Информационен бюлетин
Брой 6(54), юни, 2008 г.

От летище София: Полет до Лондон през Челопечене
или Кога липсата на информация е равна на престъпно бездействие!
Кирил Терзийски, ПДИ

Денят е 3 юли 2008 г., часът е около 6.00, с изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева вече сме се чекирали на Летище София и обикаляме с не особено ясна цел магазините из Терминал 2. Въпреки натежалите клепачи и скритите прозявки сме доволни, че сме стигнали навреме за полета ни до Лондон, където следва да вземем участие в годишната среща на Statewatch. Влизаме в книжарницата, за да си купим вестници и без каквото и да е предизвестие светът около нас и възприятията ни за него рязко се промениха. Някак изведнъж утрото спря да носи познатото усещане, че се ражда нов ден, а и самият зараждащ се слънчев летен ден вече не беше нито топъл, нито слънчев.

Звукът от експлозията беше ужасяващ, люлеенето на огромната сграда на летището, съпроводено с тресящи се огромни прозорци и тук-там падаща мазилка - страховити. Чувството е просто неописуемо. Сякаш в миг вътрешностите на човек замръзват и страхът сковава тялото. На някакво подсъзнателно ниво всеки сам и по свой начин разбира, че се е случило нещо много лошо. Първото предположение на повечето хора е, че на някоя писта се е разбил самолет. Пълно е с търсещи и питащи очи, вперени през прозорците. Димящ самолет по пистите обаче няма, няма и информация по въпроса Какво, по дяволите, беше това?

Втората експлозия дойде много скоро след първата и увеличи не само паниката, но и въпросите. В незнанието си човек стига до най-разнообразни предположения, от експлозия в намиращия се недалеч комбинат Кремиковци до началото на война.

Отговори обаче продължават да липсват. Страхът е не само в очите на чакащите да заминат пътници, но и в тези на обикалящите наоколо и нищо незнаещи служители. Едва след час започва да пристига първата информация за случващото се. Да не си помисли някой само, че това става посредством високоговорителите на летището. Те съобщаваха единствено за отлагането на полетите. Бог да благослови мобилните комуникации. Повечето пътници получават информация от свои роднини и приятели, които строени по домовете си пред телевизор или радио, им предават новините от медиите. Всъщност до евакуацията на летището, проведена около 10.00 ч., любезната му управа така и не сметна за необходимо и удачно да информира чакащите пътници за това какво се случва. Като се има предвид и обстоятелството, че значителна част от тях бяха чужденци, то тази политика допълнително увеличи напрежението.

Стига толкова за летището, все пак това, което преживяхме там със сигурност беше по-неприятно от това, което е преживял редовият софиянец, събуден от експлозията в дома си, но и то е като обикновена гръмотевична буря, на фона на преживяното от жителите на Челопечене и Чепинци, събудени от ударната вълна, отнесла прозорците, черчеветата и касите на вратите им и донесла в домовете и градините им куршуми, снаряди и всякакви осколки.

По-страшно от всичко описано по-горе обаче е пълната липса на информация, непосредствено след инцидента, оскъдното количество информация, предоставена с голямо закъснение, и прехвърлянето, и размиването на отговорността между институциите. ПДИ като организация, чиято цел е да спомага за реализиране правото на гражданите на информация, неведнъж е отправяла критики към институциите относно непознаването и неизпълнението на задълженията за активно предоставяне на информация (по собствена инициатива), но при подобни инциденти подобно бездействие е особено притеснително. Не само с оглед факта, че заплахата за живота и здравето на гражданите бе съвсем реална, но и с оглед обстоятелството, че засега липсата на жертви изглежда се дължи единствено и само на чист късмет. Казвам засега само, заради твърде многото неизвестни, които продължават да витаят около инцидента, както например, имало ли е действително големи количества тротил в поделението, доколко е реално, ако е имало те да с взривят и т.н. Какви и точно колко вредни вещества се отделиха в атмосферата при тези стотици експлозии? Какво се случи с тези вещества при падналия обилен дъжд на следващия ден? Посевите от засегнатата площ ще бъдат ли изобщо годни за консумиране?

Защото едва ли има българин, който да вярва на изнесеното от институциите на третия час след експлозията, когато вече мобилизирани министри представяха чинно на пресконференции обработена и съгласувана информация, с цел убеждаване на населението, че няма нищо страшно и опасно. Както има хора, които не вярват, че експлозията е случайна, така има и такива, които не вярват, че няма опасност за здравето им от веществата, отделени в атмосферата. Въобще недоверието в българските институции е достигнало едно крайно критично ниво, щом има дори съмнения, че земетресението в София от следобеда на същия ден въобще е било земетресение.

Както обикновено става в България въпросите за липсата на информация, непосредствено след инцидента, и оскъдното й количество, предоставено със сериозно закъснение след инцидента, бяха изместени от далаверите в Българската армия. Незнайно защо, но така стават нещата в нашата мила родина – един скандал се замазва с друг. Пък и то е някак обяснимо на фона на посредствеността и корупцията, в която са затънали управляващите. Много по-интересен е въпросът за вида и размера на далаверата със свалените от въоръжение боеприпаси, отколкото тези, свързани с това кой и защо не си свърши работата по навременното информиране на населението. Защото жертви нямаше и най-страшното се размина и може друг военен склад да не гръмне в бъдеще, но целокупният народ е убеден, че кражбите, корупцията и поставянето на личния интерес над общия от страна на различни служители сред управляващите не само не са се разминали, но и са някак неизбежни в необозримо далечно бъдеще.

И въпросите за ненавременното информиране, и тези за далаверите в армията обаче в края на краищата опират до едно и също нещо и то е спазването на законите или по-скоро неспазването им. Ние в ПДИ познаваме добре законодателството, свързано с информирането на населението. И то не само това, което урежда регулярното предоставяне на информация, но и това, регламентиращо задълженията на институциите за предоставяне на информация, свързана с бедствия и аварии, както и всякакви събития, които застрашават живота и здравето на гражданите. Дори само бегъл поглед върху разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и Закона за опазване на околната среда (ЗООС), показва, че всички институции, които по време на инцидента са разполагали с информация и сега се надпреварват да прехвърлят вината на колегите си, са виновни.

Така по реда на ЗДОИ всички органи имат задължение да съобщават информация, събрана или станала им известна при осъществяване на тяхната дейност, когато тази информация може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество (чл. 14, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). Съгласно ЗООС пък, при аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Министерството на извънредните ситуации, а при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране с (чл. 23, ал. 1 от ЗЗОС). Нещо повече, компетентните органи са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото. Подобни разпоредби има и в по-специализираните закони като Закона за защита при бедствия, Закона за управление при кризи и Закона за чистотата на атмосферния въздух. Дори в Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) като основен принцип е заложена публичността на информацията за рисковете от бедствия и за дейностите на органите на изпълнителната власт по защита при бедствия (чл. 4, т. 3 от ЗЗБ). В същия закон е заложено и изграждането на системи за ранно предупреждение и оповестяване, като едва ли законодателят е имал предвид разговори по мобилни телефони между кмета, съответните министри и служители на Гражданска защита. На фона на тази законодателна уредба оправданията, че отначало не е съобщавана информация, тъй като е трябвало да се установи чия собственост е склада и че Министерство на отбраната първоначално е отрекло да става въпрос за техен склад, са повече от абсурдни.

Информация за изпълнението (или отново по-скоро неизпълнението) на задълженията на компетентните органи по информиране на населението по време на експлозиите от 3 юли 2008 г. ние ще опитаме тепърва да съберем посредством заявления за достъп до информация. И отново, на 28 септември (Международния ден на правото да знам), да “отличим” най-достойните сред институциите, нарушили така брутално правото на гражданите на информация и то такава, която може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите. Припомняме, че през 2005 г., на церемонията по отбелязване на Международния ден на правото да знам, в категорията Институция, която не изпълнява задълженията си по ЗДОИ и нарушава правата на гражданите по ЗДОИ, наградата “Златен катинар” бе присъдена на Министерски съвет за лошо управление на информацията по време на кризи и за липсата на механизъм и отговорност за навременно уведомяване на населението по време на наводненията в страната през лятото на 2005 г.