Информационен бюлетин
Брой 6, м. юни 2004

На 11 юни 2004 правителственият пресцентър разгласи новината, че Министерският съвет е приел Доклад за промяна и премахване на нивото на класификация за сигурност на информацията на 1 484 свои акта и на документите към тях за периода 1946 - 2000 г. Около 80% от актовете са разсекретени на основание "изтекъл срок", а останалата част - поради отпаднало основание. Други 614 акта са с удължен срок или променено ниво на класификация.

Макар този акт да закъсня с година в сравнение с предвидения в § 9, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация срок, това е стъпка в правилната посока. Впрочем той е важен и с още нещо - тъй като засега няма данни в другите институции да протича процес по преразглеждане на секретни документи на основание на § 9, ал.2, поведението на правителството ще повлияе евентуално за започване на такъв. В прессъобщението се припомня и обстоятелството, че през 2001 г. правителствата разсекретиха на два пъти документи - първо 1230 за периода 1946 - 1970 г. и впоследствие 1070 за периода 1971-1989 г. В тази връзка се надяваме, че преразглеждането и разсекретяването на документи ще се превърне в рутинна процедура, неделима част от работата на администрацията. Например в САЩ за периода 1980 - 2001 г. ежегодно се разсекретяват милиони страници документи¹. Препоръчително е и да бъде публикуван на леснодостъпно място списъкът на всички разсекретени след 1989 г. документи.

По повод на това събитие човек се сеща и за някои създадени с приемането на ЗЗКИ, но нерешени до ден днешен въпроси.

1. Унищожаването на документи: от прессъобщението не става съвсем ясно има ли прегледани и разсекретени документи, предназначени за унищожаване. Този въпрос обаче е особено важен, защото съгласно ЗЗКИ документите, които подлежат на унищожение, трябва да бъдат общодостъпни поне 1 година след разсекретяването. Наистина, този срок е прекалено малък, а по времето на парламентарните дебати по приемането на ЗЗКИ мнозинството прояви смущаващо упорство именно по този въпрос². От текста на внесения на 26.07.2001 г. в Народното събрание законопроект³ се вижда, че по това време въпросът за унищожаването⁴ изобщо не е бил още на дневен ред. Впрочем това не е особено чудно. Въпросът за срока за съхранение на даден документ по начало не се третира от законодателството относно държавната тайна. Решаваща за срока за съхранение на даден документ е неговата ценност, а не това дали е секретен или не. В чл.33 от Наредба № 1 от 1982 г., издадена от Главно управление на Архивите, са посочени четири категории дела, съдържащи документи, обособени с оглед срока за съхранение. Три от тях са: за постоянно или дългосрочно запазване или за унищожаване, като в последния случай се определя временен срок за запазване 1, 3, 5 или 10 години. В четвъртата категория попадат делата, които евентуално са "за постоянно запазване", но подлежат на оценка от експертна комисия за окончателното определяне на ценността им. Виждаме, че с настоящата уредба в ЗЗКИ се създава нов режим на съхранение. Това е донякъде допустимо, но единствено с оглед даването на възможност обществото да се запознае с документи, които са били тайни години наред. Липсата на информация за това кои разсекретени документи са определени за унищожаване обаче създава риск да бъдат унищожени преди да бъдат поискани за обществен достъп. Този риск е съвсем реален - наскоро Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси в отговор на заявление за достъп заяви, че поисканият документ е унищожен. За да се реши този проблем, е необходимо да има публичност на списъка на разсекретяваните документи, както и означение кои от тях подлежат на унищожаване.

2. Остава неясен отговорът на въпроса кога ще стане възможен реалният достъп до разсекретените документи. В прессъобщението четем, че ще бъдат предадени в Централния държавен архив. Надяваме се тази процедура да е бърза, тъй като сред документите е и Правилникът за усъвършенстване на организацията на работата по опазване на държавната тайна в НР България от 1980 г., за достъп до който Програма Достъп до Информация води повече от две години дело с Министерския съвет. Не е ясно какво се крие зад формулировката "техническа обработка", която била необходима преди предаването на документите в държавния архив. Надяваме се, че това не е търсене на повод за забавяне на достъпността.

3. Сред останалите секретни документи има такива с удължен срок. Колко са те е интересно да се изясни, още повече, че удължаването на срока може да се извършва само с разрешение на ДКСИ.

4. Какво ще се прави с архива на бившата Държавна сигурност, или по-точно - кога най-после ще се осигури необходимият достъп до него. След отмяната на Закона за достъп до документите на Бившата Държавна сигурност може да се каже, че настъпи един правен хаос. В свое решение по а.д. № 11111/2002 г. петчленен състав на Върховния административен съд реши, че този архив не попада в приложното поле на ЗЗКИ. В тази връзка той подчертава Решение на Народното събрание от 1994г. В друго решение, този път от 2003 г. друг петчленен състав на същия съд намира, че в документацията относно политическия затворник г-н Константинов се съдържала държавна тайна /друг е въпросът, че той вече я е бил чел!/. Положението не се променя от специалната Инструкция, издадена от МВР за достъп до този архив след отмяната на цитирания закон. Според тази Инструкция гражданите трябва да посочват не само какво, но и защо го искат /което е в разрез с установения международен стандарт/. Дори тогава обаче не е изключен рискът за интерпретация от страна на МВР "по своему" на искането за достъп, какъвто беше случаят със заявлението на журналиста Христо Христов от в."Дневник".

Това е само част от въпросите, които за голямо безпокойство на поддръжниците на свободата на информацията и прозрачността на управлението не само че не намаляват през изминалите две години от приемането на ЗЗКИ, а се увеличават и трупат негативна практика. Затова и крехкият оптимизъм, предизвикан от извършеното разсекретяване на документи, не успява да разсее съмненията, че засега секретността надделява.

1. За периода 1980-1995: 257 милиона страници (21%), а за 1996-2003: 982 милиона страници (79%). Данните са на Information Security Oversight Office. Достъпни на http://www.archives.gov/isoo/reports/2003_annual_report.html#11
2. В правителствения законопроект беше записано, че "унищожаване на класифицирана информация се допуска само след изтичането на срока на съхраняването й", а в проекта на група депутати от ОДС, внесен през 2002г. - след изтичането на 2 години след срока на съхраняването й.
3. От група депутати от ОДС.
4. За първи път темата за унищожаването се появява в правителствения законопроект, внесен на 16.10.2001г., който представлява почти пълно копие на внесения няколко месеца преди това, с направени по определени теми допълнения.