Информационен бюлетин на Фондация Програма Достъп до Информация
Брой 11(59), ноември, 2008 г.
Колонката на гражданина: Аферата "Desiro"
Вилям Попов, носител на награда "Златен ключ" 2006 г.
 |
Предварителна уговорка: Дизеловите двувагонни мотриси “Desiro” на фирмата Siemens са върхово техническо постижение на 21-и век и истинско произведение на изкуството. От лични наблюдения заявявам, че мотрисните влакове имат чудесен външен и вътрешен дизайн и висококачествена изработка. Предлагат комфортни условия за пътуване на пътниците, допълнено от перфектната динамика на влака, осигуряваща плавно потегляне, возия без резки промени и тласъци в скоростта и нисък ненатрапчив шум на двигателите. Работното място на водача е в съответствие с последните ергономични изисквания и постижения на науката за системите човек – машина. Правя това изявление (уточнение) в началото, за да подчертая, че всичко, което ще кажа по-надолу, не се отнася пряко до качествата и достойнствата на мотрисите. Разбира се изброих видимите, “сензорни”, достойнства на тези машини. Техническите, експлоатационни характеристики на мотрисите Desiro са с финансов еквивалент и тяхното осветляване е с голяма обществена значимост.
Идеята: 2004-та – предизборна година за 40-то Народно събрание. Управляващите трескаво генерират идеи за PR-акции. Изпълняват се множество “бързи”, прости, нискоинвестиционни, но “ефективни” проекти с масова видимост и надписи по тях “Построено от правителството на НДСВ”. Това е едно постижение на голям брой мозъци от немската фирма и тя с основание може да се похвали и гордее с това. Но един български мозък не стои по-долу – в периода на “Всичко за победата” той може да използва за тясно партийна цел това красиво и удобно постижение като примамка за задаващите се избори: машината си е машина, но голямата “заслуга” е да закупиш тази машина, да я представиш като свое постижение, да рекламираш това като грижа на правителството за удобството на българския гражданин, за стартирането на “нов етап” в развитието на жп транспорта, за развиване на съвместна дейност (джойнт венчър) със Siemens, съживяване и спасяване от закриване на второстепенни жп линии... Разбира се, не трябва да се обръща внимание на такива подробности като цената на доставката; функциониране на БДЖ на загуба; ниското (музейно) техническо и технологично ниво на производствената и ремонтна жп дейност у нас, което предопределя и абсолютната асиметрия и неравностойност на двете страни в развиването на “съвместна дейност” – ние ще извършваме монтажа на кошовете върху основните шасита на мотрисите, изработени в Siemens.
Речено – сторено: На 07.01.2005 г., БДЖ ЕАД подписва договор със Siemens за доставка, окончателна окомплектовка, последващ ремонт и поддържане на територията на Република България на 25 дизелови мотриси тип "Desiro" на обща стойност 67 млн. лв. Първите две от тях пристигат в нашата страна през месец януари същата година и от април влизат в редовна експлоатация. Останалите дизелови мотриси по договора със Siemens ще бъдат доставени по график до края на годината. Пристигането на първите две мотриси е съпроводено с небивала и разкошна рекламна акция - провеждане на две рекламни демонстрационни пътувания на VIP групи с влаковете с престои на по-големите и възлови жп гари, разлепване на разписанията върху специални рекламни плакати по гарите и т.н. (представям снимка на такъв плакат, който съм снимал на жп гари Червен бряг и Плевен).
От къде изскочи заекът: След демонстрационните шоу-пътувания двете мотриси започват редовни ежедневни рейсове по два дълги маршрута: София – Варна – Добрич и обратно и Бургас – София – Кюстендил и обратно. На 01 юли 2005 г. във в. “Стандарт” се появява кратко съобщение “Повредиха се новите мотриси”. В материала се съобщава, че новите дизелови мотриси „Desiro”, които БДЖ купи от германския концерн “Сименс” се повредиха само след два месеца експлоатация. Затова веднага след изборите те бяха внезапно спрени от движение по маршрута Бургас – Кюстендил и обратно. Причината за повредата е, че влаковете не са съобразени за движение по нашите жп линии. Колелата им се износили и мотрисите станали опасни за пътниците. Кабинетът бързаше да сключи договора, за да използва новите машини като предизборен коз. БДЖ ЕАД дава светкавичен отговор: “Мотрисите „Desiro” са технически изправни” и обяснява, че след пробег от 65 000 км. се е появил “ръб на върха на реборда (венец от вътрешната страна на колелото с по-голям диаметър от този, с който колелото стъпва върху релсата и го задържа върху нея – бел. моя), който е често срещан вид износване на профила на колелата на всеки тягов подвижен състав”. И по-нататък: “Корекция на колелата на две от мотрисите отне по-малко от три часа и не наруши графика за движение на влаковете. Коригирането на ръба на върха на реборда не представлява репрофилиране на цялото колело...”
