Информационен бюлетин
Брой 5(53), май, 2008 г.

Колонката на гражданина: Да сглобим пъзела!
Вилям Попов

Вилям Попов
Вилям Попов – гражданин
Граждански клуб “Компетентност и морал”, Национална анти-корупционна мрежа, Европейска анти-бедност мрежа, България

Носител на "Златен ключ" за 2006 г.

Законът за достъп до обществена информация в България е обнародван в „Държавен вестник“ на 7 юли 2000 г. Основен двигател за създаването, приемането и най-важното – приложението на закона - е Програма Достъп до Информация, чиято 10-годишнина чествахме през октомври 2006 г.

Разрешавам си да твърдя, че ЗДОИ е най-добрият, най-ефективният и най-прилаган закон, с най-голям принос за процеса на демократизация на българското общество. Високата начална скорост на прилагане на ЗДОИ и голямото ускорение на нарастване лавината от заявления за достъп до информация явно се дължи на съчетаването (съвпадението) на няколко благоприятни фактора:

- появата му в точното “обществено” време – когато процесът на демократизация е стартирал и обществото е очаквало с нетърпение такъв закон;
- самоорганизирането на група демократично мислещи и силно активни обществени личности и граждани, които се заемат с неговото изграждане и приемане от Народното събрание;
- високото “ниво” на демокрация (установените традиции) в страните, за които ние се отваряме и в чието семейство се устремяваме – един естествен “натиск” на по-високото върху по-ниското ниво и протичане на “поток” между тях с тенденция изравняване на нивата.

Може да се дефинират условно, размито два етапа в развитието на българската традиция на свобода на информацията:

  • период на бурно навлизане на ЗДОИ в практиката, характерен с ускорено увеличаване броя на лицата, подаващи заявления за достъп, трупане на опит от достъпниците, трупане на опит от задължените по закона субекти, трупане на съдебна практика. Масовите искания за достъп до информация обхващат всевъзможни области от обществения живот, всички нива на властта и целия времеви спектър – от минало до бъдеще;
  • периода на “узряване”, характеризиращ се с придобиване на опит и самочувствие, настъпване на относителен динамичен баланс между достъпници, задължени субекти и съд, с редуващ се превес на някоя страна;
  • възникване на целенасочени стратегии за търсене на информация от гражданите и узряване на институциите за активно публикуване на обществената информация.

    Сега може да се каже, че настъпва трети етап в развитието на достъпа до информация в България– организиране на достъпниците в т. нар. “мултиагентни системи” – системи с хоризонтална структура, с широк пространствен (в случая географски) обхват, много действащи лица (“агенти”), обединени от обща цел, равноправни и без формален лидер и йерархични властови нива. В зависимост от приетата цел, агентите от цялата мрежа се групират динамично до изпълнение на целта (или прекъсване на дейностите по собствено желание). По моя преценка около Програма Достъп до Информация по естествен път (естествен подбор) е кристализирала такава мултиагентна мрежа от достъпници с национален обхват и с настоящото предлагам една цел за динамична самоорганизация.

    С натрупване на знания чрез подадените от мен вече 70 бр. заявления за достъп до информация ми правеше впечатление, че в периода на подготовка за влизането ни в ЕС се изразходват прекомерно много (по моя преценка!) финансови, човешки и материални ресурси. Според мен това беше един недопустим за нашия хал разкош със съмнителна ефективност. В същото време се прокрадваха откъслечни съобщения за сключване на разни държавни заеми. От трета страна, от Европа се изливаха сериозни финансови средства по т. нар. “предприсъединителни” фондове – ИСПА, САПАРД, ФАР. Сега управляващите треперят от нетърпение за “усвояване” на новите 6,7 млрд. евро от сега наречените пък “структурни” фондове. Тук прескачам фундаменталния проблем за липса дори на идея за национална стратегия по най-ефективно използване на тези европейски подаръци, така че да дадат силен начален тласък за развитие на страната. Мимоходом вметвам, че за здравеопазване и наука българските преговарящи са издействали... 0 (нула!) евро (това е информация, която имам черно на бяло от мое запитване по ЗДОИ до Министертсво на финансите и Министерство на здравеопазването).

    Вече е очевидно, че управляващите си представят бъдещето на България като една транзитираща икономика (на петрола, газа и стоки, а не на знанието) на една “доматено-келнерска” държава, “с богато културно наследство и природни дарове” (както България се представя на световните изложения), т.е. държава на първата (земеделската) и втората (индустриалната) вълна от човешкото развитие. “Модернизацията” на държавата се изразява във възстановяване, кърпеж и иновиране на всички подсистеми на всички нива, оставени ни в катастрофално състояние като зестра от “светлото социалистическо” минало. Модернизация изключително с чужди пари, с чужди експерти и с чужди технологии, без нищо българско насреща и най-важното – без никакъв български мозък (генерирани в България знания). В условията на тази държавна “стратегия” гражданите не трябва да имат никакво съмнение, че европейските фондове ще бъдат “усвоявани” с големи загуби по пътя от Европа до крайното им предназначение - т. нар. бенефициенти.

    Събирайки информация за някои от опорните пунктове на описания модел на ситуацията, у мен изкристализира следната идея, оформена като цел (цели):

  • изясняване и осветляване на структурата на всички “входящи” финансови потоци: начален пункт, изминат път (междинни пунктове), краен пункт;
  • величина на потока и нейната динамика от входа до бенефициента;
  • инициатор на потока (взелият решение за неговото разкриване, напр. заем);
  • ефект от реализацията (“протичането”) на потока;
  • управление (управляващ) на потока;
  • обща сума на входящите финансови потоци от 1990 до 2008 г.;
  • обща сума на финансовите потоци, достигнали до крайното им предназначение.

    На 9 януари 2007 г. поисках от министър-председателя да ми предостави информация относно държавните служители (брой, квалификация, щат, заплата, командировки) за периода 2001 - края на 2006 г., по години, по министерства, агенции и др., с предмет на дейност европейска интеграция, а също така - за задграничните командировки по европейски въпроси на членове на кабинета. От Министески съвет заявлението ми беше препратено до всички министерства, от които получих исканата информация в огромен обем. Оказа се, например, че общият брой на служителите в централната администрация, “които се занимават с европейска интеграция”, е 1088 души, в това число: Министерски съвет - 22 души, Министерство на външните работи - 63, Министерство на държавната администрация и административната реформа - 31, Министерсто на здравеопазването - 20, Министерство на земеделието и храните - 54 (тук са отделно няколкостотин в Държавен фонд “Земеделие” по Разплащателната агенция и САПАРД), Министерство на икономиката и енергетиката - 151, Министерство на околната среда и водите - 105, Министерство на регионалното развитие и благоустройство - 97, Министерство на транспорта - 56, Министерство на труда и социалната политика (МТСП) - 121, Министерство ан финансите – 167, и т.н. Всички тези държавни служители са изразходвали грамадни бюджетни ресурси от 2001 до 2007 г. – заплати, командировки, материали, транспорт и много други.

    На 26 юли 2007 г. подадох заявление за достъп до информация до министъра на труда и социалната политика със следното съдържание:
    Подходът ЛИДЕР предвижда създаването на местна инициативна група – МИГ, и разработване на местна стратегия за развитие на общините. Това са необходими условия за усвояване на европейски фондове по Програма за развитие на селските райони (ПРСР). От откъслечни съобщения в публичното пространство разбираме, че в редица общини на България са организирани предварителни обучения и форуми за запознаване с подхода ЛИДЕР и създаване (а впоследствие и съдебно регистриране) на МИГ. С тази дейност се занимават явно няколко фирми, които се финансират от различни източници. Тези източници идват от различни програми и фондове, които се управляват от различни министерства и агенции (например: Програма за развитие на селските райони в България – Министерстерство на земеделието и продоволствието; Програма на Агенция по заетостта по Заемно споразумение със Световната банка Планиране на местното инкономическо развитие – МТСП; проект Активни услуги на пазара на труда, втори кръг – МТСП; Швейцарска агенцивя за развитие и сътрудничество и др.). Във връзка с казаното, на основание Закона за достъп до обществена информация, желая да ми бъде предоставена следната информация:
    1.Списък на българските общини, в които е преминало обучение или форуми по подхода ЛИДЕР за създаване на МИГ и разработване на местна стратегия за развитие.
    2.За всяка община – наименование на фирмата (сдружение, агенция или др.), извършила обучението; възложител; източник на финансиране; размер на финансирането; брой проведени заседания.

    От отговора на Агенцията по заетостта към МТСП научаваме, че програма “Активни услуги на пазара на труда” (АУПТ) е част от проект ”Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” по Заемно споразумение BUL #4681между Република България и Световната банка, подписано от министъра на финансите на 29.01.2003 г., на стойност 50 800 000 евро и срок на изплащане края на 2019 г. (Следва прелюбопитната история как се “усвояват” средствата от този заем от безброй фирми с екзотични заглавия и много различен от обучителния профил предмет на дейност, но това е тема на друг разказ и проучване, на друг клон от пъзела, който би трябвало да наредим.) Забележете, уважаеми граждани – властта прогласява “социални инвестиции”, но не обявява, че те са с пари на заем, които всички ние ще връщаме с лихви цели 11 години напред!

    Продължавайки разследването, на 21 април 2008 г. подадох заявление до министъра на финансите, с което поисках да ми бъдат предоставени:

  • Копие от Заемно споразумение BUL #4681 между Република България и Световна банка, подписано на 29.01.2003 г. от министъра на финансите като заемополучател.
  • Копие от документа (протокол, решение, заповед или други подобни), на основание на който е сключено Заемно споразумение BUL #4681 и затова е упълномощен министъра на финансите.
  • Справка, съдържаща: списък на разпоредителите (първични, вторични, бенефициенти или др.), между които е разпределена сумата по заема BUL #4681; получена сума от всеки разпоредител; предназначение на сумата; финансови условия.
  • Състояние на обслужването на заема BUL #4681 към 31.12.2007 г.
  • Копие от доклади (отчети или други подобни), отразяващи извършени контроли относно планираното изразходване на отпуснатите средства и получените резултати.
  • Справка, която да включва списък на всички заемни споразумения (заеми), сключени от Република Бъглгария в интервала 01.01.1990 г. – 31.12.2007 г., съдържащ заемодател, заемополучател, подписал, сума, срок и финансови условия, решение за сключване (кога, от кого), състояние на обслужването на заема към момента; ефект (резултати) към настоящия момент; осъществен контрол.

    В законоустановения срок МФ ми предостави:
  • копие на оригиналното заемно споразумение със Световната банка за развитие, на английски език, с подписа на тогавашния министър на финансите;
  • Решение № 714/01.11.2002 г. на Министерски съвет за предложение до Народното събрание за даване на съгласие за сключване на заемно споразумение между Република България и Световната банка за въстановяване и развитие за подкрепа на дейността по проект ”Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”. Решението одобрява предложението за сключване на искания заем и предлага на Народното събрание, на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България, да даде съгласие Министерски съвет да сключи заемното споразумение. Упълномощава зам.-министър председателя, министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите да проведат преговори и последният да подпише споразумението, при условие на последваща ратификация от Народното събрание. Сега забележете, уважаеми приятели - решението е подписано “за министър-председател” от г-жа Лидия Шулева, която е тогава зам. министър-председател и министър на труда и социалната политика;
  • справка за заемните споразумения (заемите), сключени от Република България с външни кредитори за периода 1990 – 2007 г., с изброените параметри за всеки заем.

    Със заявление за достъп до информация през 2006 г. получих от Министерство на финансите пълна информация в табличен вид за планираните средства (по различните програми), които ЕС отпуска на България за периода 2007 -2012 г., по структурните фондове, възлизащи общо на 6 673 624 698 евро, в т.ч. Европейски фонд за регионално развитие – 3 128 725 270 евро, Европейски социален фонд - 1 185 459 862 евро, и Кохезионен фонд - 2 359 439 566 евро, разпределени в седем оперативни програми.

    В различни сайтове е публикувана официална информация за размерите на предоставените и усвоени средства по предприсъединителните фондове ИСПА, ФАР и САПАРД. От всички видове медии ни залива информация за входящи финансови потоци, за непрекъснато рязане на ленти на нови обекти и проекти, реализирани с външни помощи и заеми. На една от последните фиести (на 3 юни 2008 г.) министър Мутафчиев открива ремонтираната и модернизирана гара Благоевград с пари по програма ФАР, в размер на 5 млн. лева. Министърът с арогантно поведение от трибуната на Народното събрание (при отговаряне на питания на депутати) и помръкнало лице след пожара във влака отново си е възвърнал самочувствието и с широка усмивка и заслужена гордост реже лентата на поредния обект, реализиран с чуждо подаяние. За гражданите вече е невъзможно да се ориентират в хаоса и да разберат точните размери на тези потоци и общата стратегия за тяхното “усвояване” в обществен интерес. Не е трудно обаче да видим и почувстваме, че осезаеми резултати за развитието на страната и промяна на общото благосъстояние от този благодатен дъжд засега няма. Но най-обезпокоителни са моите съмнения, че самите управляващи дори не подозират за настъпилия хаос и пълна неуправляемост на описаните процеси.

    След всичко казано се връщам на началото със следната идея–предложение:

    Тези достъпници от неформалната мрежа в България, които намират описания проблем за обществено значим и интересен за тях, да поискат информация от кмета на собствената си община относно:

  • всички получени и предстоящи за получаване външни финансови ресурси – от фондове, заеми, помощи и др. – размер, предназначение, заемни условия и др.;
  • искано ли е мнението на гражданите при сключването на заемите (те ще са тези, които ще ги изплащат!);
  • движението на финансовите потоци от получателя (заемополучателя) до бенефициента и по възможност - за тяхната редукция при “преминаване” от едно ниво на следващото;
  • реализирани или планирани ефекти от изпълнението на съответния проект;
  • други въпроси – добавени от всеки достъпник.


    НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
    Българска версия • Последно обновяване: 06.06.2008 • © 1999 Copyright by Interia & AIP