Друг един въпрос, който възниква от разглеждането на резултатите, е какво всъщност интересува българските граждани, когато търсят информация или имат намерение да потърсят такава? Макар търсенията да са предзададени от анкетата, където са посочени основните категории информация, които трябва да са налични и за публикуването, и за които съществуват определени законови задължение за органите на власт, резултатите показват, че гражданите се интересуват най-много от:

От приемането на закона през 2000 година в докладите на министъра на държавната администрация се публикуват данни за практиката по прилагане на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В тези доклади намираме и систематизирани данни за това каква информация е търсена чрез използване на процедурата на закона.

През 2007 година са регистрирани 22 482 заявления. В доклада са представени подадени данни от 309 от общо 552 административни структури в страната.

„6,922 искания са направени за получаване на достъп до информация в сферата на упражняване на права или законни интереси¹; 1,851 искания са направени за получаване на достъп до информация относно контролната дейност на администрацията; 3,083 искания относно отчетността на институцията, от която е поискан достъп до информация; 692 искания – за изразходване на публични средства; 1,128 искания – относно процеса на вземане на решения; 368 искания – във връзка с предотвратяване или разкриване на корупция или нередности; 433 искания – относно проекти на нормативни актове и 8,099 искания за достъп до обществена информация по други теми. Сред другите теми, които са посочили административните структури, най-често срещани са: искания на копия от различни административни актове; копия от документи по образувани в съответната администрация преписки; копия от договори и справки, свързани с дейността на администрацията; преписи от решения; информация относно провеждане на конкурси; искания за достъп до лични данни и други.” ²

Упоритостта на гражданите в търсенето на този тип информация обаче не води до промени в политиките на прозрачност. Проверете сами колко от органите на власт са си публикували бюджетите и отчетите по тези бюджети, колко от тях са публикували стенограмата от заседание, на което е взето решение за важни за местната общност въпроси, или предварителен анализ на алтернативите за това решение. Или как да се упражнят дадени права с помощта на информация, която институцията събира и съхранява. Не са много тези институции, които поддържат форуми и проучват дали публикуваната информация е полезна на гражданите. Биха могли да бъдат повече, след като пак в доклада на министъра, се съобщава, че почти 89%³ от административните структури имат собствена интернет страница, което е поне първоначалното условие за формулиране на целите на информационната политика.

Отдавна е известно, че добрите политики на прозрачност са ориентирани към потребителите на информацията. Освен, че дадени категории информация трябва да бъдат по закон публикувани, за да е успешна политиката на прозрачност, тя трябва непрекъснато да е ориентирана към търсещите.

Един друг проблем, който би трябвало да бъде формулиран от резултатите от проучването, е доколко информацията, която предоставят институциите, е необходима на гражданите, дали търсенето й не представлява загуба на време за тях, когато не е ориентирана към техните цели и мотиви за действие. 44,90% от интервюираните граждани не се интересуват от отчетите за работата на централните институции. Разбира се, този процент намалява (38%), когато става въпрос за отчетите за работа на местните органи на власт. Колкото и еретично да звучи един такъв въпрос, той все пак изисква размишление по повод насочеността на публикуването на информация, постоянството в този процес и преосмислянето на целите на политиките на прозрачност на институциите в посока към гражданите.

Журналистите

От друга страна, журналистите, които познават правата си (94%), също в голямото си мнозинство смятат, че правото на достъп до обществена информация не се спазва (за 81%), при това 33% от интервюираните журналисти са убедени, че то не е гарантирано.

За разлика от гражданите (7%), шестдесет и два процента от интервюираните журналисти вече са ползвали това право, а още 34% биха го използвали, ако се наложи в работата им. При високите стойности на познаване на правото и използването му, само 57,7% от журналистите знаят добре към каква институция да се обърнат, за да получат необходимата им информация, а 37,2% знаят това в общи линии.

Като се има предвид, че основният ресурс за професионалните им занимания е информацията, учудващи са резултатите, свързани с познаването на източниците на обществена информация от страна на интервюираните журналисти.

Най-високи стойности в изследването на журналистите получават темите за борба с престъпността (80%), правото на гражданите на достъп до информация (61,5), икономика (59%), членството на България в ЕС (51,3%) и екология (50,0%).
Когато става въпрос обаче за медията, в която работят, темите се пренареждат като борбата с престъпността отново е най-важната, следва икономиката, членството на България в ЕС, правото на гражданите на достъп до информация.

Почти 86% от интервюираните журналисти смятат, че темата за достъпа на гражданите до информация е недостатъчно отразена в българските медии. Общата оценка за отразяване на темата обаче се изменя, когато става въпрос за тяхната медия. Само 49,4% от интервюираните смятат, че тя не е достатъчно отразена в медията, в която работят.

Просветителското отразяване и разпространяване на материали за достъпа до информация е само една малка част от това, което медиите могат да направят за гражданите като посредници в търсенето на обществена информация. Едни от най-хубавите материали, основани на използване на правото на достъп до информация от журналисти, са свързани с конкретни теми, изискващи специализирана информация и засягащи всекидневния избор на гражданите. Нека си спомним публикациите за здравната каса, за опасни стоки, продавани по пазарите, за неочаквани строежи на неочаквани места и други подобни, които засягат конкретни граждани, в конкретни места. Всяка една от приоритетните за медиите теми изисква информация, за да бъде разработвана сериозно, всяко едно разследване предполага и официални източници на информация.

Да се върнем на резултатите от проучването на професионалните оценки и самооценки на журналистите по отношение на достъпа до информация. Интервюираните не са доволни от спазването и гарантирането на правото на информация в България. Като се има предвид, че тези оценки са дадени на основата на професионален опит в използването на това право (62%), то това означава, че проблемът с информационния дефицит е наистина сериозен.

Застъпниците и посредниците в борбата за повече информация

От гледна точка на застъпничеството за по-добър достъп до информация, което е основна дейност на Програма Достъп до Информация, цитираните до тук резултати,

Ако подаване на заявления и активистки действия изискват специална мотивация и избор, то нека като граждани се замислим за взривовете в Челопечене и подаването на информация за последствията им, за времето, което отделяме, за да получим една справка от публичен регистър, за времето, което трябва да отделим, за да разберем къде да отидем, когато ни стане лошо през нощта, за всекидневния информационен дефицит и нашето недоволство да се изрази в искания към тези, които управляват.

Очевидно, резултатите от проучването показват, че все повече хора започват да осъзнават, че това време е ценно и че във всекидневния си избор се нуждаят от повече информация.