Информационен бюлетин
Брой 10(58), октомври, 2008 г.

Вярно ли е, че НАРЕДБА 40 за запазването и достъпа до данни за съобщенията бе въведена в закон?
Александър Кашъмов, ПДИ

През последната седмица на октомври Народното събрание прие на първо четене изменения в Закона за електронните съобщения, внесени от правителството. В медиите тези изменения бяха представени като даващи възможност на МВР да следи електронната поща и разговорите в популярните интернет чатове. Вярна ли е тази информация?

Да представим малко предистория. В началото на годината МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). приеха съвместно Наредба № 40, с която задължиха интернет провайдърите и мобилните оператори да пазят 12 месеца определени данни за мобилните повиквания и разговори и електронните и интернет съобщения. В наредбата се твърди, че въвежда Директива 2006/24/ ЕО за задържането на данни (data retention).

Засегнатите страни – от граждани до неправителствени организации и интернет провайдъри и техни обединения определиха наредбата като скандална. С жалба до Върховния административен съд (ВАС) Програма Достъп до Информация (ПДИ) постави въпроса за законността и конституционността на така приетата наредба. Тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли жалбата през лятото, без да се произнесе по наведените в жалбата аргументи за противоречие с чл. 32 и чл. 34 от Конституцията, както и с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Делото в момента е пред най-висшата съдебна инстанция – Петчленен състав на ВАС. ¹

Съдебното заседание е насрочено за 13 ноември 2008 г., четвъртък, от 9.00 ч., в зала № 1 в сградата на ВАС на бул. ”Ал. Стамболийски” № 18.

По въпроса наистина ли е внесен и гласуван от Народното събрание проект, с който наредбата се въвежда в закон, предлагаме на читателите лично да се убедят. Настоящият релевантен текст по въпроса е следният:

„Чл. 251. (1) За нуждите на националната сигурност, както и за разкриване на престъпления, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца определени категории данни. Данни, разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.

(2) Категориите данни по ал. 1, както и редът, по който се съхраняват и предоставят, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.”

Предложеният от правителството нов текст, според интернет страницата на Народното събрание, е следният:

„Чл. 251. (1) За нуждите на националната сигурност, както и за предотвратяване и разкриване на престъпления предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок 12 месеца определени категории данни. Данни, разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.”

2. В ал. 2 след думите „министъра на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.

И така, „нововъведението” се състои в две думи. В алинея първа се добавя „и за предотвратяване”, а в алинея 2 се въвежда още една институция – ДАНС.

За читателите да поясним, че наредбата по чл. 251, ал. 2 от Закона за електронните съобщения е въпросната Наредба 40. Какви са досега проблемите със законността на Наредба 40? Накратко и сбито, те са следните:

• Нарушава се чл. 32, ал. 2 от Конституцията, според който никой не може да бъде следен, фотографиран или по друг начин записван, без негово знание или съгласие, освен в случаите, предвидени в закон. Наредбата не е закон.

• Нарушава се чл. 34, ал. 2 от Конституцията, според който свободата и тайната на съобщенията са неприкосновени, освен при разрешение на съда за всеки случай, за разкриване или предотвратяване на тежки претъпления. Наредбата не предвижда разрешение на съда.

• Нарушава се чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, според който държавна намеса в личния живот, в това число личните данни, е допустима само когато е преценена необходимост в демократичното общество – за всеки отделен случай. Вместо това наредбата предвижда пасивен технически достъп за МВР чрез компютърен терминал до съхраняваните данни за съобщенията.

• Нарушена е Директива 2006/24/ЕО, според която данните се съхраняват единствено с цел „разследването, разкриването и разследването на сериозни престъпления”. Според Наредбата целта е много по-широка: разкриване на всякакви престъпления, че даже и за „нуждите на националната сигурност”.

С други думи – отклоненията на въпросната Наредба от Конституцията, Конвенцията и Директивата са сериозни. Отвореното за нарушения пространство е огромно – от неясното понятие за национална сигурност, в името на което в последно време чуваме, че подслушват журналисти и депутати, до пасивния достъп, за който някои защитници на Наредбата разправят, че всъщност бил активен.

В светлината на изложеното виждаме следното. Първо, никаква наредба не се въвежда с никакъв закон. Второ, Законът за електронните съобщения, макар незначително допълнен, разширява още повече приложното поле на употреба на съхраняваните лични данни за съобщенията.

Вмъкването на думата „предотвратяване” е проблем. Защото ако разкриването на престъпление се удостоверява с постановление на прокурор за образуване на наказателно производство, то „предотвратяването” не е ясно нито кога започва, нито кога завършва. Неяснотата се увеличава, възможните злоупотреби набъбват.

Вмъкването на ДАНС в алинея 2 има предполагаеми важни последици. Това означава, че ще трябва да се приеме нова наредба, която за замести Наредба 40 и да се изготви и с участието на ДАНС. От своя страна, съгласно Закона за нормативните актове, това е основание за широко обществено обсъждане на въпросите, които ще се преуредят.

Нека да кажем накрая нещо по въпроса за така пледираното от защитниците на наредбата неразкриване на съдържанието на съобщенията. Истината е, че фактите кой, на кого, откъде и кога се обажда или пише, също са лични данни. Това е несъмнено както с оглед Закона за защита на личните данни, така и с оглед самата Директива, където това изрично е подчертано. Трафикът на подобни данни в ден днешен може да профилира един човек повече, отколкото съдържанието на съобщенията. От тях може да пострада дори неговата физическа сигурност, тъй като е възможно идентифициране на маршрут, движение, срещи.

Да напомним, че тук не се оспорва законността на самата Директива. Наистина дело срещу нея се води от Ирландия пред Съда на Европейските общности. В държавите-членки на Европейския съюз се водят дела срещу конституционността на техните закони, с които е въведена Директивата. Забележете, закони, не наредби. Та нашия случай си е пак уникален.

В случая под въпрос са поставени и човешките права, но не само. Широко дефинираната власт на правоохранителните органи да се намесват в личната сфера на хората без гаранции за законност е средство за тяхното отклоняване от основната им задача – борбата с престъпността. По парадоксален начин, тясно и ясно формулираните функции помагат за целенасочената дейност, а широко и размито формулираните са източник на евентуални нарушения, злоупотреби, бездействие и корупция. Да не забравяме, че най-добре противодействащите на престъпността държави са формулирали най-тясно правомощията на своята полиция.