Информационен бюлетин
Брой 6(54), юни, 2008 г.

Преглед на законодателството: Право на достъп до информация за биологичния произход на осиновените деца
Фани Давидова, ПДИ

Преди няколко броя представихме проблема за трудния достъп до лични данни относно произхода на осиновените деца.

В началото на месеца, в Народното събрание беше внесен за обсъждане проект на нов Семеен кодекс. Съществени преработки са направени в Глава осма „Осиновяване”. От гледна точка на защитата на личните данни и правото на достъп до тях, са направени някои изменения - въведен е национален (вместо сега съществуващите 26 областни) регистър на осиновяващи и единна информационна система за децата, подлежащи на пълно осиновяване. Предвидена е специална разпоредба, целяща да даде достъп на осиновените деца до информация, свързана с техния произход.

Към настоящия момент у нас общото право на достъп до лични данни на всички граждани, е уредено от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). На пръв поглед уредбата на ЗЗЛД би следвало да даде възможност на децата, оставени за осиновяване, да поискат и получат достъп до цялата налична информация, представляваща техни лични данни. Практически обаче това не се случва, по причини, описани подробно в цитираната статия.

Допълнително, промененият през 2003 година и сега действащ Семеен кодекс (СК), загатва за правото на осиновения да научи за произхода си, но тази разпоредба е крайно недостатъчна. Според чл. 67б на сега действащия СК, осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Това означава, че ако липсват общо определените „важни причини“, достъп до личната информация няма да бъде получен.

Решава ли новият СК проблема с установяването на биологичния произход от страна на изоставените деца?

На първо място, нека направим уговорката, че СК урежда правото на информация само на онези деца, които са осиновени. За останалите, тези, които са оставени със съгласие за осиновяване или просто са изоставени, но не са осиновени – те разполагат с оригиналните си актове за раждане, откъдето могат да научат имената и ЕГН-тата на биологичните си родители. На осиновените се издава нов акт за раждане, сменя се ЕГН-то и с това изведнъж данните за биологичните им родители се превръщат в защитени данни на трети лица. Смяната на самоличността на детето при неговото осиновяване носи белезите на старото схващане на акта на осиновяване – таен акт, който трябва да бъде завинаги забравен. Тази практика, макар и съществуваща в някои европейски държави, постепенно бива реформирана (Франция, Норвегия).

Въпросът имат ли право изоставените и впоследствие осиновени деца да научат кои са биологичните им създатели е изключително деликатен, емоционален и е трудно да се даде еднозначен отговор. Още по-трудно е правото да даде обща рецепта за всеки конкретен казус. Необходимо е обаче да има общи разпоредби, които да дадат еднаква уредба за всички изоставени деца. В каква посока ще бъде тази уредба е въпрос на законодателно решение. Ето как е решен въпросът в някои други страни:

Норвегия – В Норвегия законодателят не предвижда възможност данните на майката да не бъдат регистрирани. Законът задължава осиновителите да съобщят на детето за факта на осиновяването, като изберат подходящия момент за това, след консултация с психолог. С навършване на пълнолетие, осиновените имат безусловно право да научат биологичния си произход.

Германия – Германското законодателство дава възможност на биологичните майки да запазят своята анонимност, ако те пожелаят това. Нещо повече, съществува възможност данните на родилката изобщо да не бъдат записвани. Истината е, че тази практика е от скоро и все още не е утвърдена.¹

Франция - Със Закон № 202-93, от 22 януари 2002 г., за достъп до информация за произхода на осиновени лица или лица под грижите на властите завършва процесът на реформиране на института на тайното раждане и се предвижда механизъм за разкриване на самоличността на майката, но при изричното съгласие на майката и на детето. Приемането на закона от 2002 г. значително облекчава възможността за установяване на биологичния произход чрез създаден Национален съвет за достъп до данни за личния произход – независим орган, съставен от магистрати, представители на заинтересуваните институции и професионалисти в областта. Новоустановеният механизъм има незабавно действие и позволява осиновените да получат информация за самоличността на биологичните си родители, при условие, че те дадат съгласие за това, така че да бъдат защитени интересите и на двете страни.

