С натрупване на знания чрез подадените от мен вече 70 бр. заявления за достъп до информация ми правеше впечатление, че в периода на подготовка за влизането ни в ЕС се изразходват прекомерно много (по моя преценка!) финансови, човешки и материални ресурси. Според мен това беше един недопустим за нашия хал разкош със съмнителна ефективност. В същото време се прокрадваха откъслечни съобщения за сключване на разни държавни заеми. От трета страна, от Европа се изливаха сериозни финансови средства по т. нар. “предприсъединителни” фондове – ИСПА, САПАРД, ФАР. Сега управляващите треперят от нетърпение за “усвояване” на новите 6,7 млрд. евро от сега наречените пък “структурни” фондове. Тук прескачам фундаменталния проблем за липса дори на идея за национална стратегия по най-ефективно използване на тези европейски подаръци, така че да дадат силен начален тласък за развитие на страната. Мимоходом вметвам, че за здравеопазване и наука българските преговарящи са издействали... 0 (нула!) евро (това е информация, която имам черно на бяло от мое запитване по ЗДОИ до Министертсво на финансите и Министерство на здравеопазването).

Вече е очевидно, че управляващите си представят бъдещето на България като една транзитираща икономика (на петрола, газа и стоки, а не на знанието) на една “доматено-келнерска” държава, “с богато културно наследство и природни дарове” (както България се представя на световните изложения), т.е. държава на първата (земеделската) и втората (индустриалната) вълна от човешкото развитие. “Модернизацията” на държавата се изразява във възстановяване, кърпеж и иновиране на всички подсистеми на всички нива, оставени ни в катастрофално състояние като зестра от “светлото социалистическо” минало. Модернизация изключително с чужди пари, с чужди експерти и с чужди технологии, без нищо българско насреща и най-важното – без никакъв български мозък (генерирани в България знания). В условията на тази държавна “стратегия” гражданите не трябва да имат никакво съмнение, че европейските фондове ще бъдат “усвоявани” с големи загуби по пътя от Европа до крайното им предназначение - т. нар. бенефициенти.

Събирайки информация за някои от опорните пунктове на описания модел на ситуацията, у мен изкристализира следната идея, оформена като цел (цели):

На 26 юли 2007 г. подадох заявление за достъп до информация до министъра на труда и социалната политика със следното съдържание:
Подходът ЛИДЕР предвижда създаването на местна инициативна група – МИГ, и разработване на местна стратегия за развитие на общините. Това са необходими условия за усвояване на европейски фондове по Програма за развитие на селските райони (ПРСР). От откъслечни съобщения в публичното пространство разбираме, че в редица общини на България са организирани предварителни обучения и форуми за запознаване с подхода ЛИДЕР и създаване (а впоследствие и съдебно регистриране) на МИГ. С тази дейност се занимават явно няколко фирми, които се финансират от различни източници. Тези източници идват от различни програми и фондове, които се управляват от различни министерства и агенции (например: Програма за развитие на селските райони в България – Министерстерство на земеделието и продоволствието; Програма на Агенция по заетостта по Заемно споразумение със Световната банка Планиране на местното инкономическо развитие – МТСП; проект Активни услуги на пазара на труда, втори кръг – МТСП; Швейцарска агенцивя за развитие и сътрудничество и др.). Във връзка с казаното, на основание Закона за достъп до обществена информация, желая да ми бъде предоставена следната информация:
1.Списък на българските общини, в които е преминало обучение или форуми по подхода ЛИДЕР за създаване на МИГ и разработване на местна стратегия за развитие.
2.За всяка община – наименование на фирмата (сдружение, агенция или др.), извършила обучението; възложител; източник на финансиране; размер на финансирането; брой проведени заседания.

От отговора на Агенцията по заетостта към МТСП научаваме, че програма “Активни услуги на пазара на труда” (АУПТ) е част от проект ”Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” по Заемно споразумение BUL #4681между Република България и Световната банка, подписано от министъра на финансите на 29.01.2003 г., на стойност 50 800 000 евро и срок на изплащане края на 2019 г. (Следва прелюбопитната история как се “усвояват” средствата от този заем от безброй фирми с екзотични заглавия и много различен от обучителния профил предмет на дейност, но това е тема на друг разказ и проучване, на друг клон от пъзела, който би трябвало да наредим.) Забележете, уважаеми граждани – властта прогласява “социални инвестиции”, но не обявява, че те са с пари на заем, които всички ние ще връщаме с лихви цели 11 години напред!

Продължавайки разследването, на 21 април 2008 г. подадох заявление до министъра на финансите, с което поисках да ми бъдат предоставени:

Със заявление за достъп до информация през 2006 г. получих от Министерство на финансите пълна информация в табличен вид за планираните средства (по различните програми), които ЕС отпуска на България за периода 2007 -2012 г., по структурните фондове, възлизащи общо на 6 673 624 698 евро, в т.ч. Европейски фонд за регионално развитие – 3 128 725 270 евро, Европейски социален фонд - 1 185 459 862 евро, и Кохезионен фонд - 2 359 439 566 евро, разпределени в седем оперативни програми.

В различни сайтове е публикувана официална информация за размерите на предоставените и усвоени средства по предприсъединителните фондове ИСПА, ФАР и САПАРД. От всички видове медии ни залива информация за входящи финансови потоци, за непрекъснато рязане на ленти на нови обекти и проекти, реализирани с външни помощи и заеми. На една от последните фиести (на 3 юни 2008 г.) министър Мутафчиев открива ремонтираната и модернизирана гара Благоевград с пари по програма ФАР, в размер на 5 млн. лева. Министърът с арогантно поведение от трибуната на Народното събрание (при отговаряне на питания на депутати) и помръкнало лице след пожара във влака отново си е възвърнал самочувствието и с широка усмивка и заслужена гордост реже лентата на поредния обект, реализиран с чуждо подаяние. За гражданите вече е невъзможно да се ориентират в хаоса и да разберат точните размери на тези потоци и общата стратегия за тяхното “усвояване” в обществен интерес. Не е трудно обаче да видим и почувстваме, че осезаеми резултати за развитието на страната и промяна на общото благосъстояние от този благодатен дъжд засега няма. Но най-обезпокоителни са моите съмнения, че самите управляващи дори не подозират за настъпилия хаос и пълна неуправляемост на описаните процеси.

След всичко казано се връщам на началото със следната идея–предложение:

Тези достъпници от неформалната мрежа в България, които намират описания проблем за обществено значим и интересен за тях, да поискат информация от кмета на собствената си община относно: