Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 1(61), януари, 2009 г.

Новини
Подготви за вас Ралица Кацарска, ПДИ

Жак Баро, заместник-председател на Европейската комисия, направи изявление по повод Деня за защита на личните данни.
„Законите за защита на личните данни в Европейския съюз гарантират, че тези данни се третират съгласно ясни условия и дават право на европейските граждани да оспорят всяка злоупотреба с личните им данни,” подчерта Жак Баро. Той напомни, че законовите права и режимите за защита са ефективни само когато хората знаят за тяхното съществуване и как да ги използват. Денят за защита на личните данни е отлична възможност да се повиши осведомеността в Европа и целия свят. В становището се казва, че тази година при отбелязването на Деня за защита на личните данни в Европейския съюз специално внимание е отделено на младите хора. Само 33% от младежите на възраст 15-24 години са наясно с правата си по отношение на личните данни. Само 18% знаят, че съществуват специални институции, които контролират защитата на личните данни. Затова според Баро е необходимо младите хора да бъдат образовани как да сърфират в интернет по начин, безопасен за тяхната лична неприкосновеност. 
Изявлението на английски: http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/09/134

Глобалната общност за откритост приветства инициативата на президента Обама за прозрачност
64 организации и 8 лица, застъпници за свободен достъп до информация от повече от 20 държави, сред които и ПДИ, изразиха в отворено писмо подкрепа за мерките за повече откритост в управлението, които президентът на САЩ Барак Обама предприе  в първия ден от всъпването си в длъжност. На 21 януари 2009 г. той издаде постановление и два меморандума. Меморандумът на Обама, свързан със Закона за свобода на информацията, е явно отричане на анти-прозрачните принципи, приети през 2001 г. с Меморандума на Ашкрофт, които бяха водещи в администрацията на Буш. Президентът Обама издаде постановление, с която категорично отхвърли политиката на предходната администрация по отношение на изпълнението на Закона за президентските записи (Presidential Records Act). Придържайки се към „нов стандарт за отвореност”, постановлението ограничава значително възможността бивши президенти да се ползват със специалната превилегия да отказват информация. Меморандумът за прозрачност и отворено управление обвързва администрацията на Обама да „създаде система на прозрачност, обществено участие и сътрудничество”.

Европейският омбудсман настоява Европейската комисия да изготви изчерпателен регистър на документите, които създава и получава.  Препоръката е следствие от жалбата, подадена от Statewatch на 11 октомври 2006 г. срещу Комисията за неуспешно поддържане на обществения регистър за документи. Според Комисията създаването на актуален регистър за периода от влизането в сила на това задължение (юни 2002 г., според чл. 11 от Регламент 1049/2001) до подаването на жалбата е невъзможно, защото се използват несъвместими регистри от различни отдели. Според Никифорос Диамандурос обаче това е признак за лошо управление, като омбудманът се аргументира така: „Европейският парламент и Съветът създадоха задоволителни регистри. Не виждам защо Комисията не може да направи същото. В текущия дебат за реформа в правилата за достъп до документи аз призовах за по-ясни насоки относно съдържанието на регистрите. За съжаление, вместо това, Комисията предпочете да даде по-тясно определение за документ. Смятам, че резултатът от това ще бъде по-малък брой документи на Европейския съюз, достъпни за обществеността.”
Прессъобщението на Н. Диамандурос:  http://www.statewatch.org/news/2009/jan/eu-sw-ombudsman-complaint-com-register.pdf

Европейският съюз не разкрива позицията на правителствата на страните-членки относно реформа в правилата за прозрачност.
На 17 декември 2008 г. Съветът на ЕС отказа да предостави пълен достъп до документ от 26 ноември 2008 г., който би трябвало да даде яснота за становището на страните-членки по време на преговорите за новите правила за прозрачност. Достъпът е поискан със заявление от Ева Морага (адвокат в неправителствената организация Access Info Europe). Съветът предоставя частичен достъп до исканата информация с отговора: „вие може да имате достъп до съдържанието на този документ, включително позициите на делегатите, но без тази част, която дава възможност да се идентифицират конкретните делегати”. На 17 януари 2009 г. Access Info Europe внесе жалба срещу постановеното решение, като отбелязва, че независимо от достъпността на позициите на отделните правителства. Няма основание да се очаква европейските граждани да питат 27-те страни-членки една по една за тяхното становище по всеки въпрос, обсъждан на европейско ниво. Това е бариера пред гражданското участие. „Всички изявления от Европейските институции за прозрачна, открита Европа, Европа на участието пропадат, когато самите институции отказват да дадат информация за специфични позиции на отделна страна-членка по време на процеса на вземане на решение”, смята Ева Морага.     
Заявлението на Ева Морага и отговорът на Съвета може да прочетете на адрес: http://www.access-info.org/?id=13

Великобритания оттегля „неуместен” опит да се прикрият разходите на членовете на парламента.
Неправителствената организация „Кампания за свобода на информацията” приветства решението на правителството да оттегли предложение за изменение на Закона за свобода на информацията, с който щяха да бъдат изключени разходите на парламентаристите от обхвата на закона. Морис Франкел, директор на организацията, смята, че „не е редно депутатите да крият своите разходи, когато всички държавни служители ги оповестяват. Неприемливо е да се опитват да прокарват подобни мерки без обществено оповестяване и без време за възражения. Членовете на парламента не трябва да законодателстват тихомълком, за да елиминират съществуващото право на достъп до информация за техните харчове с надеждата, че никой няма да разбере за това.” От неправителствената организация предполагат, че  в близко бъдеще тези мерки ще се появят отново под друга форма. „Някои депутати са изгубили надежда да прикрият миналите си разходи, които вероятно доста надвишават сумата, която е разумно да се оправдае пред обществеността”, добави господин Франкел.
Подробна информация: http://www.cfoi.org.uk/mpsexpenses.html

Президентът на Сиера Леоне подкрепи Закона за свобода на информацията. Вече пет години гражданското общество в Сиера Леоне води кампания за приемане на Закон за свобода на информацията. На среща с представители на гражданското общество президентът Камора потвърди своята подкрепа за приемането на Закон за свобода на информацията, като подчерта, че това не е само предизборно обещание, а и желание за промяна в образа на страната. От организацията „Общество за демократични инициативи” заявиха, че това е индикатор, че правителството смята да спази своите обещания.

Вероятно през 2009 година Русия вече ще има Закон за свобода на информацията. На 21 януари 2009 г. Държавната дума (Долната камара на руския парламент) прие окончателно на трето четене законопроекта за достъп до информация, който е част от програмата за борба с корупцията. Законът дава право на гражданите да искат информация и задължава служителите на федерално, регионално и общинско ниво да разкриват всяка информация, освен класифицираната, и да информират чрез интернет и медиите за дейността на държавните и местни органи. Според закона служителите трябва да отговарят на заявленията в срок от 30 дни, въвеждат се и нови начини за достъп до информация като информационни гишета в сградите на институциите на федерално, регионално и общинско ниво, в библиотеки и архиви. Законът за свобода на информацията ще влезе в сила на 1 януари 2010 година, ако президентът Дмитрий Медведев го подпише.