Информационен бюлетин
Брой 7(55), юли, 2008 г.

От координаторската мрежа: От Силистра до Страсбург
Йордан Георгиев, областен координатор на ПДИ за Силистра

През 1997 година демокрацията у нас беше млада и наивна, а Фондация ПДИ – току-що учредена. Три години след това Дружеството на журналистите в Силистра бе сред партньорите на Съюза на българските журналисти и „Коалиция 2000“ в проекта „Заедно срещу корупцията”. Като председател на дружеството тогава бях домакин на една дискусия, завършила с импровизирано учредяване на общество „Заедно срещу корупцията”. Така се приобщих към идеята, каузата, мисията, известна като „достъп до информация”.
Началото бе трудно.

Хората бяха скептични, журналистите - себични,
а администрацията - с първичен манталитет

Дори журналистите не бяха убедени, че да влезеш без взлом в кухнята на една администрация, като напишеш заявление за достъп до информация и се подпишеш под него, е смисленият и ефикасен ход, след като после се налага да чакаш като Гюро Михайлов за отговора. Да не говорим за публикациите, които като координатори на ПДИ публикувахме в местните и регионалните медии. Колегите ни (още неориентирани в обстановката), като чуеха за „фондация” и „проект” настръхваха. Така де, някои трошат пари, а те да ги отразяват безплатно. Какво като проблемът е общественозначим и актуален. Такива бяха, уви, настроенията (породени от едни други фондации, с едни други проекти).

Най-щедро ми подадоха ръка в по-малките населени места в Силистренска област (където журналистическото любопитство бе крехко, а администрацията - с нисък капацитет) – в частното радио „Рая” - Дулово, и в. „Тутракански глас”. И в регионалните силистренски медии, разбира се, но след приятелски изпити кафета. Седмичникът „Събеседник” на колежката Цветана Игнатова (впоследствие заместник-кмет на Община Силистра, а сега - началник на отдела за връзки с обществеността, протокол и международно сътрудничество) бе сред първопроходците. Месечните общинарски вестници на Ситово и Главиница – също. Пак там проведохме и първите обучения за представители на администрациите. Тогавашните им кметове инж. Джеват Яшар и д-р Мариян Керчев бяха от младото поколение градоначалници, които оценяваха „нововъведението”. Неслучайно само няколко години по-късно тези общини бяха сред първите в региона и в Североизточна България, създали „Информационни центрове за обслужване на граждани на едно гише”.

Първата истинска радост за спонтанна гражданска активност ми създаде силистренецът Костадин Димитров, вечно усмихнат мъж, над средната възраст. Тривиално, но факт - не му дават достъп до документация, от която има нужда във връзка със съдебно дело за наследствена земя. Прочел човекът за ПДИ в местната преса, намира ме и казва: „Искам да заведа дело и да отстоявам правото си на достъп до информация”. Тогава за пръв път потърсих юридическа помощ от адвокат Даниела Стоянова (впоследствие юридически консултант за областта от името на ПДИ), а после и от юридическия екип на фондацията. Делото стигна до Върховния съд, а Константин Димитров и днес не пропуска да благодари за съдействието, респектирало администрацията.
Идва ред на неотстъпчивостта на Калина Грънчарова, главен редактор в момента на „Тутракански глас”. Бивш „глас на общината” от кабелното радио, тя заведе 4 дела срещу днешния градоначалник инж. Георги Георгиев. Причината: отказ да получи информация за одита на бюджета на общината (Какво като тази информация е чиста проба... обществена). Резултатът: работа за Александър Кашъмов (ръководител на юридическия екип на ПДИ) и на колегите му Кирил Терзийски, Фани Давидова и Дарина Палова. „Работата” в Тутракан стана толкова дебела, че едно от делата вече е в съда в Страсбург. Защото Калина Грънчарова не приема за справедливо българските магистрати да я осъдят да плаща 1000 лева, плюс разноски по делата, понеже са преценили, че „кметът е обиден”. Иначе всички водени от нея дела по ЗДОИ бяха спечелени.

Росица Лечева и Пламен Дачев от частното ефирно радио „Рая” в Дулово също са „клиенти” на ПДИ. От години. Заради непримиримостта им в борбата срещу кметската администрация, която упорито не признава правилата. С времето и Лечева, и Дачев разшириха интереса си към обществена информация, разбирайки, че кметството не е единственото, което я... крие. Любопитно бе, че колегата Дачев

дори като общински съветник ползваше ЗДОИ,
за да се сдобие с информация за събития в общината

която като избраник на народа би трябвало да притежава по закон. Но не я притежаваше!

Кметът на Силистра инж. Иво Андонов, който управлява трети пореден мандат, вече пета година е абониран за заявления за достъп до информация. Предимно от колежката Росица Стефанова (преди репортер в несъществуващия вече всекидневник „Успех - Силистра”, а сега – в електронния вестник „Репортер Силистра”). В арсенала на журналистката (която все смята, че призванието й е да „стреля” със заявления срещу кмета, за да не скучаят служителите му) влизат въпроси като „рамки на бюджета”, „разходи за командировки в чужбина на кмета”, „заплати на определени служители”, „разходи в N-ските общински фирми”.

Дирекцията в Силистра на Националната агенция по приходите бе сред първите в региона, на чието табло „цъфна” конспект от ЗДОИ и примерно заявление. За да знаят клиентите на агенцията, че имат и това право. Да бъдат информирани. Нововъведението бе дело на тогавашния директор Николета Колева (сега независим общински съветник) и на Галина Димова (бивш журналист в местната телевизия „Истър”, а от няколко години – PR на агенцията). За съжаление, примерът им няма много последователи.

И РЗОК – Силистра, е сред „отличниците” в усвояването и прилагането на правилата на ЗДОИ. Благодарение на първата си завеждаща връзките с обществеността (Веселина Пройнова).

В България, както и в над 70 страни по света, има закон за достъпа до информация. Ще има ли обаче скорошна (само)регулация и по този проблем, за да се топи разстоянието между администрацията и гражданите като неин работодател?