Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 12(60), декември, 2008 г.

Европейският съд по правата на човека: Базата данни от ДНК на Великобритания е нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека

Със свое решение oт 4 декември 2008 г. Голямата камара на Европейския съд за правата на човек (ЕСПЧ) постанови, че базата данни от ДНК на Великобритания, която е най-голямата в света и съдържа ДНК информация на стотици хиляди невинни лица, представлява нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Великобритания е най-големият застъпник за събирането на пръстови отпечатъци и ДНК, ето защо подобно решения би трябвало да има последствия в световен план. Решението е по делото С. и Майкъл Марпър срещу Великобритания (S. and Marper v. the United Kingdom № 30562/04 и № 30566/04).
.

Историята
Жалбоподателите С. и Майкъл Марпър са британски граждани, родени съответно през 1989 и 1963 г., и живущи в Шефилд, Великобритания. Случаят касае съхранението на пръстови отпечатъци, клетъчни проби и ДНК профили на жалбоподателите от страна на властите след прекратяване на наказателен процес срещу тях и сваляне на обвинението.

На 19 януари 2001 г. С. е арестуван с обвинение за опит за грабеж. Тогава той е на единадесет години. Пръстовите му отпечатъци и ДНК проби са взети. Обвиненията срещу него са снети на 14 юни 2001 г. Марпър е арестуван на 13 март 2001 г. с обвинения за нападение над партньора си. Пръстовите му отпечатъци и ДНК проби са взети. Процесът е официално прекратен на 14 юни 2001 г. след помирение между него и партньора му.

След прекратяването на производствата, двамата жалбоподатели неуспешно искат унищожаването на пръстовите им отпечатъци и ДНК профилите. Информацията е била съхранена на базата на закон, позволяващ съхранението на данните, без ограничение във времето.

Развитие пред съда
На 16 август 2004 г. е подадена жалба в Европейския съд по правата на човека. На 16 януари 2007 г. жалбата е обявена за допустима. Националният съвет по граждански свободи и Privacy International получават позволение за намеса в процеса и внасят amicus brief.

Решението на ЕСПЧ
В мотивите си съдът посочва, че защитата, която чл. 8 осигурява, би била неприемливо отслабена, ако употребата на модерните технологии в наказателното правораздаване е позволена на всяка цена и потенциалните ползи от тази употреба не са внимателно балансирани със защитата на интереси, свързани с личния живот. Според съда всяка държава, която има водеща роля в развитието на нови технологии, носи специална отговорност за установяването на точния баланс в това отношение.

Съдът посочва, че нивото на вмешателство в личния живот може да бъде различно, като съхраняването на данни от клетъчни проби е особено обезпокоително, взимайки предвид факта, че те са най-богати по съдържание на генетична и здравна информация. Въпреки разликите обаче безразборният и неограничен режим на съхраняване на данни, като този под въпрос, изисква внимателна преценка.

От особено значение в настоящия контекст е рискът от стигматизация, произтичащ от факта, че лицата, които обжалват, и които не са обвинени в каквото и да било престъпление и са невинни по презумпция, биват третирани като осъждани/обвиняеми. В това отношение съдът трябва да вземе предвид, че правото на всеки човек според Конвенцията да бъде считан за невинен включва общото правило, че никакви подозрения относно невинността на обвиняемия не трябва да бъдат оповестявани след оневиняването (виж Асан/Рущи срещу Австрия, № 28389/95, 31, 21.03.2000 г.). Вярно е, че съхраняването на лични данни за жалбоподателя не може да бъде сравнено с оповестяването на подозрения. Въпреки това, тяхното твърдение, че не са били третирани като невинни, се подсилва от факта, че данните им са били запазени за неопределено време като тези на осъдените, при положение че данните на тези, които никога не са били заподозрени в каквото и да е престъпление, трябва да бъдат унищожени.

Съдът още подчертава, че съхраняването на данни на неосъдени лица може да нанесе особени вреди в случаите на непълнолетни, предвид значението на бъдещото им развитие и интеграцията им в обществото. Такъв е случаят на първия жалбоподател. Съдът отбелязва специалната позиция на непълнолетните лица в сферата на наказателното правосъдие, като подчертава нуждата от защита на неприкосновеността им в наказателни дела. По същия начин, съдът отбелязва, че особено внимание трябва да се отдава на защитата на непълнолетните от вредата, която може да произлезе от задържането на техни лични данни от страна на властите, след сваляне на обвинение.

В заключение съдът смята, че всеобхватният и неограничен характер на властта да се запазват пръстови отпечатъци, клетъчни проби и ДНК профили на лицата, заподозрени, но неосъдени, не създава необходимия баланс между конкуриращи се частни и обществени интереси и че страната-ответник е престъпила всякакви приемливи граници в това отношение. Следователно, събирането и съхранението на данни в случая представлява непропорционално вмешателство в личния живот на жалбоподателя и не може да бъде считано за необходимо в демократичното общество. Подобно заключение дава право на съда да приема критиката на жалбоподателя относно достатъчността на някои конкретни гаранции.

Решението на съда, прессъобщението и текста на внесения от организацията Privacy International amicus brief са достъпни на адрес:
http://www.privacyinternational.org/article.shtml?cmd[347]=x-347-563175