Информационен бюлетин
Брой 7(55), юли, 2008 г.

Новини

Проектозаконът за изменение и допълнение на ЗДОИ на първо четене през есента
На 23 юли 2008 г. водещата Комисия по гражданско общество и медии одобри двата внесени проектозакона за изменение и допълнение на ЗДОИ. Съгласно правилата за работа на Народното събрание двата текста ще бъдат обединени. Първият проектозакон бе внесен на 28 май 2008 г. от Мартин Димитров от СДС и група народни представители, а вторият на 4 юли 2008 г. от председателя на Комисията за борба с корупцията Бойко Великов и група народни представители. И двата проекта отразяват необходими изменения, които Програма Достъп до Информация е формулирала в годишните си доклади за Състоянието на достъпа до информация в България.

А именно:

• Разширяване на кръга на задължените субекти;
• Въвеждане на изискване институциите да публикуват обществена информация онлайн.
• Въвеждане на правния принцип за надделяващ обществен интерес от разкриването на информация.

Очаква се обединеният текст на проектозакона да бъде гледан на първо четене след лятната ваканция на парламента. Повече информация…

На 7 юли 2008 г. Европейският съд по правата на човека комуникира делото на журналистката Катя Касабова срещу България. Жалбата е подадена във връзка с осъждането на журналистката от бургаския вестник „Компас” да плати сума в размер на 7 272 лева по наказателно дело за клевета. Държавата ще трябва да даде отговор на въпроса нарушено ли е правото на свобода на изразяване на журналистката с осъждането й за клевета от Бургаския районен и окръжен съд. Повече информация…

С решение от 17 юли 2008 г. тричленен състав на ВАС отхвърли жалбата на ПДИ срещу Наредба 40 на МВР и ДАИТС за съхраняването и предоставянето на данни от мобилните и интернет операторите. С жалбата беше оспорена на основата на чл.32 и чл.24 от Конституцията властта на двете институции на изпълнителната власт да издадат наредбата, както и съобразността й с Европейската Конвенция за правата на човека. Решението на тричленния състав бе обжалвано от ПДИ пред втора инстанция. Касационната жалба може да видите тук.
За повече информация прочетете „Ако на клетката на лъва пише”слон,” не вярвай на очите си”...

Арабска застъпническа мрежа за достъп до информация. Център за медийна свобода (Мароко), Египетска организация за човешки права, Изследователски център Урдун ал-Джадид (Йордания) и Бахрейнско общество за човешки права са четирите неправителствени организации, които през юли 2008 г. учредиха първата Арабска застъпническа мрежа за достъп до информация. Първата среща на Управителния съвет беше в Казабланка, на 5-6 юли. За есента е запланувана регионална конференция в Кайро, посветена на медиите и достъпа до информация. Предвиждат се серия от национални проучвания върху медии, достъп до обществена информация, бизнес и държавна информация.

30 години Закон за достъп до административни документи във Франция. За да отбележи рождения ден на един от най-старите закони за достъп до информация в Европа, Access Info Europe бе за 2 дни в Париж. Застъпниците за свобода на информация дискутираха с хората слабо познатия закон, инициираха заявления за информация до правителството и събираха подписи за кампанията „Признай моето право” (Recognise My Right Campaign). Други събития, с които бе отбелязана годишнината, бяха: разпространяване на брошура за това как работи закона; разпространяване на форма за заявления, която да помогне на хората при търсене на информация; телефонно проучване на правителствени органи, които показаха много слабо познаване на закона.

Напредък по пътя към доброто управление. На 10 юли министър-председателят на Малта Лорънс Гонзи внесе в парламента за второ четене Закон за свобода на информацията. При представянето на закона, той заяви, че колкото и много да се говори за добро управление, истинският тест е, когато управляващите декларират, че няма какво да крият. Правителството на Малта предприе редица стъпки, които доведоха до този закон – от 1995 г. съдилищата могат да изискват правителствени документи като доказателство, а от 2001 г. започна критично обществено наблюдение на информацията, свързана с околната среда. Съгласно Малтийският закон за свобода на информацията, срокът за отговор на заявления е 20 работни дни, като е възможно удължаване до 40 работни дни; при отказ за предоставяне на информация властите трябва да се обосноват. Една година след влизане в сила на закона всяка обществена институция е задължена да публикува информация за своята структура, функции и отговорности и тази информация трябва ежегодно да се актуализира. Законът дава право на достъп на всяко лице, което живее в Малта поне от 5 години и което е гражданин на Малта или на друга страна-член на Европейския съюз или жител на друга държава, която има договорни отношения с ЕС. Източник: http://www.timesofmalta.com

Европейската общност и Израел се договориха за обмен на статистически данни. На 11 юли т.г. ЕО и Израел подписаха Меморандум за разбирателство, поставящ началото на обмен на данни от израелска статистическа служба и Евростат в контекста на Европейската политика за добросъседство. Израел е първата средиземноморска държава-партньор, която подписва подобен меморандум. Очаква се да я последват Мароко и Палестина. Приоритетни области за размяна на данни ще бъдат земеделие, енергетика, транспорт, туризъм и външна търговия. В резултат на това ще се предоставят актуални, навременни, достоверни статистически данни, необходими за вземане на политически решения и гарантирането на добро управление.

Нов наръчник за Закона за свобода на информацията в Ирландия. На 15 юли т.г. Mayson Hayes+Curran (ирландска юридическа фирма), заедно с Public Affairs Ireland, публикува „Наръчник за свобода на информацията” (Freedom of Information Sourcebook). Наръчникът съдържа консолидирана и анотирана версия на законите за свобода на информацията за периода 1997-2003 г. и проследява всички промени в законодателството. Той е изключително полезен и информативен, защото включва текстовете на самите закони, законови разпоредби, решение на информационния комисар и случаи от съдебната практика. Източник: http://www.mhc.ie

Европа започва борба с глобалната интернет цензура. Законодатели от Европа и САЩ обявиха необикновена съвместна инициатива за приемане на закон, който да предотврати продаването на технологии за тайно наблюдение и блокиране на интернет на авторитарни правителства. В Европейския парламент бе внесено предложение за изготвяне на директива относно Европейски закон за глобална онлайн свобода (EU Global Online Freedom Act). Един от вносителите – холандският евродепутат Маатен – смята, че трябва да има по-голяма прозрачност около участието на европейските интернет фирми в онлайн цензурата. Според данни на международната организация „Репортери без граница” (Reporters without borders), в резултат на предоставената от Yahoo информация за потребителите са арестувани и изпратени в затвора поне четирима кибер-дисиденти в Китай. Бъдещата директива е подкрепена от Европейската народна партия, Зеленaта партия, Съюза на либерали и демократи за Европа и от „Репортери без граница“. Текстът на предложението за бъдеща директива.

Закон ще защитава журналистите в Русия. Репортерите, разследващи корупцията в Русия, ще бъдат защитени от закон, който ще влезе в сила в началото на 2009 г. и ще им осигури специална защита, подобна на свидетелите в съда. Новият национален план за борба с корупцията, който президентът Медведев ще оповести, включва и държавна защита за разследващите журналисти. През последните 15 години Русия е третата най-опасна за журналистите страна в света, след Ирак и Алжир. От 1992 г. насам в Русия са убити около 50 журналисти, като повечето случаи са неразрешени.
Източник: http://www.russiatoday.ru

Върховният съд на Мичиган постанови, че домашните адреси и телефонните номера на работещите в Мичиганския университет са лични данни. Това решение е резултат от заявление, подадено през 2004 г. от Съюза на учителите, с което се иска информация за 37,218 университетски служители, включително техните имена, домашни телефони и адреси, заплати за 2003 г. и изработени часове. Университетът на Мичиган предоставил цялата искана информация, с изключение на домашните телефони и адреси, защото 16,406 служители на университета отказали да предоставят тези данни за обществен телефонен указател.

Гражданите в Индия имат възможност да подават онлайн жалби, свързани с правото на информация. Правителствена интернет страница http://rti.india.gov.in е подновена и гражданите вече могат да подават жалба и да следят тяхното развитие в Централната комисия по информация по електронен път.