Информационен бюлетин
Брой 6, м. юни 2004

Програмите се основават на 2 основни принципа. Първият се определя от необходимостта да се повиши информираността на различни групи за свободата на информацията. Това са, от една страна, неправителствените организации, журналистите, гражданите, обучаващите институции и, от друга - правителствата, наблюдаващите органи, отделните обществени служители, съдилищата. Вторият принцип се основава на нуждата от стимулиране на употребата на закона - даже ако хората знаят за съществуването на закона за свободата на информацията, малко вероятно е да се възползват от него.

Дейностите по провеждането на застъпническите кампании най-общо вървят в две направления. Първото обхваща популяризиране на стандартите, създаване на политика за приложение на закона за свобода на информацията, улесняване на процеса на споделяне на придобития опит и извлечените поуки. Един от подходите в това направление са публикациите на Артикъл 19, които установяват политиката на организацията по отношение на свободата на информацията и представят разработен моделен закон и изследвания в различни региони на света.

Второто направление обхваща редица специфични дейности, които се определят според целевите групи в процеса на реализирането на свободата на информацията. Тези дейности включват насърчаване на използването на закона, обучение на обществени служители, съюзяване и създаване на институционални партньорства.

Сара Бюкянън, Артикъл 19

Насърчаването на използването на закона сред различни целеви групи се основава на свързване на правото на информация с други права. Следвайки този подход ние осъществихме проект в Латинска Америка за достъпа до информация и правата, свързани с репродуктивното и сексуалното здраве. Без адекватен достъп до информация относно политиките, които управляват техните репродуктивни права и сексуалното им здраве, хората са подложени на опасности, а гражданските организации не могат да се справят с това предизвикателство поради липса на прозрачност за съдържанието и изпълнението на тези политики. Подобно нещо се случи в Перу между 1996 и 1998 г., когато правителството реши да се справи с демографските си задачи чрез агресивна кампания за стерилизация на жените, насочена на практика към нискообразовани и бедни жени в изолирани райони. Принципите на информираното съгласие бяха пренебрегнати. В много случаи съгласие въобще не се получаваше, а в други се даваше след принуда или подаване на непълна информация.

В условията на тази реалност, нашата латиноамериканска програма разработи проект, насочен към:

• Изследване на взаимовръзките между свободата на информацията и правата в областта на репродуктивното и сексуалното здраве в 4 района на Перу;
• Обучение на женски групи и НПО, представляващи хора с ХИВ и СПИН, в умения за използване на закона за свобода на информацията за достъп до документи, които да подпомогнат застъпническите им дейности за влияние върху правителствената политика с цел тя да стане по-ефективна;
• Обучение на обществени служители в здравното министерство, с което да се постигне съответствие с отговорностите им съобразно закона за свобода на информацията.

Умението на гражданските групи да използват закона за достъп до информация им дава възможност да възбуждат обществени дебати, да влияят върху процесите на взимане на решения и да разобличават корупцията и лошата работа на здравния сектор. Същевременно по този начин се подпомагат служителите в здравното министерство да изпълняват задълженията си, произтичащи от закона за свобода на информацията.

Друга връзка, която доказва значимостта на закона за свобода на информацията, е връзката между достъпа до информация и нарушенията на човешките права в миналото. В Мексико се сформира алианс между големи правозащитни сдружения с цел да използват закона за свобода на информацията, за да получат документи за насилие в миналото. Мексиканският закон е изключително прогресивен в това отношение, защото съдържа клауза, която постановява, че "информацията не може да бъде класифицирана, ако разследванията срещу тежки нарушения на основни права или на престъпления срещу човечеството са изложени на риск". Правозащитните организации започнаха през последните месеци систематично да подават искания за информация, което спомогна за създаването на голяма база от документи, издавани от правителството.

Много от тези документи спомогнаха за разрешаването на индивидуални случаи на нарушени права; те бяха публикувани в книга, което позволи на обществеността да анализира суровите данни по отношение на някои исторически събития, като военният погром срещу студенти в Мексико Сити през 1968 г., или да се открият причините за насилието през 70-те години, когато изчезнаха стотици мирни активисти.

Журналистите са може би най-трудната група за промоция на закона и за въвличане в дискусия относно ползата от приложението му в тяхната работа. Много по-лесно е да убедиш журналиста в значението на закона при разработването на едно добро разследване, ако ти самият си журналист и можеш да говориш от личен опит за крайни срокове, редактори и различни други стресиращи работи в медиите. Необходим е застъпнически подход за журналистите - те да бъдат включвани в по-подходящи обучителни програми по журналистически разследвания, медийна етика и правни познания. Журналистите имат голяма нужда, а и желание, да научат как могат да използват закона за свобода на информацията за техните материали. Медиите са изключително заинтересовани от регионалното сътрудничество в различни разследвания и в съвместното използване на закона за свободата на информацията по отношение на общи регионални проблеми, като контрабандата на коли и трафика на хора.

Обучението е важна част от работата по реализирането на свободата на информацията. Артикъл 19 разработи наръчник, който беше изпробван през последните 12 месеца в 5 страни от Югоизточна Европа - България, Румъния, Молдова, Албания и Босна. Наръчникът е предназначен предимно за служители в администрацията, но може да се използва и за обучение на граждански организации или даже на бизнессреди, с някои допълнения и адаптации. Наръчникът е разделен на две основни части. В първата част се разглежда концепцията за свобода на информацията, както и преглед на международните стандарти, а втората част дава възможност на участниците да размишляват върху капацитета на тяхната собствена институция при приложението на закона, да практикуват взимане на решение и общуване със заявители на информация, т.нар. общуване с клиенти.

За Артикъл 19 ползата от наръчника също беше значителна - ние трябваше да задълбочим нашето познание върху законите за свобода на информацията и как те действат на практика, за да можем да предоставим обучение; трябваше да предложим нови начини за разрешаване на неразбирането на целите на законодателството и, в хода на това, да оценим как свободата на информацията е заложена в много по-широката административна реформа, която тече в страните в преход.

Материалът подготви Ивон Кожухарова по презентацията на Сара Бюканън от Артикъл 19, изнесена на Регионалната конференция "Застъпничество за свободата на информацията. Независим мониторинг", 14-15 май 2004 г., София