са подадени в областта „Правосъдие и вътрешен ред”.
Достъпен е пълният текст на над 73% от документите, изброени в регистъра на Съвета. Останалите 27 % включват много документи, свързани с дискусии по различни мерки. Увеличен е броят на документите класифицирани като „Ограничени” (“Restricted”), чието разкриване ще бъде „неблагоприятно” за интересите на Европейския съюз или страните-членки. През 2008 г. 505 документа са класифицирани като „Ограничени”, като 40% от тях засягат правосъдие и вътрешен ред. Докладът на английски език може да се прочете на адрес: http://www.statewatch.org/news/2009/apr/eu-council-access-report-for-2008.pdf.
Докладът е достъпен и на български език (1.21Mb).

Access Info Europe публикува пет принципа за открито и отчетно НАТО.
В специално съобщение до медиите Access Info Europe апелира  НАТО да спазва националните и международни стандарти за достъп до информация, като приеме Политика за информационна откритост, включваща следните принципи:

• Презумпция за откритост и ограничено прилагане на  изключенията
• Надделяващ обществен интерес
• Активно разкриване на информация
• Право на търсене и получаване на информация
• Създаване на механизъм за обжалване на откази

За подробна информация посетете: http://www.access-info.org/