Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 2(62), февруари, 2009 г.

Интервю: Съдбата ме тласкаше към Програма Достъп до Информация

На 6 февруари 2009 г., в хотел „Рила” се проведе годишната среща на координаторската мрежа на Програма Достъп до Информация, организирана в рамките на проект „Местни медии и свобода на информация в България”, финансиран от програма МАТРА на Министерство на външните работи на Кралство Холандия. На срещата ПДИ за втори път връчи наградата „Координатор на годината”. Наградата получи Цветан Тодоров, областен координатор в Ловеч, за активно използване на ЗДОИ в работата му като журналист, включително заведените от него дела за достъп до информация от местните органи на власт и последвалите публикации по случая.

Цветан Тодоров е завършил българска филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и следдипломна квалификация по кинознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. От 2008 година е областен координатор на Програма Достъп до Информация в Ловеч. Има 20 години журналистическа практика. От 2000 година е  главен редактор на вестник „Народен глас” – гр. Ловеч.

Ти си координатор от една година. С какво те грабна идеята да бъдеш координатор на ПДИ?
Спомням си първата среща, когато ПДИ дойде в Ловеч – 2001 или 2002 година. Тогава за първи път се запознах със Закона за достъп до обществена информация и с тези идеи. Работата я пое Стела Бочева. През тези години съм дочувал за това. В един момент имах предложение и трябваше да реша за 1-2 дни. Когато Николай Нинов ми каза, първата ми реакция беше – „аз съм толкова зает, че няма да мога да се занимавам и с това нещо”. Нинов ми каза „Пробвай. Ако не можеш  - предложи на някого друг.” Аз се запознах, влязох в сайта на Програма Достъп до Информация. И видях, че тази работа е точно за мен. И без да съм бил координатор съм си мислил върху тези проблеми и съм искал да работя за повече прозрачност, за повече достъп.

Използвал ли си преди Закона за достъп до обществена информация в журналистическата си работа?
Не съм го ползвал преди да стана координатор и ми трябваше някакъв пример, за да разбера за какво точно става дума. С Александър Кашъмов се срещнах на обучение, организирано от БАРМ (Българска асоциация на регионалните медии), където ни запознаха с най-често срещани случаи,  в които съдят журналисти. Адвокат Кашъмов разясни как да избягваме ударите на закона поради незнание и немарливост. Не минаха и 5-6 месеца и срещу мен заведоха дело за клевета като главен редактор. Още тогава звъннах на Сашо, защото аз друг такъв добър адвокат не познавам. Съдбата ме тикаше към ПДИ.

Какви са проблемите, които срещаш в търсенето на информация?
Ако трябва да погледна по–обобщено трябва да кажа, че търсенето на информация е въпрос на интелектуално ниво и фундаментално разбиране за обществото. Това е единственият начин да търсиш законово информация от управляващите. Имам 20 години стаж в журналистиката, през които често съм се сблъсквал с мислене от типа „как да пишем за корупция, като те не ни казват къде е”. Смята се, че някой трябва да каже къде е корупцията. Много бързо се убедих, че трябва сам да посочиш къде е корупцията. Основната трудност е в преборването на това разбиране. За съжаление виждам, че и млади журналисти разбират работата като ходене на конференции и отразяване какво някой им е казал, без да се стараят да разберат какво стои зад казаното.

Според теб гражданите на Ловеч познават ли ЗДОИ, използват ли го? Осъзнават ли този закон какво мощно средство за гражданско участие е?
Не мога да кажа за всички граждани. Има случаи, когато идват хора и пишат писмо за нещо си. Аз тогава ги съветвам да подадат заявление щом имат догадки. Например, такъв случай имаше в Летница – хората се интересуваха колко пари са дадени за структурни и монтажни работи в общината.

Ние като журналисти също ползваме Закона за достъп до обществена информация. Един път прокурорът предложи да даде информацията устно. Ние предпочетохме да получим информацията писмено. Питали сме прокуратурата, кмета, службата по земеделие. Те ни отговарят. Понякога е по-бавно, но имаме документа. Смятам, че работата, която вършим е заразителна за гражданите и те все по-често ще се обръщат към закона.

д-р Гергана Жулева връчва наградата "Координатор на годината" на Цветан Тодоров от Ловеч

През месец юни 2008 г. в Ловеч се проведе среща „Местни медии и свобода на информацията” в рамките на проекта, финансиран от програма МАТРА. Кое от богатия опит на холандския лектор Роже Флюгелс те впечатли най-силно? Кое е приложимо в работата на местните медии?
Почти всичко е приложимо. Особено ни хареса неговата теория да се питат едновременно две институции, които не знаят, че са питани, и да се засича информацията. Институциите са предвидими по някакъв начин. Може да предвидиш, че поне една от двете ще бъде по-откровена от другата и така ще се стигне до истината. Имах няколко случая, когато ми благодариха лично за тази среща. Някои, особено младите журналисти, за първи път чуха, че има такъв силен лост в ръцете на журналистите като Закона за достъп до обществена информация. Те са свикнали да разчитат на лични познанства, но това не е сериозна журналистика.  Трябва да се работи с документи и факти.

Кое в работата като координатор на ПДИ ти доставя най-голямо удоволствие?
Нямам никакво колебание. Най-голямата ценност са хората, които работят в Програма Достъп до Информация. Тук има мои стари приятели и хора, които виждам за първи път.  Всички са от една кръвна група, въпреки различната възраст и различните медии. Те са обединени от вътрешна потребност да търсят истината. Това е най-хубавото.

Интервюто взе Ралица Кацарска