И така, заинтригуван от описаните събития и предчувствайки проблем с висока обществена значимост, се впуснах в “приключения със заявления”.
 |
Заявленията по ЗДОИ:
На 6 март 2006 г. подадох заявление за достъп до информация до министъра на транспорта, в което, в 8 точки, исках да ми бъде предоставена информация относно брой на дизеловите влакове, доставени от фирмата “Сименс”; общ брой на влаковете, които са договорени с фирмата и графика за тяхната доставка; копие от решението за тази сделка – институция и лица; общи условия по договора за съвместна дейност с фирмата във връзка с покупката от България; за всеки от влаковете: технически параметри (по договор), гара на домуване, изминати километри, средно денонощно натоварване (изм. км./ден), стойност, извършени ремонти – брой, вид, вложени средства, техническо състояние и натоварване към момента; подготовка на локомотивни машинисти и специалисти за експлоатацията на влаковете – брой, продължителност, къде, изразходвани средства; копие от концепцията и конкретния план относно “нов етап” в развитието на БДЖ (както беше обявено публично по всички медии); достъп до договора между Министерство на транспорта и “Сименс” и копия от избрани от мен страници от него със специално пояснение от мен: Договорът не може да бъде нито класифицирана информация, нито фирмена тайна, тъй като е по държавна поръчка, т.е. една от страните е България и той е с голяма обществена значимост. Ако това не е така, нека бъде обосновано.
На 20 март 2006 г., с уведомително писмо съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДОИ, Министерство на транспорта ми съобщаваше, че заявлението е препратено до БДЖ ЕАД - страна по договора със “Сименс” АД е БДЖ ЕАД. С писмо от 20 април 2006 г. БДЖ ЕАД – Централно управление (по-нататък за краткост БДЖ), ме информира за следното:
Коментарите и логическият анализ на отговора оставям на уважаемия читател.
Освен това, по телефона бях поканен на среща в Централното управление на БДЖ с директора на Дирекция “Локомотиви”, която приех и в обширен разговор ми беше предоставена информация относно светлите перспективи за БДЖ в резултат от сключения договор.
На 5 май 2006 г. чрез БДЖ подадох жалба до Върховния административен съд (ВАС) срещу отказ да ми бъде предоставена исканата от мен информация, която беше пренасочена по компетентност към Софийски градски съд.
