Информационен бюлетин
Брой 7(55), юли, 2008 г.

Достъп до информация за ежедневна употреба
Фани Давидова,ПДИ

Преди време под прозорците ми, в центъра на София, отвориха ресторант. С градина!!! Ама точно под прозорците ми – честно. Ако искам, мога да целя клиентите с костилки от плодове според сезона. Не ми стана особено драго,особено като си представих бъдещия си постоянен спътник - миризмата на кюфтета, но по принцип съм твърд привърженик на тезата, че частният бизнес трябва да се подкрепя, най-малкото - да не му се пречи. Затова – отворили си хората ресторант – да си работят.

Още първата вечер стана ясно, че между нас и собствениците на ресторанта няма да разцъфти красива дружба. Първата вечер веселбата продължи след полунощ, но хайде – откриване. Втората вечер приключи малко по-рано, но затова пък беше два пъти по-весело. Третата вечер – рожден ден, явно на човек, който беше решил, че му е за последен път, та затова ще си празнува както трябва. И така...

В края на първата седмица говорих с управителя на заведението, да се разберем „като хората“. Не искам да викам полиция или да тормозя частния бизнес, обаче в 11 часа през нощта, шумът, който нахлуваше от градината – право през моите прозорци, беше като от сцената със сватбата във филма „Ъндърграунд“ на Костурица. Управителят учтиво ме изслуша и ме увери, че съм напълно права. В края на втората седмица говорих с втория управител, който още по-учтиво каза, че ми съчувства. В края на третата седмица, разбрах, че съчувствието на управителите няма да притъпи слуха ми и ще трябва да търся друг начин за справяне с проблема.

Първото, което ми хрумна, е да потърся регламент, който да указва какви са изискванията към заведенията за спазване на определено работно време, къде мога да се оплача и коя институция следва да контролира и санкционира данданията по улиците след 22 часа. Просто, нали? И на мен така ми изглеждаше – работа за 5 минути. Започнах да търся в интернет страниците на институциите – убедена, че там са описани функциите на административните структури, техните правомощия и нормативните документи, на основание на които администрацията работи.

Сцена първа – търсене в интернет.

На интернет страницата на района, в който живея – Триадица, Столична голяма община (СГО), намерих:
1.проектобюджет на общината за 2007 година – прескачам го, въпреки очевидната полезност на този документ;
2.информация за това, че повечето изследователи смятат, че "ТРИАДИЦА" е византийското име на гр. Средец или гръцка транскрипция на името Средец – тук се изпълвам с гордост – явно живея на място с древна история;
3.описание на административните услуги, закодирани с тайнствени съкращения като Обр. № 3 - СРИ; Обр. № 2 - ПКСД; Обр. № 6а – ГКР – гордостта ми продължава да расте, очевидно това са магични руни, с които администрацията работи;
4.попадам на странни съобщения, като например това, че на ул. “Бузлуджа”, във вътрешен двор има изоставена къща – сборище на бездомни кучета; също така има задръстен канал на кръстовището на ул. “Бузлуджа” и ул. “Цар Асен”, а пък на ул. “Доспат”, покрай градинката, уличното осветление е повредено. Следват две страници несвързани едно с друго изречения, някои от които последвани от дзен въпроси. Любимо ми стана: „На ул. „Еди-коя си“ ресторант „Еди-кой си“ създава проблеми на живущите. Законен ли е ?“ Недоумявайки какво по дяволите чета, разбирам, че тези факти всъщност представляват част от протокол на заседание на среща между администрацията и управители на етажни собствености, от 31 януари 2008 г. Това е в раздел „Актуални новини“.

На страницата на района няма и дума за въпроси или жалби на граждани – така у мен се заражда чувството, че живея в идеален свят, в който хората нямат проблеми, следователно нямат необходимост да се оплакват. След час и половина смях до сълзи със страницата на район Триадица, продължавам да си търся регламент за работата на заведенията.

2. На интернет страницата на СГО се въодушевявам от дълго начално меню с над 20 категории, публични регистри и пр. Тук обаче също няма и помен от това към кого да се обърна, каква жалба да отправя и до кого да я адресирам. В т. нар. „Столичен форум“, раздел „Обществен ред и сигурност“, има 48 идентични на моето оплакване и нито един отговор от общината. Ама нито един. Някои от оплакванията имат забележителни текстове, но това е друга тема. Защо общината не е отговорила, не е ясно. Явно форумът съществува, за да могат гражданите да си споделят грижите, пък дано им олекне.

