Информационен бюлетин
Брой 6, м. юни 2004

Има ли "пропукване" в системата от откази на МВР архивите да станат достъпни за обществен контрол, защото освен старите, един ден ще дойде време да се четат архиви и от по-новите години? Това бе първият въпрос, на който специално за Бюлетина на ПДИ отговори Христо Христов.

Пропукване има, аз бих го нарекъл и с малко по-решителната дума обрат, защото силата на аргументите надделя над атмосферата и рефлексите на тайнственост в това министерство. Времената вече са други и съхраняването на информация вече има законово измерение. След този казус министърът лично ме увери, че ще се подчини на решението на Върховния административен съд и ще го изпълни. В момента той ме информира, че е наредил да се издирят т.н. литерни дела, които при преструктурирането на архива на МВР са били преобразувани в други архивни единици, но те по принцип съществуват и имат изключително важна историческа и изследователска стойност. Ако бяха унищожени МВР щеше да издири и да покаже на съда протоколи за унищожаване.

Има още една важна подробност - в моето искане аз не съм указал от архивите на кое от бившите управления на Държавна сигурност да се даде информация за "работата" по случая Георги Марков. Защото така биха се търсили данни само в рамките на бившето VI-то и от бившето II-ро Главно управление на ДС. Дейността на тези управления впрочем често се е дублирала и припокривала, но един лист, едно изречение често могат да се окажат важна следа за просветения изследовател. Двете управления са "водили" наблюдение и разследване в "Центровете за идеологическа диверсия" както са определяни тогава трите радиостанции.

Съдът задължи министъра да провери къде се намира тази информация. Оттук по стария адвокатски принцип за частичния иск, можем получавайки частта, да открием и цялото. След като съществуват запазени архивните единици за периодите на работа на писателя-дисидент в така наречените литерни дела на радиостанциите "Свободна Европа", "Дойче Веле" и "Би Би Си", то следва, че и цялата документация може да бъда идентифицирана, събрана на едно място и предоставена за изследване. След това решение на петчленен състав на ВАС министърът вече е длъжен да се обърне по съответния иерархичен ред към ръководството на Националната разузнавателна служба за проверка и в техните архивни фондове. След това, ако няма отговор, ще пиша до министър-председателя и до президента на републиката да поискат информацията от Националната разузнавателна служба. Говорил съм преди повече от 9 месеца с генерал Кирчо Киров.

Какво ще се случи с информацията в архивите извън изследването по случая с убийството на писателя Георги Марков?

Имаше известен риск в моето искане до министъра, тъй като в него конкретизирах целта на моето изследване, а именно търсене на материали, свързани с писателя Георги Марков. Обикновено това не се прави, а се дава възможно най-широката формулировка на проучването. В крайна сметка обаче моята тактика се оказа правилна, защото и по делото пред 5-членния състав прокурорът от Върховната административна прокуратура Ангел Ангелов посочи, че искането ми се отнася по обществено значим случай, по който съм работил и преди в архива на МВР.
Много ценната информация по случая изобщо дойде също от Държавния архив и от архива на Министерството на външните работи. Работил съм с всички възможни архиви в България. Миналата година с разрешението на министър Соломон Паси получих пълен достъп до годишните доклади на българското посолство в Лондон за времето от 1978-1979 до 1989-1991 г. Това също е безценен източник на обществено значима информация, от която става съвършено ясно каква е била държавната политика по случая Георги Марков и как тя се променя със смяната на политическа обстановка у нас.

От Държавния архив проучих всички решения на Политбюро на ЦК на БКП и на секретариата на ЦК относно не само задачите и дейността на различните управления на Държавна сигурност и в цялост на МВР, но и решения по линия на идеологическия фронт и българската емиграция.

Така излиза, че заради едно изследване и законовата възможност за търсене на обществена информация се постига един много важен обществен ефект?

За мен най-важният резултат от това дело пред ВАС е признанието, доказателството, че става дума за гаранция, получена и по съдебен път, че тази информация в архива на МВР гарантирано е оцеляла и може да бъде използвана от изследователите в обществен интерес. Освен това решението идва в един много съществен момент, в който правителството и в частност министърът на вътрешните работи от три години промениха напълно политика на отвореност, започната от предишния кабинет и създават значителни пречки за достъп до архивите на бившата ДС и проучването им.