На 5 май 2006 г. подадох ново заявление за достъп до информация, в което избягвах съзнателно въпросите относно договора между БДЖ и „Сименс“. Исках да ми бъдат предоставени копия от всички документи, свързани със закупуването на мотрисите „Desiro”: обсъждане на закупуването – участници, основни аргументи и др.; решение за закупуване – взели решението и подписали; мотиви за взетото решение; обява за конкурс за държавна поръчка; списък на участвалите в търга; провеждане на конкурса и избор – участници в оценяването, показатели за оценка и други подробности; обща стойност на сделката и календар и условия на плащанията; всички останали документи, имащи отношение към сделката. В отговора на Изпълнителния директор на БДЖ инж. Олег Петков между другото се казва:
“В отговорите си до Вас, както и в подаденото до ВАС становище, сме се опитали да дадем възможно най-достъпна информация по отношение поисканото от Вас, както и да обясним, че повече от това не бихме могли да дадем като информация, без да нарушим законовите разпоредби. Това че отговорите Ви се струват идентични, не се дължи на тенденциозно или негативно отношение, а на реда, който Закона за обществените поръчки (ЗОП), Търговският закон, както и вътрешните актове на БДЖ предписват относно възможностите и обема на даваната информация. Считам, че за да изясним възникналото недоразумение, си струва да се отбележат следните основни пунктове:
Считайки това писмо за отказ да бъде предоставена исканата от мен информация, на 27 юни 2006 г. чрез БДЖ подадох жалба до Върховния административен съд, която с определение беше пренасочена по компетентност до Софийски градски съд. Така започна съдебната епопея с двете заявления. Състояха се по няколко съдебни заседания, тъй като от съда се изискваха доказателства и след тяхното представяне се насрочваше ново заседание. В обобщен вид казусът и ситуацията се развиха по следния начин:
Хронологично развитие на събитията по-нататък:
Като доказателство за моята теза представих доклад на Сметната палата за резултатите от извършен одит на предоставената субсидия по Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. на БДЖ. От доклада ставаше ясно, че Министерство на финансите предоставя на БДЖ два вида финансови ресурси: субсидии и компенсации. Средствата за компенсации се предоставят на БДЖ за извършване на безплатен и по намалени цени превоз на някои категории пътници и “се превеждат след представяне в Министерство на финансите на документи, доказващи действително извършените превозни услуги”. Явно с компенсациите държавата заплаща социалната транспортна услуга на БДЖ и толкова. Пито – платено! Средствата от субсидията се предоставят на БДЖ, тъй като дружеството явно работи на загуба, но пътническата превозна дейност не може да спре, тъй като тя е по своята същност социална дейност с висока обществена значимост. В одитния доклад се посочва, че само за първото полугодие на 2006 г. от общо (в закръглени до млн.) 63 млн. лв. приходи на БДЖ по пътнически превози 29 млн. лв. са собствени приходи (вкл. 5,6 млн. лв. компенсации) и 34 млн. лв. са субсидии – 54,10% на сто от общия размер на приходите от дейността. Истинското финансово състояние на БДЖ се вижда от анализа на разходите – от общо 89 млн. лв. разходи е усвоена субсидия в размер на 34 млн. лв. (покрива 38,34% от разходите), собствени приходи 29 млн. лв. (32,53% от разходите) и 26 млн. лв. загуба от дейността „превоз на пътници“. И още – самото провеждане на одит от Сметната палата на една организация е доказателство, че тя се финансира (изцяло или частично) от консолидирания държавен бюджет.
От своя страна, в защита на тезата си, БДЖ представи на следващото съдебно заседание СТАНОВИЩЕ с шест приложения. В своето СТАНОВИЩЕ ответникът твърди, че представеният от мен одитен доклад е неотносим към настоящия спор, тъй като субсидията от държавния бюджет “е предоставена и усвоена единствено и само за компенсиране на стойността на безплатните и по намалени цени на пътувания в страната.” Разбира се доказателствата за неверността на това твърдение се намират в самия одитен доклад. Ответникът манипулативно (и некомпетентно!) представя субсидията като компенсация. Според речника на чуждите думи субсидия означава “парична помощ”.
Чрез представените доказателства ответникът БДЖ, явно не осъзнавайки това, ми представи на тепсия такива “доказателства”, за каквито не съм си мечтал. Тези “доказателства” разкриват начина на мислене и действие на управляващите и техния неистов стремеж към власт (а не към добро управление!) на всяка цена и с всякакви средства. В представеното становище от БДЖ се казва: “За защита на твърдението ни, че процесният договор е финансиран със собствени средства на БДЖ, представям и моля да приемете следните доказателства (курсивите мои):
- Протокол № ПД-1/07.01.2005 г., с който министърът на транспорта, като принципал и упражняващ правата на държавата в БДЖ, дава разрешение за сключване на договора. От същия е видно, че плащането по договора следва да се осигури от БДЖ ЕАД да се обезпечи с особен залог върху предмета на доставката. Министърът е взел следното решение: а)Разрешавам на БДЖ ЕАД да сключи договор със “Сименс” АД, Германия, за доставка... на: 25 броя нови двувагонни дизелови мотрисни състава; до 15 броя нови тривагонни електрически мотрисни състава; до 10 броя нови четиривагонни електрически мотрисни състава. б) Задължението за плащане на БДЖ ЕАД по договора да бъде обезпечено с особен залог върху мотрисните състави, предмет на доставката.
