Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 3(63), март, 2009 г.

Интервю: Важно е да има общност от хора, които искат да използват закона

Роман Романов е директор на програма „Върховенство на закона” в международната фондация „Ренесанс”, Украйна.Член е на Националния комитет за укрепване на демокрацията и върховенство на закона към Президента на Украйна. Фондация „Ренесанс” е част от мрежата от организации на Институт Отворено общество. Фондацията има няколко различни програми, свързани с образование, наука и култура. Програма „Върховенство на закона” работи в направления, свързани с разрешаване на редица правни въпроси в страната. Сред приоритетите на програмата е и достъпът до информация - един от важните и устойчиви инициативаи на фондацията, по думите на Роман Романов.

Г-н Романов, какви инициативи предприема фондация „Ренесанс” за развитието на достъпа до информация в Украйна?
Това, което основно правим, е да подпомагаме други организации, чиито дейности съвпадат с нашите основни приоритети. За последните поне три години подкрепихме организации, които работят активно в областта на достъпа до информация на централно и местно ниво в Украйна. През последните няколко години тази работа се изразяваше в реалния мониторинг на практиките по предоставяне на достъп до информация в Украйна. Организациите подаваха заявления за достъп до информация по теми, които са повече или по-малко чувствителни. Заявленията бяха подавани до различни обществени институции. В резултат на това, сега имаме по-ясна представа за нивото на отвореност, прозрачност и достъпност на обществените институции в страната. Много донорски организации се фокусират върху законодателната реформа. Ние работим преди всичко върху практическото приложение на законите. След като правото на достъп до информация е признато в Украйна, много по-важно е да има общност от хора, които искат да използват закона; органите на власт да са наясно със задълженията си към обществото да предоставят информация, да се учат от опита и грешките си. Това е, за което се борим преди всичко.

Има ли Украйна закон за достъп до информация и кога е приет той?
Нашият закон е доста стар. Той бе приет през 1992 г. и това не е закон за достъп до информация, а по-общ – Закон за информацията. Бих казал, че този закон има някои съществени слабости и е необходимо да бъде реформиран, особено по отношение на изясняване на процедурите. Бих казал, че в момента законът е основан на принципа на свръхрегулация. През 1996 г. бе приета новата Конституция на Украйна, с която се призна и правото да се търси и получава информация. Също така, Украйна е страна по Международния пакт за граждански и политически права и може да се уповава на чл. 19 от него. Това е правната рамка, гарантираща правото на информация. В същото време в Украйна има специален Закон за гражданските молби, който гражданите основно използват по въпросите, свързани с достъпа до информация. Под гражданска молба се има предвид това, че лицата имат право да подават молби към управляващите. В същото време, ако неправителствена организация или медия искат да получат достъп, те трябва да използват Закона за информацията, в който също е заложено правото на информация. Така че в Украйна има различни процедури с различни механизми за достъп за различните групи. Ето защо се нуждаем от по-голямо познаване в това отношение. Освен реформа в самото законодателството, е необходимо доброто му познаване. Необходима е практика по прилагането и реално осъзнаване на съществуващата ситуация и трудностите, които гражданите и другите заинтересовани групи срещат в търсенето на достъп до обществена информация в страната.

Какво показаха резултатите от мониторинга, за които споменахте по-рано?
Първо, броят на заявленията, по които бе даден пълен отговор от страна на държавните органи, бе много малък. Средният процент на далите такъв отговор е 35. Второ, бих казал, че голям проблем е познаването на процедурите от страна на съдиите – резултатите от съдебните дела по достъпа до информация са доста обезкуражаващи. Това се дължи преди всичко на напълно различната административна и съдебна практика по достъпа до информация. Дължи се на сложното законодателство и на липсата на практики по прилагане в страната, липсата на знание и опит от страна на съдиите как да се справят с подобна проблематика. Също така, проблемът е свързан с липсата на независимост на съдебната власт от администрацията. Всичко това обяснява защо темата за достъпа до информация е толкова важна за нас и защо полагаме усилия, за да създадем голяма общност от хора, медии и организации, които да използват дадените им от закона средства за достъп до информация.

