Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
Брой 11(59), ноември, 2008 г.

Новини
подбрани от Ралица Кацарска, ПДИ

На 5 декември 2008 г. бяха обнародвани измененията в Закона за достъп до обществена информация. Промените бяха консултирани с ПДИ и са в съответствие с нашия анализ, представян няколко години поред в годишните доклади за състоянието на достъпа до информация в България. Измененията са резултат от обединение на два законопроекта за изменение и допълнение на ЗДОИ, внесени съответно от Мартин Димитров и от Бойко Великов и група народни представители. Като цяло те отговарят както на проблемите, срещани в реалното прилагане на закона, така и на международните стандарти в тази област.

Измененията са следните:
1.Разширяване на кръга на задължените субекти чрез включването на териториалните звена на органите на власт.
2.Разширяване на кръга на задължените субекти чрез включването на финансирани или контролирани от държавата търговци в понятието „публичноправни организации”.
3.Въвеждане на изискване институциите да публикуват обществена информация онлайн.
4.Определяне на понятието „списък на актовете”, подлежащи на публикуване от административните структури.
5.Въвеждане на проверка за наличие на надделяващ обществен интерес от разкриването на информация, която би представлявала търговска тайна.

Повече за кампанията за промени в ЗДОИ през 2008 г.

Девет неправителствени организации учредиха Гражданска коалиция за свободен и демократичен избор. Координатор на инициативата е асоциация „Прозрачност без граници”. В инициативния комитет влизат още институт „Отворено общество”, Институт за пазарна икономика, Център за либерални стратегии, Център за икономическо развитие, Европейски институт, Българско училище за политика, Фондация за реформа в местното самоуправление и „Зелени Балкани“. На 24 ноември 2008 г. в хотел „Хилтън” Гражданската коалиция представи проект на Обществен договор за произвеждане на свободни и демократични избори в България, който цели да ангажира политическите партии с прилагането на мерки срещу купуването на гласове и с провеждането на предизборна кампания в съответствие със стандартите за прозрачност и отчетност. Сред по-важните предложения са създаване на публичен регистър на предизборните кампании, достъпен за граждански контрол в реално време, ясно регламентиран срок за публикуване на резултатите от проверката на финансовите отчети на политическите партии, създаване на единна и постоянна действаща изборна администрация, политическите партии се задължават във всички свои предизборни материали да информират недвусмислено избирателите, че купуването и продаването на гласовете на избирателите е престъпление, наказвано от закона.

Правата на човека – обетованата земя на закона, но и на справедливостта, е темата на международната конференция, която Oмбудсманът на Република България организира на 17 ноември 2008 г. Основни доклади изнесоха омбудсманът на Република България Гиньо Ганев; eвропейският омбудсман Никифорос Диамандурос; председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев; националният омбудсман на Холандия Алекс Бренинкмейер; омбудсманът на Република Гърция Йоргос Каминис и омбудсманът на Дания Ханс Гамелтофт-Хансен. Обединяващата идея на конференцията беше, че администрацията е длъжна да възстановява доверието между власт и граждани, което се постига чрез промяна в манталитета на администрацията и спазване на принципите на прозрачност и ефикасност в работата, баланс на интересите на обществото и отчетност.

Съветът на Европа прие първият в света правнозадължителен документ, гарантиращ достъпа до информация.
На 27 ноември 2008 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие първата Конвенция за достъп до официални документи. Изработването на текста започна през януари 2006 г. и бе съпроводено от мащабна кампания от страна на наблюдаващите граждански организации¹ за залагане на по-високи стандарти в конвенцията, които да гарантират достъпа до информация. Въпреки че Конвенцията представлява крачка напред в създаването на международен стандарт в тази област, част от препоръките, подкрепени от 250 граждански организации, дванадесет европейски информационни комисари, няколко правителства и членовете на ПАСЕ (в свое становище от 3 октомври 2008 г.), не бяха взети предвид при приемането на текста на Конвенцията. Сега, те настояват за силен наблюдаващ орган, който да контролира прилагането на Конвенцията и да предлага допълнения и изменения, които да засилят договора в бъдеще.
Позицията на трите наблюдаващи организации, изразена в прессъобщение от 3 декември 2008 г.
Пълна информация за кампанията за приемане на Конвенцията.

Грузински неправителствени организации протестират срещу липсата на прозрачност относно решенията по време на еднодневната многонационална донорска конференция в Грузия на 22 октомври 2008 г., озаглавена „Съвместна оценка на потребностите” (Joint Needs Assessment). Граждански организации поискали доклада, изготвен от Световната банка, Програмата на ООН за развитие, Европейската комисия и други донорски организации, който трябвало да се обсъжда на конференцията, но грузинското правителство предоставило само кратка версия от 46 страници, при положение че целият доклад е 220 страници. Предоставената версия не съдържала информация за предвижданото ниво на безработица в Грузия. Изчисленията в доклада сочат, че Грузия ще поиска 3,25 милиарда долара за следващите три години за допълване на бюджета, помощ на финансовия сектор и инфраструктурни проекти, което е повече от планираните разходи за 2009 година и еквивалент на почти 1 000 долара за всеки грузинец. Тамуна Каросанидзе, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници”, смята, че когато финансовата подкрепа е предоставена при липса на прозрачност, е малко вероятно парите да достигнат тези, които най-много се нуждаят от тях и още, че „разпределянето на такава огромна сума при затворени врата въз основа на таен документ е твърде лош пример за демокрацията в Грузия”.
Източник: www.freedominfo.org

Говоренето за тероризма: Проучване на ефектите от борбата срещу тероризма върху законодателството относно свобода на медиите в Европа. Това е доклад на Дейвид Банисър, директор на проект „Свобода на информацията” в Privacy International, подготвен за отдел „Медия и информационно общество” на Съвета на Европа, който разглежда как „войната срещу тероризма” влияе върху достъпа до информация, възхвалата на изключителните рестрикции на свободата на словото, блокиране на интернет страници, увеличаване разследванията спрямо журналисти и ограничаване защитата на журналистическите източници. Дейвид Банисър обръща внимание върху ролята на Съвета за сигурност на Обединените нации, Европейския съюз и Съвета на Европа при прокарване на нови закони, докато обръща малко внимание на човешките права.
Докладът на английски е достъпен на: http://www.statewatch.org/news/2008/nov/speakingofterror.pdf

Европейският съюз преработва регламент за телекомуникациите: Директива за гражданските права. На 20 ноември 2008 г. Комитетът на постоянните представители (COREPER) внесе в Съвета на Европа проект за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите, свързани с електронните мрежи за комуникация, Директива 2002/58/ЕО за обработването на личните данни и защита на неприкосновеността при електронните комуникации за тайната в телекомуникациите. Предложенията са насочени към защита и сигурност на данни, поверителност, пренос на данни, идентификационен номер на набиращия (caller ID), локализиране на данни. Директивата няма да се прилага за дейностите, извън „първия стълб”, дейности, свързани с обществената сигурност, отбрана, наказателно право. Целта на предлаганите промени е да се постигне хармонизиране на разпоредбите в отделните страни-членки, да се постигне еквивалентно ниво на защита на фундаменталните права и свободи, и в частност правото на лична неприкосновеност, с оглед обработването на лични данни в сектора на електронните комуникации, и да гарантира свободното движение на такива данни в Общността. Източник: http://www.statewatch.org/news/2008/nov/15899-08-telecoms.pdf