3. Интернет страницата на Столичния общински съвет поне е подредена и ясна. Откривам две наредби, които регламентират обществения ред и работата на търговците на територията на столицата, но в тях – нищо конкретно, освен изричната разпоредба, че по принцип се „Забранява викането, пеенето и шумния говор и използването на озвучителни системи на обществени места“, обаче „Свиренето на музикални инструменти и пеенето за обучение, репетиране, преподаване и музициране може да става само от 08.00 - 14.00 и от 16.00 - 22.00 часа“. Иначе казано, дори да приемем, че в заведението под нас не викат и не шумноговорят , а преподават и музицират, то те трябва да престанат в 22 часа! Това е.

Дребни детайли за автора на настоящата статия
С юридическо образование съм – значи би следвало да съм запозната с нормативната уредба или поне да знам къде да търся това, което ми трябва. Работя в Програма Достъп до Информация, значи, имам опит в търсенето на информация за гражданите, а така също познавам административните структури и знам кой с какво се занимава. Ето защо – продължавам нататък в търсенето. Следват:

4. Интернет страницата на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - София – търсенето вече доста ме е поизнервило, обаче тук доброто ми настроение започва да се връща: съобщението „До всички граждани, нуждаещи се от обработки срещу кърлежи, бълхи, мухи и хлебарки“, веднага ме развеселява. Представям си как персонално ме обработват срещу бълхи. Отварям главното меню. В раздела административни услуги – нищо по моя въпрос. Макар че много добре знам, че РИОКОЗ извършват различни проверки и имат правомощия да издават констативни актове за нарушения – информация как да се случи това – няма.
Отново в главното меню на страницата съзирам раздел - „Тематични проверки“. Викам си – А! Тука сме! Да, ама там намирам единствено информация за проверки в столични училища от преди една година . В раздел „Храни“ ми препоръчват да поддържам здравословно тегло и да избягвам солта, а в болезнената за мен тема „Шум“, ако искам, мога да прочета „Анализ на шумовото замърсяване на град София за 2007 година“. Не искам.

По въпроса кой нормативен акт урежда правата на гражданите по отношение на шума - продължавам да бъда в неведение. Продължавам търсенето.

5. Интернет страницата на Министерство на Здравеопазването (МЗ) – море от наредби, правилници и стандарти, в което обикновен гражданин, имащ какъвто и да е простичък, ежедневен проблем – абсурд да се справи. Наредбите не са подредени по теми, датите също са разместени. Няма секция за граждани, няма го дори клиширания раздел „Най-често задавани въпроси“.

6. Интернет страницата на Министерство на Околната Среда и Водите – същата като на страницата на МЗ - хаос от препечатани устройствени правилници, стратегии, планове за развитие. Тук поне има раздел „Достъп до обществена информация“, не че този раздел ще помогне на някого, който не е имал вземане-даване с администрацията.

Много от клиентите на ПДИ са се обръщали към нас с подобни на моето търсене на информация. Започвам да си обяснявам особения блясък в очите им, треперенето на ръцете и леките фалцетни нотки в гласа. Вече започвам да ги придобивам и аз.
Половин работен ден отиде – работодателят ми е толерантен, ама все пак, добре че не разбра с какво се занимавам в работно време. Приключвам с решаването на личните си проблеми за днес, отивам да работя за обществените.

Сцена втора – търсене в нормативна база данни

На следващия ден продължавам търсенето. Личният ми интерес се е превърнал в научно изследване. Захващам се с компютърната правна система, която се ползва в нашия офис. Да припомня – търся нормативната уредба, даваща отговор на въпроса какво мога да направя, ако ресторантът под прозорците ми „дъни“ след полунощ. Най-накрая се сдобивам с нея.
За да направиш такова търсене и да си свършиш работа, трябва да имаш:
а) нормативна система – тя струва скъпо;
б) подходящо образование, за да знаеш какво и как да търсиш – това струва още по-скъпо;
в) свободно време или толерантен работодател.
Освен това трябва да си наясно с функциите и правомощията на отделните институции, трябва да можеш да пишеш жалби, да знаеш до кого да ги изпратиш, какво и кога да очакваш като отговор или реакция.

Питам се какво правят хората, които нямат постоянен достъп до интернет, не разполагат с някоя от правните системи и работят на пълен работен ден. Колко дни отпуска трябва да си вземат, за да се справят с работещо нощно заведение под прозорците им или със съседката, отглеждаща 38 котки в апартамента си, или с отворилата в гараж незаконна сладкарница, или още с Бог знае какви елементарни ежедневни проблеми?

В крайна сметка установявам, че регламентите, които се отнасят до проблема ми, са: