Публикации | Информационен бюлетин, Брой 5(53), м. май 2008

Информационен бюлетин
Брой 5(53), май, 2008 г.

Новини
Подготвени от Ралица Кацарска, ПДИ

Ралица Кацарска, ПДИ

Европейският омбудсман започва консултация относно достъпа до бази данни. В рамките на Европейската мрежа на омбудсманите1 европейският омбудсман Никифорос Диамандурос стартира на 13 май т.г. консултативен процес относно достъпа до информация от бази данни. Инициативата е в резултат на жалба от датски журналист, че Европейската комисия е отказала да оповести данни за бенефициентите на земеделски субсидии в ЕС. Комисията отказва, основавайки се на изключението за поверителност на информацията. Нещо повече, според Комисията правилата за достъп до документи се прилагат в случая на бази данни, само ако данните се получават лесно. Никифорос Диамандурос критикува Европейската комисия за лошата обосновка на отказа да се предоставят данни и изразява загриженост от тази практика. Като се има предвид големия обем информация, съхранявана в базите данни, които европейската администрация поддържа, такава практика би застрашила сериозно общественото право на достъп до документи или информация. Затова Диамандурос започва консултации с националните омбудсмани за начина, по който се дава достъп до информация от базите данни в европейските страни. От своя страна той вече е предложил да има общо задължение за европейската администрация да създаде нови бази данни, които да са лесно достъпни.

Унгарският съюз за граждански свободи (HCLU) подаде жалба в Конституционния съд, с която иска последваща проверка за противоконституционност и отменяне на разпоредбите за запазване на данни от Закона за електронните съобщения. Разпоредбите за прилагане на Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни са в сила в Унгария от 15 май 2008 г. Основното опасение на HCLU е запазването на лични данни „на склад”, без предварително определени цели. През 1991 г. Конституционният съд забрани обработването на лични данни и тази забрана се съдържа и в Закона за защита на личните данни, приет през 1992 г. Унгарският съюз за граждански свободи подчертава, че това новите разпоредби могат да са пагубни не само за личната неприкосновеност, но и за други основни човешки права като свободата на информация, свободата на пресата, свободата на съвестта?

Европейският съюз прави крачка назад по отношение на прозрачността.
На 2 юни Европейският парламент обсъди промените в Регламент 1049/2001, предложени от Европейската комисия. Те бяха остро критикувани от защитниците на прозрачността в Европейския съюз, защото са повече от тревожни:

Стеснява се определението за документи до официално изпратени или регистрирани документи. Това означава, че Комисията ще преценява кои документи влизат в обхвата на новия закон.
Няма да бъдат обществено достъпни документи, които съдържат информация за физически или юридически лица, които са обект на разследване.
Комисията предлага всички документи, предхождащи официалното решение на Комисията да бъдат изключени от полето на достъп. Досега, достъп можеше да се отказва само до вътрешни документи.

В същото време предложението на Европейската комисия има и добри страни: разширява се правото на достъп до не-граждани на Европейския съюз; въвежда се изискване всяка страна членка да посочва изключението, въз основа на което отказва да се предостави достъп до информация, по която тя е страна.

Торите в Канада „убиват” информационен регистър, използван от адвокати, журналисти, граждани, за да държат правителството отчетно.
Регистърът, създаден през 1989 г. представлява електронен списък на заявленията, подадени във федерални отдели и агенции, съгласно канадския Закона за достъп до информация. Базата данни, наречена CAIRS (Co-ordination of Access to Information Requests System) позволява гражданите да идентифицират милиони страници от документи, които някога са били тайна. За съжаление от 1 април 2008 г. вече няма възможност за подновяване на системата CAIRS. Говорителят на Министерството на финансите потвърди това, като обясни, че след консултации се оказало, че CAIRS не е ценна за правителствените отдели и няма повече да я актуализират с нови заявления. Това ще намали ценността на CAIRS като инструмент за отчетност на управлението. Източник: http://www/thestar.com/article/420873.

Бизнесът трябва да информира обществеността за разговорите си с министрите.
На 1 май т.г беше публикувано решението на Трибунала по информацията на Великобритания, което постановява, че записите от срещите между лобистките групи и министъра на търговията и индустрията трябва да станат обществено достояние. Почти цялата информация от обсъжданията трябва да бъде предоставяна, защото има силен обществен интерес и стремеж да се разбере как лобистите влияят на управлението. Години наред тайните сделки между индустриалните играчи и политиците бяха част от работата на правителството във Великобритания. С това решение се опровергава мнението, че бизнес с правителството може да се прави само в условията на строга секретност.

Нов апел за свобода на информацията.
По инициатива на Бахрейнското общество за прозрачност (Bahrain Transparency Society) активисти в борбата срещу корупцията лобират за внасяне в парламента на Закон за свобода на информацията. Абдулнаби Ал Екри, президент на организацията, сподели, че се планира до средата на юни да се внесе в парламента проектозакон. Целта е да се даде на политиците и обществеността право да се търси правителствена информация, например финансова информация. В момента дори на депутатите се отказва такава информация. Ал Екри подчерта, че Законът за свобода на информацията е част от плановете за разследване на злоупотребите и увеличаване на обществената информираност за нивото на корупция в правителството, политическите организации и частния сектор. Източник: www.gulf-daily-news.com

1 Европейската мрежа на омбудсманите (European Network of Ombudsmen) е създадена през 1996 г., има 90 офиса в 31 европейски държави. Целта на мрежата е да се разрешават възможно най-бързо жалбите на гражданите.