Информационен бюлетин
Брой 6, м. юни 2004

Решението на федералния административен съд в Лайпциг за разсекретяване на хиляди документи, събирани от ЩАЗИ породи смесени чувства у бившия немски канцлер Хелмут Кол.

Според решението на федералния съд информацията, свързана с личния живот на Хемут Кол - голяма част от която е събирана чрез нелегално подслушване на телофонни разговори в периода 1982 - 1989 г. - ще остане секретна. В същото време, достъпът до всички архивни документи, свързани с политическата дейност на бившият канцлер, не може да бъде ограничен.

Част от тези документи може би ще хвърлят нова светлина върху съмненията за корупция, които преследват г-н Кол след загубата му в изборите през 1998 г. от сегашния федерален канцлер Герхард Шрьодер

В първата част от наскоро публикуваните си мемоари бившият канцлер признава, че тайно е приемал дарения за неговата консервативна Християн-демократическа партия. Въпреки това, той отказва да назове лицата, които са направили даренията.

Аферата с "мръсните пари" засенчи до голяма степен репутацията на канцлера Кол, най-дълго служилият и може би най-успешен следвоенен лидер и архитект на обединението на Германия. Смята се, че скандалните операции са започнали в началото на 80-те години, когато ЩАЗИ успешно е манипулирала най-горните ешалони на немския политически елит.

Адвокатът на Хелмут Кол, Щефан Холтов-Пфьортнер беше видимо удовлетворен от решението на съда, макар че то не ограничава изцяло достъпа до всички файлове, свързани с неговия клиент. "Доволни сме от решението, сподели Холтов-Пфьортнер. Ще го прочетем на спокойствие и ще го обсъдим с моя клиент. Все още не съм сигурен, че ще предприемем някакви по-нататъшни действия." В действителност, решението на федералния съд в Лайпциг означава, че голяма част от подробностите за личния живот на бишвия канцлер ще останат скрити, като ще бъдат разсекретени около 2500 от общо 7000 страници, съдържащи се в неговото досие. Въпреки това, г-н Кол сподели, че може да обжалва разсекретяването пред апелативния съд в Карлсруе.

Делото, по което съдът в Лайпциг се произнесе на 23.06.2004 г. е резултат от близо четиригодишен съдебен спор между Кол и ръководителя на агенцията, отговаряща за архива на ЩАЗИ , Мариан Биртлер за съдбата на досието на бившия канцлер. Според Кол, публикуването на подбна информация би навредило на "човешкото му достойнство". Друг негов аргумент е, че многобройните случаи, в които негови телефонни разговри са били подслушвани от органи на бившата държавна сигурност, са били незаконни.

В решението си Лайпцигският съд до голяма степен се съобразява с мотивите на г-н Кол и отхвърля решението от септември м.г. на Берлинския административен съд за безусловно разкриване на цялото досие на бившия германски канцлер. Мариан Биртлер сериозно разкритикува опитите на Кол да предотврати разкриването на цялата информация. Според нея, публичните фигури трябва да бъдат информирани за запитвания по техните досиета и могат да изказват тяхното несъгласие за публикуването им, но не бива да се ползват от каквито и да е било привилегии спрямо останалите хора.

Според съдебното решение, общодостъпна ще бъде само информацията, събирана по законен ред - най-вече не особено чувствителни документи, като изрезки от вестници, но също и свързани с работата на немския канцлер - негови срещи с дипломати от бившия източен блок, както и анализи и мнения на ЩАЗИ, създадени на основата на подобни срещи.

Съдът се съгласи, че различен стандарт може да бъде прилаган за целите на научни изследвания, като в подобни случаи ще бъде възможен и достъпът до част от незаконно събираната информация. Дори и в такива случаи обаче, информацията не бива да попада в ръцете на неупълномощени лица или да бъде публикувана.

Информацията за бившия федерален канцлер все пак ще остане временно недостъпна, заради възможността двете страни в процеса да обжалват решението пред Върховния съд на Германия.

Материалът подготви:
Николай Мареков