- Протокол № ПД-119/18.03.2005 г., с който министърът на транспорта дава разрешение БДЖ да учреди ипотеки върху свои недвижими имоти, с цел обезпечаване на заем за финансиране на договора между БДЖ и Siemens. Министърът е взел следното решение: „Разрешавам на БДЖ ЕАД да учреди първа и втора по ред договорни ипотеки за обезпечаване на заем от 53 800 000 ЕВРО, предоставен от KfV и HSH Nordbank, съгласно договор за финансиране от 07.01.2005 г., сключен между БДЖ ЕАД и “Сименс” АД в полза на заемодателите върху ? идеална част за всеки от тях върху следните недвижими имоти, собственост на дружеството, а именно: 1. Учебен център за подготовка и преквалификация на кадри в Паничище... – ипотека, осигуряваща 4 339 400 ЕВРО. 2. Почивно-въстановителен център “Родопи”... - ипотека, осигуряваща 1 296 100 ЕВРО. 3. Почивно-въстановителен център в с. Добринище... - ипотека, осигуряваща 1 352 000 ЕВРО. 4. Почивно-въстановителен център “Железничар” в гр. Варна... - ипотека, осигуряваща 1 296 100 ЕВРО. 5. Почивна база, находяща се в лесопарк “Росенец”... - ипотека, осигуряваща 736 950 ЕВРО. 6. Почивно-въстановителен център, гр. Приморско... - ипотека, осигуряваща 2 707 200 ЕВРО. 7. Лечебно-профилактичен въстановителен център гр. Хисар... - ипотека, осигуряваща 987 000 ЕВРО. 8. Лечебно-профирактичен център, гр. Кюстендил... - ипотека, осигуряваща 754 000 ЕВРО. 9. Локомотивно депо, гр. Варна... - ипотека, осигуряваща 1 617 300 ЕВРО.
- Копие от стр.10/12 от Договор за доставка, окончателна окомплектовка, последващ ремонт и поддръжка на територията на Република България на фамилия мотрисни влакове, сключен между БДЖ ЕАД и “Сименс” АД. Чл. 5 от договора гласи: “Сключването и съдържанието на настоящия договор се третират като поверителни...”
Оставям потресаващите факти (представени като доказателства) без коментар. Не мога обаче да не изкажа гражданското си възмущение от изопаченото представяне на очевидни факти в полза на една от страните по съдебния спор между мен и БДЖ - една фирма със 100% държавно имущество, работеща на загуба (покривана от държавна субсидия, т.е. “парична помощ”), си разрешава да твърди, че тя закупува нови мотрисни състави със собствени средства, като фактически за това сключва заеми с чуждестранни банки, срещу които ипотекира 100% държавно имущество. И всичко това в името на една цел - спечелване на парламентарни избори и втори правителствен мандат!
Не се отчайвайте, драги читатели, емоционалният максимум още не е достигнат: На 15.01.2008 г. излиза решение по Административно дело № 4594 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ІІІБ отделение, в състав: председател Здр. Иванова и членове Мария Яначкова и Петя Захариева, при участието на прокурор Симеонова. При пледиране “Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна”; съдебният състав се произнася: “По изложените съображения съдът намира, че обжалваният отказ е законосъобразен, постановен при спазване на материалните и процесуални изисквания на закона и следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него – отхвърлена...”. “Изложените съображения” на съда се свеждат до:
-- “... Независимо, че дружеството е с държавно участие и правата на държавата като едноличен собственик на капитала се упражняват от министъра на транспорта, то е самостоятелно юридическо лице по смисъла на Търговския закон и за него на общо основание важат правилата на търговските дружества”. (виц от едно време: „Независимо, че Николов е извършил тежко престъпление, той е наш другар (член на БКП) и не може да бъде наказван.“);
-- “... Както се установи безспорно освен текущата дейност, за която се получават ежегодно субсидии под формата на компенсации за безплатните и намалени цени на билетите за някои пътници, държавата не е предоставяла други сред-ства от републиканския бюджет на БДЖ“ (за съда субсидии = компенсации!);
