Информационен бюлетин
Брой 10(58), октомври, 2008 г.

От съдебната зала: Новини
Кирил Терзийски, ПДИ

Делото на ПДИ срещу СЛЕДЕНЕТО В ИНТЕРНЕТ е насрочено за 13.11.2008 г. от 9.00 часа във Върховен административен съд. Припомняме, че с Решение от 17 юли 2008 г. тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на ПДИ срещу Наредба №40 от 7 януари 2008 г. на МВР и ДАИТС за съхраняването и предоставянето на данни от мобилните и интернет операторите. Сега предстои разглеждане на делото по касационна жалба на ПДИ от петчленен състав на ВАС (а.д. № 11799/2008 г. на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия). Още информация...

Информацията относно изплатените суми от община на местни средства за масова информация за публикации - решения, заповеди, обяви, покани, протоколи и други актове на общината е обществена информация по смисъла ЗДОИ и следва да бъде предоставена при поискване. Същата не може да бъде отказвана на основание, че достъпът засяга интересите на трети лица и няма тяхното изрично съгласие, тъй като в тези случаи средствата за масова информация, макар и търговски дружества, осъществяващи свободна икономическа дейност, извършват дейност по обнародване и разгласяване на актовете на общината, финансирана със средства от общинския бюджет. Ето защо медиите не са трети лица по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗДОИ, а задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ. До този извод стигна състав на ВАС по делото на сдружение “Център на неправителствените организации в Разград” срещу отказ на кмета на Община Разград. С тези мотиви магистратите от ВАС отмениха решението на Административен съд – гр. Разград, и вместо него постановиха отмяна на отказа на кмета и връщане на преписката на същия за изпълнение на съдебните указания по приложение на закона (Решение №10962 от 22.10.2008 г. на ВАС, Трето отделение, по а.д. №1660/2008 г.).

Главният секретар на Община Варна отказа да предостави достъп до договор, сключен между общината и Областната дирекция на МВР за охрана на обществения ред на територията на Община Варна. В отговор на заявлението на Николай Цветков от Варна, главният секретар е постановил отказ, с мотив, че исканата информация засяга интересите на трето лице (а именно полицията) и няма неговото изрично съгласие за предоставяне на информацията. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – гр. Варна. Основният аргумент в жалбата е, че съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ не е необходимо съгласие на трето лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на закона. В случая и двете хипотези от цитираната разпоредба са налице. От една страна, защото самото трето лице - Областната дирекция на МВР - е задължен субект по ЗДОИ, в качеството на държавен орган по смисъла на ЗДОИ. От друга, поисканата информация е безспорно обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот в страната и предоставянето й би дало възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на Община Варна и Областната дирекция на МВР по охрана на обществения ред на територията на Община Варна.

С подкрепата на ПДИ през месец октомври бе обжалван отказ на директора на Агенция “Митници” да предостави достъп до списъка на търговските марки, за които агенцията прилага мерки за защита, при пренасянето им през държавната граница на Република България, по Наредбата за граничните мерки за защита на правата върху интелектуалната собственост. Директорът на агенцията отказва предоставяне на тази информация, с мотив, че същата представлявала служебна тайна по смисъла на § 1, т. 24, б. “в” от Допълнителната разпоредба на Закона за митниците. Според юристите от ПДИ обаче така формулираният отказ е незаконосъобразен, а посоченото основание за отказ е неоснователно, защото при действието на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) съществуват много ясни правила относно служебната тайна. Според ЗЗКИ, за да се превърне определена информация в класифицирана, представляваща служебна тайна информация, е необходимо на първо място да е налице застрашаване на държавен или друг правнозащитен интерес, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ. Необходимо е и да съществува и специален закон, който да определя коя информация подлежи на класифициране като служебна тайна в съответната сфера. Необходимо е още ръководителят на съответната организационна единица да е приел списък на категориите информация – служебна тайна, за съответната организационна единица. Не на последно място е необходимо и да е извършена процедура за класифициране на съответната информация, при която информацията да е маркирана с гриф за сигурност “За служебно ползване” (чл. 28, ал. 3 от ЗЗКИ).