Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 1(61), януари, 2009 г.

Eвропейски практики: Европейският „Биг Брадър“

Томас Хамамбер, Комисарят за правата на човека към Съвета на Европа

На 4 декември 2008 г. в Страсбург Комисарят за правата на човека към Съвета на Европа Томас Хамарберг¹ представи доклад  „Защитата на правото на лична неприкосновеност в борбата срещу тероризма”. Според Томас Хамарберг  „антитерористичните мерки не бива да погазват правото на лична неприкосновеност”.

Докладът разглежда проблема с компрометирането на свободата в борбата срещу тероризма след 11 септември.

Комисар Хамарберг подчертава, че е настъпило време „да се преразгледат стъпките, предприети за събиране, съхраняване, анализ, обмен и използване на личните данни”. Защитата на лични данни е от изключително значение за зачитане на основни демократични ценности. В общество под контрол съществува риск за нарушаване на това основно право.

Докладът анализира защитата на личната неприкосновеност в борбата с тероризма от гледна точка на технологичното развитие, засиленото полицейско сътрудничество, правната рамка и европейския контекст.

Технологично развитие
Системите за наблюдение отдавна вече не просто гледат. CCTV² с висока резолюция се комбинират с програма за разпознаване на лица, камерите по магистралите могат да четат номерата на колите и да проследяват избрани коли, разработени са ново поколение сателитни устройства за проследяване; компютърни програми могат да наблюдават, внимателно да проучват и анализират едновременно милиарди разговори и имейли в реално време. Предполага се, че нова програма може да идентифицира „подозрително поведение” или „враждебно намерение”.

Засилено полицейско сътрудничество
В Европа полицията е част от широк „обществен съюз”. Набляга се все повече върху  превенцията и комбинация на действията на наказателно и правораздавателните органи и полицията с други, по-широки социални подходи.
Този подход на „обществения съюз” изисква засилен обмен на данни между полицията и други държавни органи, такива като социални услуги и образователни институции. Несъмнена е ползата от подобни съвместни политики и от координацията на работата на различните структури. В същото време обаче съществува опасност събирането на данни и организирането на техния обмен  да доведе до всеобща култура на наблюдение.

Правна рамка
Правната рамка, определяща правото на лична неприкосновеност в контекста на борбата с тероризма е комплексна. Законодателството се развива според редица отделни инструменти на национално и международно ниво. Защитата на личните данни се базира на Член 8³ от Европейската конвенция за защита на правата на човека  През последните години Европейският съд за правата на човека дава широко признание на принципите за защита на личните данни, определени от член 8 на Конвенцията. Все по-често защитата на лични данни се разглежда като право suigeneris, т.е. то е специфично и особено право. Разработени са и други европейски инструменти в тази област:

• Конвенция 108 от 28 януари 1981 г. на Съвета на Европа за защита на лицата при  автоматизирана обработка на лични данни и допълнителния протокол към нея;
• Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица с при обработването на лични данни и за свободното движение на такива данни;
• Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защитата на правото на личната неприкосновеност в сектора на електронните комуникации.     

Европейски контекст
Защитата на личните данни и борбата с тероризма трябва да се поставят в европейски контекст, а именно комплексната международна институционална мрежа – Съвет за сигурност на Обединените Нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), органи на Съвета на Европа, свързани с политическия процес и вземането на решения, институциите на Европейския съюз, НАТО, САЩ.

ЕВРОПОЛ, Eurojust, Eurodac, Шенген, визовата информационна система (VIS), митническите информационни системи (CIS) са системи и бази данни, свързани със спазването на правния ред в Европейския съюз.Опасност за личната неприкосновеност при тези системи е принципът на „наличност” (the principle of “availability”), дефиниран в Хагската програма⁴ на Европейския съюз:

От 1 януари 2008 г. размяната на информация трябва да се ръководи от описаните по-долу условия, като се спазва принципът на наличност, което означава, че в Европейския съюз служител, отговорен за спазването на правния ред в една страна-членка, който се нуждае от информация, за да изпълни задълженията си, може да я получи от друга страна-членка и агенцията от другата страна-членка, която има информацията, я предоставя, като има предвид необходимостта на текущите разследвания в тази страна.

Методите на обмен на информация трябва да използват новите технологии и трябва да бъдат адаптирани към всеки тип информация, когато това е възможно, чрез взаимен достъп до и взаимодействие на национални бази данни или пряк (онлайн) достъп, включително за Европол, до съществуващите основни бази данни на ЕС, като например Шенгенската информационна система.      

Принципът на „наличност” дава на службите, отговорни за спазването на правния ред, пълен достъп до всички данни до националните и европейските бази данни. Все по-честото прилагане на този принцип на национално ниво и между отделните страни-членки, с цел подобряване борбата срещу престъпността, както и липсата на хармонизиран и строг режим за защита на личните данни, създават ситуация, при която защитата на личните данни не е достатъчно гарантирана никъде в ЕС.

Във войната с терора идеята за лична неприкосновеност се променя. Обществото доста бързо се превръща в полицейско, всички ние сме подложени на всеобщо, масово наблюдение, събират се данни за всички наши действия. Общото наблюдение поражда сериозни демократични проблеми, които не могат да се разрешат чрез повтарянето на твърдението, че тези, които няма какво да крият, няма от какво да се страхуват.

Ако искаме правото на лична неприкосновеност да просъществува, в европейските общества трябва да има сериозна дискусия за техниките за наблюдение, техните граници и начина на контрол, гласи основната препоръка в Доклада. Тази дискусия няма да подкопае нашата сигурност, а ще гарантира свободата и демокрацията.

Резюме на доклада подготви Ралица Кацарска
Докладът на английски: https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1380905