Информационен бюлетин
Брой 7(55), юли, 2008 г.

Колонката на гражданина: Чорапът се разплита - пъзелът се оформя!
Вилям Попов

Вилям Попов – гражданин Граждански клуб “Компетентност и морал”, Национална анти-корупционна мрежа, Европейска анти-бедност мрежа, България Носител на "Златен ключ" за 2006 г.

Справедливостта изисква да изкажем нашата специална гражданска... благодарност на управляващите и особено на правителството за голямата каша, която забъркаха във връзка с “усвояването” на предприсъединителните, а впоследствие и на структурните еврофондове. Благодарение на високата си компетентност, морал и държавна отговорност, те постигнаха зашеметяващи резултати, които учудиха и Европа и извадиха на повърхността проблемите, за които много експерти, достойни граждани и граждански и неправителствени организации биеха тревога години наред. Поредният “голям шлем” на управляващите ни вдъхна увереност, че оттук нататък еврофондовете ще се ползват в условията на пълна прозрачност и контрол. За достигането да идеала остава една малка крачка – управляващите да разберат, че “контрол” може да означава единствено “граждански контрол”. В държавното управление понятието “самоконтрол” е равнозначно на “без контрол”. Осигуряването на контрол чрез създаване на нови йерархични структури и абсолютна централизация, без силно равностойно гражданско участие, ще бъде само един процес на разкриване на все нови и безсмислени структури на “контрольори на контрольорите”, търсене на външна експертна помощ и т.н.

Насочването на цялото внимание и обществена енергия върху проблема с еврофондовете остави в зоната на здрача един крайно вреден и безотговорен за идващите поколения навик на управляващите. Голямата загадка и заложената за бъдещите поколения бомба е фактът, че независимо от финансовите потоци от Европа по предприсъединителните и структурни фондове (помощи за преодоляване на голямата пропаст между Европа и построения у нас социализъм) и грамадните бюджетни “излишъци” през последните години, изпълнителната и законодателна власт прибягваха с лека ръка за щяло и нещяло до т.нар. “заемни споразумения”; на нормален език – заеми, или най-разбираемо – борчове. За това мимоходом споменах в предната си публикация “Да сглобим пъзела!”

Тук представям следващи разкрития като звена от този пъзел. Установена е следната процедура за вземане на държавни борчове от външни кредитори: Министерският съвет (МС) прави предложение до Народното събрания (НС) за постановяване на решение за провеждане на преговори и сключване на “заемно споразумение” за решаване на определен проблем (пари няма, но ние ще вземем заем, ще отчетем решаване на проблема, а след това други да му мислят!); обсъждане на предложението в бюджетната и съответна на тематиката на заема пред друга комисия, гласуване в пленарна зала (да сте чували за такова гласуване?); издаване на решение от НС; сключване на заема. В по-голямата си част “заемните споразумения” са подписани от министъра на финансите и/или от съответния ресорен министър. Има случаи при заеми от Световната банка за развитие, които са подписвани от наши дипломатически служители в САЩ. Относно прозрачността на тази специална дейност управляващите имат, разбира се, много ефектен и категоричен начин на отговор: нищо не е било секретно и всички решения са публикувани официално в „Държавен вестник“! Това е вярно, но е вярно, че цялата описана процедура и инициирането й не са били нито публично разгласявани, нито предварително публично обсъждани. И тъй – по следите на операцията “заем до дупка”.

На 14 юли 2008 г. със заявление поисках от Председателя на Народното събрание да ми предостави следната информация:
1.Копия от всички решения на Народното събрание за даване на съгласие за сключване на заемни споразумения между Република България и външни кредитори, по предложения на МС, за периода 1990 – 30.06.2008 г.
2.Копия от протоколите на обсъждане на предложенията на МС (т. 1 по-горе) за даване на съгласие за сключване на заемни споразумения между РБ и външни кредитори в комисиите на НС, със списък на присъстващите и гласуването на всеки от тях.
3.Копия от протоколите на пленарните заседания на НС, на които са обсъждани и гласувани предложенията на МС (т. 1 по-горе) за даване на съгласие за сключване на заемни споразумения между РБ и външни кредитори.
4.Копия от протоколите на системата за гласуване в пленарна зала на гласуванията на предложенията на МС (т. 1 по-горе) за даване на съгласие за сключване на заемни споразумения между РБ и външни кредитори.

В отговора от 21 юли 2008 г. се съдържаше списък на обнародваните в „Държавен вестник“ решения на Народното събрание за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемни споразумения от Министерски съвет, в периода 1990-30.06.2008 г.. Оказва се, че за този период управляващите са сключили 46 (!) заема с външни кредитори, разпределени по години: 1992 г. – 2 бр., 1993 г. – 3 бр., 1994 г. – 1 бр., 1995 г. – 3 бр., 1996 г. – 3 бр., 1997 г. – 4 бр., 1998 г. – 3 бр., 1999 г. – 8 бр., 2000 г. – 3 бр., 2001 г. – 3 бр., 2002 г. – 3 бр., 2003 г. – 1 бр., 2004 г. – 1 бр., 2005 г. – 1 бр., 2006 г. – 1 бр., 2007 г. – 3 бр., 2008 г. (до 30.06) – 2 бр. Сравнявайки тези данни със справките от Министерство на финансите, (за коите вече бях споменал в предишната публикация) установих, че има сключени редица заеми извън тези 46, но това е друга пиеса. Тъй като информацията от Министерство на финансите е в голям обем и много разнообразна, тук ще представя само някои обобщени данни и по-интересни случаи.

СПРАВКА за сключените с Европейска инвестиционна банка държавни заеми и заеми, по които е предоставена държавна гаранция
Тук фигурират общо 25 заема на обща стойност 2 088 млн. евро, в т.ч. 18,сключени с решение на НС: