Информационен бюлетин
Брой 6(54), юни, 2008 г.

Коментар на юриста: Замените на държавни имоти не са тайна
Дарина Палова,ПДИ

Репортер на в. "Морски дневник“ иска информация с писмено заявление по ЗДОИ от Oбластна управа – Варна, за заменен държавен терен срещу имот на физически лица. Става въпрос за бивша детска площадка на ул. "Студентска ", която е превърната сега в строителна площадка - фирма вдига жилищен комплекс. Журналистите искат да разберат какво получава държавата в резултат на тази сделка със заменен имот.

В законовия срок областният управител дава отговор, че е извършена сделка, съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройство, но не може да се даде повече информация, тъй като не е получил съгласието на третото лице (2 физически лица), придобило държавния имот. Позовава се на чл. 19 и чл. 31 от ЗДОИ. Въпросната сделка е с широк обществен отзвук, защото детската площадка е съществувала от 30 години, теренът е с площ 4 735 кв.м.

От в. "Черноморие" е зададен същият въпрос, но не със заявление, а като молба, на която oбластна управа не счита за нужно да отговори.

Липсата на съгласие на трето лице е сред най-често посочваните основания за отказ в последните години, особено когато е на лице сделка между публична институция и частноправен субект. Често с това основание държавният орган, страна по сделката, отказва да предостави информация за нея, бранейки интересите на третото лице, въпреки че самият той е задължен субект по ЗДОИ. На практика в позоваването на това основание понякога прозира формализъм и бюрократично отношение, тъй като процедурата на ЗДОИ по искане съгласието на третото лице не винаги се спазва и въпреки това е налице позоваване на несъгласието на това лице.

Съгласно чл. 31 от ЗДОИ съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението. Ако впоследствие е получен отказ за предоставяне на информация от страна на запитаното лице, на търсещия информация трябва да се представи доказателство за това, а не просто да се посочи, че такова съгласие липсва. Дори да не е получено съгласие от страна на третото лице, ЗДОИ предвижда възможността съответният орган да предостави частичен достъп до исканата информация, така че да не разкрие информацията, отнасяща се до третото лице.

Посочваме всичко това с единствената цел да покажем, че позоваването на несъгласието на третото лице се използва като „непоклатим“ и категоричен отказ, а всъщност дори при липса на съгласие от страна на другото лице, е възможно информацията да бъде предоставена. Още повече, когато става въпрос за информация, която представлява голям обществен интерес, както е в този случай.

Смисълът на разпоредбата на чл. 31 от ЗДОИ не е в това да се бранят по принцип интересите на третото лице, а да се защитава конкретен интерес, за който съществува реална опасност от увреждане, в случай на предоставяне на информацията. Преценката за това следва да се извърши от сезирания орган и в случай, че такава опасност липсва, то няма пречка информацията да се предостави.

Интересното в случая е, че областната администрация оправдава отказа си с неполучено съгласие от страна на третото лице, въпреки че въпросът касае именно нея: какво получава държавата за това, че предоставя детска площадка за извършване на строителни работи. Едва ли отговорността за решенията на администрацията, които засягат широк кръг лица, е редно да бъде прехвърлена на лицата, с които държавата (в лицето на нейните служители), доброволно е сключила договор за замяна.

Що се отнася до подаденото запитване от в. „Черноморец“, тук отново е нарушено правото на гражданите да търсят информация. Независимо от това, че заявлението за достъп до информация е наречено молба, в случай, че отговоря на изискванията на ЗДОИ и съдържа нужните реквизити, то би следвало да се счита за редовно подадено заявление за достъп до информация. Ако това е така, за областната администрация възниква задължението да го разгледа и да се произнесе с решение по него не по късно от 14 дни след датата на регистрирането му. В случай, че след изтичането на този срок липсва отговор, тогава говорим за т.нар. мълчалив отказ, който подлежи на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Информация за сключената от областната администрация сделка може да бъде потърсена от службата по вписванията в града. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от Закона за държавната собственост, договорите, чрез които държавата придобива имоти и се разпорежда с имоти - частна държавна собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по местонахождение на имота от съдията по вписванията. Същевременно, според Глава VІІ от Правилника за вписванията, книгите за вписвания са публични и всеки може да поиска справка по вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени в тях.