Становището на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по този въпрос е следното: по делото Одиевр срещу Франция (Решение от 13 февруари 2003 г. на Голямото отделение), съдът приема, че, от една страна, налице е правото на всеки да познава своите корени, произтичащо от широкото тълкуване на приложното поле на понятието “личен живот”. От друга страна, не може да се отрече и правото на жената да запази анонимност, за да се погрижи за здравето си, като роди в подходящи медицински условия. В случая съдът е изправен пред два трудно примирими частни интереса, които при това не засягат възрастен и дете, а двама възрастни със собствена автономия на волята. Съдът припомня, че изборът на необходимите за спазването на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека мерки при междуличностните отношения, по принцип е в рамките на свободата на преценка на договарящите държави.

Каква уредба на правото на достъп на осиновените деца до информация за билогичния им произход предлага проекта за нов СК. Разпоредбата, която дава право на достъп до информация, е разписана в чл. 110 на проекта, който гласи: „Навършилият четиринадесет години осиновен има право да получи информация за произхода си от Дирекция „Социално подпомагане”. Право да получат информацията имат и осиновителите, ако важни причини налагат това.“

Текстът поставя най-малко три въпроса:

1. Адекватно ли е решението право на достъп за произхода да се дава на деца, навършили 14 години. У нас, в зависимост от пълнолетието, са установени степени на дееспособността, или иначе казано възрастта, на която лицата могат да вземат правно валидни решения. В гражданското право от 0 до 14 години лицата са малолетни и напълно недееспособни. Лицата от 14 до 18 години са непълнолетни и притежават ограничена дееспособност. С навършването на 18 години, лицата стават пълнолетни и придобиват пълна дееспособност. Те вече могат да извършват в пълен обем всички допустими от правната система юридически актове и действия и това не е случайно. Предполага се, че едва на тази възраст човек е достатъчно зрял и психически устойчив, за да може адекватно и отговорно да ръководи постъпките си. Възможността да научиш за биологичния си произход несъмнено следва да бъде гарантирана, но още по-несъмнено следва да бъде преценена възрастта, на която това е подходящо да се случи. Предлаганата в проекта за СК възраст – 14 години, едва ли е най-удачната, с оглед на психическото развитие на децата и характерната чувствителност и силна емоционалност точно в този период. В други страни, в които този въпрос е уреден (Великобритания, Норвегия, Германия, Белгия, Дания), право на достъп до информация, свързана с произхода им, се дава на осиновени лица, навършили 18 години.

2. Липсва яснота относно съдържанието на понятието „информация за произхода“. Трябва да бъде разграничена информацията, съдържаща се в социалното досие, от личните данни на биологичните родители. Така например, в цитираното дело Одиевр срещу Франция френските власти предоставят пълен достъп до социалното досие на жалбоподателката, но не и данните на биологичната й майка. Това е и причината г-жа Одиевр да обжалва отказа на властите пред ЕСПЧ. Ето защо, необходимо е българският закон да направи такова изрично разграничение, както и да реши въпроса достъп до кои данни ще бъде предоставен.

3. Липсва ясна процедура или препращане към такава, която да описва начина, по който ще бъде предоставена информацията. Не е предвидена и възможност за съдебно обжалване на решението на службите „Социално подпомагане“, които са натоварени да предоставят достъп до личните данни на осиновените деца.

Проблемът за търсене и установяване на биологичния произход и свързаният с тях достъп до лични данни е сериозен, многопластов и не би могъл да бъде решен по неясния начин, който предлага проектът за СК. Това законодателно решение следва да бъде съобразено и със съществуващата практика на ЕСПЧ.