-- “Освен това по делото се установява, че средствата за сключването на договора със “Сименс” АД са отпуснати посредством заем от “Ейч Ес Ейч Нордбанк”, на основание договор за финансиране от 07.01.05 г., обезпечени с договорни ипотеки върху недвижими имоти, собственост на дружеството”. (както беше установено те са 100% държавна собственост);
-- Други “дребни” подробности, които пропускам. В подкрепа на моя протест обаче не мога да пропусна явно неверните твърдения в решението на съда: изпълнителният директор на БДЖ твърди: “Към отговора на заявлението Ви за достъп до обществена информация беше приложено копие от споразумението между БДЖ ЕАД и „Сименс“ АД – Германия, на основание на което и във връзка с чл. 30, ал. 4 и чл. 33, ал. 3 и 4 от ЗОП, БДЖ ЕАД е задължено да спазва известни ограничения при достъпа до исканата от Вас информация.” В жалбата си до съда изрично подчертавам, че не съм получил такова копие – видно от писмото, към което няма приложения. Но съдът в констативната част на решението пише: “Не се оспорва, че ответникът е предоставил на жалбоподателя копие от споразумението между БДЖ ЕАД и „Сименс“ АД – Германия, на основание на което и във връзка с чл. 30, ал. 4 и чл. 33, ал. 3 и 4 от ЗОП, БДЖ ЕАД е задължено да спазва известни ограничения при достъпа до исканата информация.” Този дословно преписан текст от становището на изпълнителния директор на БДЖ не е единствен в констативната част и мотивите на Софийски градски съд. Но такива цитати липсват от моята жалба и представените писмени бележки. Това е доказателство, че съдът не е разгледал равнопоставено и по същество мотивите и доказателствата на двете страни.
През юни 2005 година министърът на транспорта сключва договор със Siemens за доставка на 25 електрическите мотрисни влакове на стойност от 117 млн.евро. В медиите излезе информация, че средствата са осигурени от нови заеми (вкл. облигационни) и ипотекиране на мотрисите „Desiro”.
Междувременно, в началото на 2007 г., в Германия се разгоря грандиозен корупционен скандал с концерна Siemens. Установено беше, че поне 420 млн. евро са потънали в черни каси в Австрия, Швейцария и др., с които са подкупвани чужди клиенти за осигуряване на международни договори. На 7 март 2007 г., в Мюнхен е арестуван членът на Управителния съвет Йоханес Фелдмайер по подозрение, че е сключил консултантски договор без обезпечение с разследвания синдикалист Вилхелм Шелски, който с фиктивни поръчки е отклонил близо 15 млн. евро от Siemens. През април 2007 г. е освободен председателят на надзорния съвет на концерна Хайнрих фон Пийрер. Последваха информации за корупционни скандали с концерна в Китай.
 |
След тежките аварии и пожари с жертви по БДЖ, през 2008 г. избухна широкомащабна и остра обществена дискусия за състоянието и перспективата за развитие на българските железници. От едната страна, пряко отговорните служители и министъра се оправдаваха, че държавата не отпуска никакви (достатъчни?) средства за БДЖ, а от друга – политически лица, като например А. Кутев, публично твърдяха, че държавата е давала много субсидии за БДЖ: от 62 млн. лв. през 2005 г. до 106 млн. лв. през 2007 г. През октомври тази година министърът на транспорта Мутафчиев извади “дългосрочна програма за развитие на БДЖ до 2015 г.”, с която се иска от държавата 7,5 млрд лв. Споменавам всички тези факти, тъй като те са неоспорими доказателства в подкрепа на моето твърдение, че БДЖ е един от тежките (и много трудно решими) проблеми на държавата, че БДЖ засега може да съществува само чрез държавни субсидии и следователно е задължен субект по ЗДОИ.
Заключение с продължение: Борбата за осветяване на “Аферата Desiro” продължава и навлиза в своята четвърта година – на 5 февруари 2009 г. е делото във Върховния административен съд по второто заявление, а на 10 март 2009 г. – делото по първото заявление в Софийски градски съд, което се води от адв. Александър Кашъмов от ПДИ.
Българска версия • Последно обновяване: 04.12.2008 • © 1999 Copyright by Interia & AIP