Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 2(62), февруари, 2009 г.

Още промени в ЗДОИ?
Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ

Факт е, че все още промените от 5 декември 2008 г. в Закона за достъп до обществена информация не се познават от задължените субекти, затова, както знаем, ще трябва време, обучения, съдебна практика. Но ето, че на 20 февруари 2009 година народният представител Иван Сотиров от СДС е внесъл в Народното събрание нов законопроект ( 76Kb) за неговото изменение и допълнение.

Законопроектът показва едно намерение да се решат с три страници и с няколко изменения проблемите, свързани със свободния достъп до публичните регистри. Освен това се предлага да се въведат значителни глоби за неизпълнение на задълженията на тези, които не ги изпълняват. За сравнение, най-голямата предвидена глоба според сега действащия закон е 2 000 лв., и то за неизпълнение от длъжностно лице на „предписание на съда да предостави достъп до исканата информация”(чл. 42, ал. 2).

Народният представител Сотиров предлага глоби в размер от 2 000 до 10 000 лева за непубликуване на информация в Интернет страниците (на държавни органи и физически и юридически лица), а при повторно нарушение - от 10 000 до 30 000 лева.

Дотук добре звучащи и похвални намерения, но дали са изпълними и приложими?

Първо, да видим кой е задължен да публикува за три месеца всички регистри в интернет (авторът на законопроекта е предвидил отсрочка до края на 2009 г. за данните от 1 януари 1998 г. до 1 януари 2007 г., което е похвално!!!). Между другото, следва да отбележим, че трябваше да минат осем години, за да започнат да работят нормално регистрите на административните структури и актове. Тези регистри бяха създадени с наредба от правителството на Иван Костов. Следователно е очевидно, че не е въпрос само на нормативни документи.

Според вносителя задължението за поддържане на публичните регистри в Интернет страниците (нов чл. 15б) е на държавните органи и органите на местно самоуправление и на лицата по чл. 3, ал. 2, т. 2. Съответно за това ще отговарят и „лицата, които представляват съответния държавен орган или кметовете, както и лицата, които представляват лицата по чл. 3, ал. 2, т. 2”.

Да припомним кои са тези лица от чл. 3, ал. 2, т. 2:

„физически и юридически лица само относно извършваната от тях дейност финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейски съюз по проекти и програми.”

Така посочените задължени субекти ще трябва да поддържат регистри в интернет и в седемдневен срок да ги обновяват при промени в обстоятелствата за:

„ 1. имотите държавна или общинска собственост; в регистъра се вписват
данните от акта за собственост и данъчната оценка на имота;
2. разпоредителните сделки с имотите държавна или общинска собственост;
в регистъра се вписват:
а) данни за имотите според акта за собственост, по видове разпоредителни
сделки;
б) пазарната и данъчната оценка на имотите, определена по ред на специален
закон и крайната цена на сделката; учредените ограничени вещни права върху имотите;
в) начинът на разпореждане - чрез публичен търг, публично оповестен
конкурс или решение на общинския съвет;
г) насрещната страна по сделката;
д) други данни, определени от собственика.
3. договорите за наем; обявява се текстът на договора при спазване на Закона за
защита на личните данни“ и

„7. договорите за услуги; обявява се текста на договора при спазване на Закона
за защита на личните данни”.

В мотивите на законопроекта няма и дума за това колко средства ще са необходими за прилагането на тези нови разпоредби на Закона за достъп до обществена информация. Няма анализ на причините защо предлаганите публикации не са били правени досега, след като и сега съществуват задължения за поддържане на публични регистри.

Очевидно вносителят предполага, че проблемът с изпълнението на задълженията за публикуване ще бъде решен с повторението на това задължение и в ЗДОИ, както и с въвеждането на глоби. Отсега е ясно обаче, че ако тази хрумка бъде приета, данъкоплатецът ще трябва да плаща големи глоби (защото той пълни бюджета на публичните институции, от който на практика те се плащат) – не само затова, че не е предоставена информация, но и затова, че някое „лице” не я е качило в интернет.

Няма яснота, кой ще налага глобите. Ако това е съдът, този съд ще трябва да изслушва и обясненията как в общината няма толкова мощни комюпютри или че последният служител, поддържащ интернет страницата, си е намерил по-високо платена работа в частния сектор и т.н.
Няма яснота кой ще сезира съда, по каква процедура и за какво точно - че не се поддържа актуален регистърът, че го няма, че определена категория информация не е качена или че тя е във формат, който не е удобен за потребителя?

Някои от тези неща, като например по-големи глоби, народният представител можеше да предложи с измененията на ЗДОИ, които доста дълго се обсъждаха в парламента през 2008 г. Друго си е обаче да предложиш неизпълними, радикални промени в последния час от работата на Народното събрание.

Иначе намеренията ги приемам – за повече прозрачност.