Какви са основните проблеми при получаването на достъп до информация?
На местно ниво често срещан е мълчаливият отказ. Мисля, че тази практика е преди всичко исторически обусловена. Администрацията, държавните служители, не са привикнали с активността на гражданите, които търсят информация, и са готови да защитят своето право на информация в съда. За много служители е нормално да не отговорят въобще на запитване, просто да замълчат. По отношение на този въпрос имаме интересен пример от източните райони на Украйна. Успяхме да поставим въпроса за мълчаливите откази в контекста на анти-корупционното законодателство в страната. Според украинското законодателство за борба с корупцията, ако служител в администрацията не предостави исканата информация, от него може да бъде потърсена административна отговорност. Подобен инструмент не бе използван досега и въпреки че отскоро го прилагаме, резултатите са доста обнадеждаващи. Търсенето на административна отговорност от страна на прокуратурата има доста силен образователен ефект върху служителите в администрацията, както на централно, така и на местно ниво.

Кои са най-активните групи търсещи информация в Украйна?
Най-активни са неправителствените организации, които се занимават с определена проблематика – като екологичните например. Има активни НПО, които поставят в обществения дневен ред въпроси, непредставени досега. За съжаление в Украйна няма традиция на разследваща журналистика. Активната роля на неправителствените организации е жизнено важна за инициирането на обществен дебат по важни теми. Именно активната работа на неправителствения сектор доведе до реални резултати по отношение на някои практики, свързани с класифицирането на информация. Украинското правителство прие, че маркирането на информация с гриф, който не е предписан от закона, а именно „да не бъде публикуван”, е незаконосъобразен акт. Благодарение на това развитие, наяве излязоха голям брой документи, които бяха крити от обществото в продължение на много години. Някои от тези документи недвусмислено разкриват корупционни практики. Тези разкрития бяха широко отразени от медиите, но не те бяха инициатори и не те направиха разследванията. Това бе постигнато в резултат на застъпническата кампания на неправителствените организации и впоследствие отразено от медиите. НПО подаваха заявленията, те получаваха откази, те обжалваха в съда. В крайна сметка, резултатът бе постигнат благодарение не на едно конкретно съдебно решение, а в резултат на цялостната кампания.

Имат ли институциите в Украйна задължение активно да предоставят информация?
Да, и дори има определени изисквания. Имаме специален Закон за достъп до съдебните решения, според който всички съдебни решения трябва да бъдат публикувани в национален регистър, който да е достъпен онлайн чрез страницата на Държавната съдебна администрация. Проблемът е с прилагането на това задължение. За съжаление, средният процент на публикувани решения в този регистър е много малък. Броят на решенията от Върховния съд е сравнително голям. Малък е броят на решения от апелативните съдилища и още по-малък на тези на първоинстанционните съдилища. А решенията на първоинстанционните съдилища представляват най-голям интерес за обществото, тъй като повечето от случаите се решават именно на това ниво.

Взехте участие в конференцията, организирана от ПДИ относно съдебната практика, свързана с прилагането на законодателството за достъп до информация. Има ли нещо от споделените практики, които бихте използвали в работата си в Украйна?
Бях в България преди няколко години на подобен форум и сега за мен беше много интересно да видя какво е развитието в съдебната практика по достъпа до информация тук. Общността от хора, използващи активно инструментите, които законодателството за достъп до информация дава, е много по-голяма и развита. Нивото на дискусията, която се проведе по време на конференцията, бе впечатляващо. В светлината на нашите инициативи, за мен бе много интересно да науча за последните поправки в Българския закон за достъп до обществена информация. За мен беше доста интересно да чуя повече за резултатите от съдебните дела, свързани с прилагането на законодателството за достъп до информация. Сравнението между развитието на процесите в България и това, което се случва в Украйна, е важно за работата ми. Това, което най-много ме впечатли, бе броят на съдии, които участваха в събитие, организирано от неправителствена организация като ПДИ. Това е доста обещаващо – показва колко сериозно тези хора се отнасят към проблематиката.

Интервюто взе Диана Банчева, ПДИ