Информационен бюлетин
Брой 6(54), юни, 2008 г.

Местните медии и свободата на информация
Тактиките за успешно подаване на заявления за достъп в България и Холандия
Диана Банчева, ПДИ

За втори път ПДИ организира и проведе поредица от еднодневни работни срещи с журналисти от местните медии, този път в Плевен (23 юни), Ловеч (24 юни), Габрово (25 юни) и Велико Търново (26 юни). Срещите имаха за цел да запознаят журналистите от местните електронни и печатни медии с възможностите, които Законът за достъп до обществена информация дава, както за провеждането на ефективни журналистически разследвания, така и за успешното събиране на информация при ежедневната репортерска работа. Холандският експерт Роже Флюгелс и адвокат Кирил Терзийски от правния екип на Програма Достъп до Информация представиха тактики за формулиране и подаване на заявления за достъп до информация.

Въпреки че Законът за достъп до информация в Холандия е приет 20 години по-рано от българския и въпреки по-голямата активност на холандските журналисти в използването на закона за целите на работата си, информацията, която търсят от институциите е идентична с тази, представляваща интерес за българските им колеги. Примерите, които двамата лектори дадоха за журналисти, използвали закона, за да стигнат до обществено значима информация в България и в Холандия бяха сходни. Както тук, така и в страната на лалетата, журналистите търсят информация за качеството на различни видове услуги (здравеопазване, образование), договори за изпълнение на поръчки в областта на благоустройството и строителството, договори за концесии, разходи по поддръжката на различни съоръжения, разходи, направени от високопоставени лица в изпълнение на техните функции и задължения, информация за проверки от страна на контролните органи, информация от полицията.

Сходството в тематиката на търсената от журналистите информация определя и сходство в проблемите, които те срещат в работата си. Ето защо тактиките, представени от Роже Флюгелс за формулиране и подаване на заявления, са приложими, а се и прилагат, и от нашите журналисти. Най-важно за успеха при търсене на информация е журналистите да мислят в перспектива, да предвиждат евентуални откази с основание и без основание, да не се отказват от разследванията си при първоначален отказ и да отразяват развитието на случаите си – неведнъж нежеланието името й да попадне в медиите като на отказваща достъп до информация е мотивирало администрацията да предостави исканата информация, подчерта адвокат Кирил Терзийски, въз основа опита на ПДИ.

Среща с журналисти от местните медии в гр. Ловеч

Най-трудно е получаването на информация от районните дирекции на полицията, споделиха журналистите от четирите града. „Кметът получава пълен бюлетин, а на нас ни дават хвърчащи листчета, които съдържат инициали или информация за откраднати кокошки и крави”, оплакаха се от местните медии. За сериозни престъпления журналистите научават от алтернативни източници на информация, а официалните изявления идват след публикации в местните медии.

Журналистите споделиха, че срещат особени трудности при получаването на информация от регионалните звена на редица институции. Особено трудно е с регионалните звена на Комисията за защита на потребителите. „Ако ви трябва информация, питайте в София” е обичайният отговор. Отказите обикновено се мотивират с обяснението, че в медиите се публикувала информация, която не била официално подадена и за нея нямало разрешение. А каква ли друга информация да бъде публикувана, когато официално не се предоставя такава, дори при подаване на писмено заявление по ЗДОИ, питат се колегите от бранша.

Друга информация, която журналистите търсят, за да оповестят на обществеността чрез своите медии е тази, свързана с приходи от отдаване на общински имоти под наем, разпределение и изразходване на държавни субсидии от читалища и училища. Голям проблем за всички е достъпът до информация от монополисти, предоставящи обществени услуги (ВиК, топлофикация, електроснабдителни дружества). Трудно се намира информация за замени на гори и земи от държавния поземлен фонд, а това е информация, която живо интересува местното население. „Препращат ни към Министерство на земеделието и горите, пак в София.” Това са проблеми от години и не случайно в годишните доклади за състоянието на достъпа до информация в България на ПДИ се предлагат препоръки за разрешаването им.

Принудени от обстоятелствата, журналистите сами са възприели част от тактиките за търсене и получаване на информация. Например, журналистка от Велико Търново подава заявление, с което иска информация за извършени проверки и предприети мерки при установени закононарушения от страна на местното ВиК дружество до три институции – Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Агенцията за държавна финансова инспекция и до Окръжната прокуратура. Отговор получава единствено от последната.

Често информация се дава избирателно, след „филтъра” на PR-ите на съответните институции, а не са рядкост и случаите, в които информация се предоставя въз основа на лична преценка и симпатия към една или две медии, оплакаха се журналистите. Проблем са личните отношения, особено в малките градове. „Ако се скараш с администрацията, спират каналите на информация”, бяха част от опасения на журналистите. Участниците в срещите цитираха случаи, в които не се предоставя информация на журналисти, които са твърде критични в отразяването на работата на съответната институция. А някои институции дори изпращат писма с препоръка за отстраняване на журналиста, изказал се критично. Подобни действия обезкуражават много медии да стигат до край в разследванията си.

Среща с журналисти от местните медии в гр. Велико Търново

Все пак има и изключения. „Като слънчоглед в коприва” оприличи Кирил Терзийски случаят на Цветан Тодоров, координатор на ПДИ за област Ловеч и главен редактор на в-к „Народен глас”. С помощта на ПДИ той започна дела срещу откази на кмета на Община Ловеч и на председателя на общинския съвет да предоставят информация. През 2007 г. журналистът подава заявление, с което иска информация за сумите, изразходвани от бюджета на Община Ловеч за публикуване на обяви в местната и централната преса в периода 2004–2006 г., както и по какъв начин те са разпределени между съответните медии. Оказва се, че информация за това кой колко пари е получил за реклама на общината е тайна. Тодоров обжалва отказа с помощта на ПДИ, с което рискува „добрите” отношения с институцията, но защитава обществения интерес от узнаване на информацията за разходването на публични средства.

С този и с други примери на български журналисти, използвали ЗДОИ, за да разкрият информация от обществен интерес, да извършат свои разследвания или дори за писането на книги, Кирил Терзийски поощри журналистите да се обръщат към ПДИ за правен съвет и помощ в случаите, в които срещат трудност при търсене на обществена информация или получават отказ. Случаи на журналисти, водили дела за достъп до информация с помощта на ПДИ, са събрани в специална секция на страницата на ПДИ.

Срещите с журналисти от местните медии се осъществяват в рамките на проект “Местните медии и свободата на информация в България”, изпълняван от The Management & Media Academy/Free Voice, Холандия, и Програма Достъп до Информация, с финансовата подкрепа по програма МАТРА на Министерството на външните работи на Холандия. Първите шест срещи по проекта бяха проведени в периода 2-9 април 2008 г., с журналисти от местни медии в градовете Видин, Монтана, Враца, Перник, Кюстендил, Благоевград. Предстоят подобни срещи през октомври в Разград, Търговище, Русе и Шумен.