Информационен бюлетин
Брой 5(43), май, 2008 г.

Преглед на законодателството: Необходими ли са промени в Закона за достъп до обществена информация?
Александър Кашъмов , ПДИ

Степента, в която това се публикува онлайн, е незадоволителна, според проучванията на Програма Достъп до Информация /ПДИ/. Според друг текст от закона трябва да се оповестява и информация, която представлява или би представлявала обществен интерес. Едва ли е нужно да споменаваме, че за вече около деветте години от прилагането на закона не сме видели администрациите и институциите да смятат някоя информация за свързана с обществения интерес. Не бе преценена като свързана с обществения интерес стенограмата, разкриваща сериозни проблеми в системата на МВР, че даже самозабравили се политици предлагаха разправа с публикувалата я медия. Несвързана с обществения интерес, според компетентните институции, се оказа и пълната информация около инцидента от 1 март 2006 г. в АЕЦ „Козлодуй”. След първоначалния опит да се укрие неговото възникване, в ден днешен още се отказват някои документи заради „търговската тайна” на фирмата по поддръжката на централата.

Тук стигаме до най-важния момент от новия законопроект – по-широкия достъп до информация, свързана с отношенията между държавата и общините и техните контрагенти - частните фирми. През годините на прилагането на ЗДОИ като най-често срещано основание за отказ се оформи отнасящото се към „защитата на интересите на трето лице”. Трети лица се оказаха и фирмите, договарящи с общините, и тези, работещи по поръчки на правителството, министерства и агенции.

През изминалия период много от проблемите, създали се покрай търсенето на информацията, създавана и съхранявана от обществените институции, бяха решени по пътя на съдебната практика. В резултат на съдебно дело, водено от ПДИ, Министерският съвет преразгледа и разсекрети през 2004 г. 1484 документа, определени като държавна тайна в миналото. Друг е въпросът, че списъкът им изчезна от правителствената интернет страница. Под натиска на друго дело – за достъп до договора с „Краун Ейджънтс” за консултирането на реформата в митниците, такива документи бяха преразгледани и разсекретени и в Министерството на финансите. Съдът постави строги граници на свободата да се прибягва до държавната тайна в редица спорове на граждани и журналисти с Президентството, Министерството на вътрешните работи, Националната разузнавателна служба, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. Ищахът да се ограничава под претекст „лични данни” достъпът до данни за високопоставени държавни служители като разходи за пътувания, имотни декларации или образование и квалификация, също бе охладен последством практиката на съдилищата.

Най-сериозните проблеми обаче бяха изначално заложени тъкмо в сферата на достъпа до документите около сделките на публичните институции. През 2001 г. бе отказан договорът с италианската фирма Спея Инженерия за проектиране на магистрала Струма, през 2003 г., 2006 г. и отново – през 2008 г. дори след съдебно решение - правителственият договор с Майкрософт, през 2007 г. – договорът на Агенцията по туризма за изпълнение на щанд на международното изложение в Лондон. Лобистките договори на България за влизането в Европейския съюз и връщането на иракския дълг също се държат далеч от обществения взор – кое било търговска, кое – даже държавна тайна. Тайна на третите лица се оказаха документите по замени на гори по черноморието. Не само големите сделки, но и общинските разходи за публикации в печата или клаузите в договорите за чистота и третиране на бездомните кучета се отказват заради вездесъщите трети лица. По правило търговският интерес на фирмата, дори зад него да се крие нечестност, фаворизиране, корупция, надделява над правото на гражданина да знае как се харчат парите му. Така смята преимуществено българската администрация. Изключения като предоставянето на договора за концесия със Софийска вода през 2006 г. или декласифицирането на договора с „Магистрала Тракия” АД, който бездруго не влезе в сила, само потвърждават правилото.

Съдилищата от своя страна се колебаят в практиката си по въпроса. В някои решения се приема, че трябва да се докаже засегнатост на търговеца от предоставянето на информацията, за да се откаже. Други приемат простия факт на несъгласието му за достатъчен, за да се откаже информацията. В някои случаи се приема, че щом фирмата се финансира от държавата, не трябва фирмата да се пита за съгласие, но това не решава напълно казуса с търговската тайна. Нейният обхват не е ясно определен и това прави трудно прилагането на закона на практика, в настоящата му редакция.

Години наред така очертаният проблем беше формулиран по различни поводи чрез годишните доклади на ПДИ, казусите на неправителствени организации и журналисти, на чиято общественозначима работа се пречеше чрез търговската тайна, публикациите. Поради него България бе наречена в пресата „държавата на третите лица”, но въпреки това дълго време управляващите мълчаха. В началото на 2008 г. парламентарната комисия за борба с корупцията обсъди въпроса и взе единодушно решение за законодателна инициатива, която да доведе до по-стеснително разбиране на търговската тайна с цел тя да не служи за прикриването на нередности и корупция в администрацията. В отговор на тази инициатива ПДИ изработи конкретни текстове, а към комисията се създаде работна група. Междувременно се внесоха и коментираните изменения.

По света нашето широко разбиране на търговските тайни за сметка на прозрачността на публичните институции е непознато. В редица законодателства като тези на Великобритания, Ирландия, Холандия, Швеция, Шотландия и др. е предвидено разкриването на всяка информация, била тя дори търговска тайна, когато общественият интерес от правото на обществото да знае надделява. Същото правило е заложено в Регламента 1049 от 2001 г. на ЕС за достъпа до официални документи и в документа R (2002) 2 на Съвета на Европа. Някъде изрично са премахнали възможността договори, платени с публични средства, да бъдат търговска тайна – например в Унгария. Практиката в определени страни е красноречиви сама по себе си – договорите с Майкрософт, така ревностно пазени тук, са публични на щатските интернет страници в САЩ.

Формулираните от Програма Достъп до Информация текстове въвеждат преобладаващия обществен интерес и съдържат изброяване на случаите, в които такъв е налице.

Разбира се, очаква се традиционните стожери на скептицизма да са на мястото си. Още през 2000 г., докато се приемаше Законът за достъп до обществена информация чухме, колко било трудно за българския администратор да прилага тройната проверка съгласно чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека. Подобно мрънкане едва ли е затихнало до ден днешен. Но който се безпокои как се прилага правилото за преобладаващия обществен интерес в България, нека да прегледа практиката на някои съдилища по дела за клевета или на комисиите за етика в медиите. Сега се е удал моментът и законодателната власт, едва ли не за първи път от 2000 г. насам, да свърши своята работа за повече прозрачност на управлението и по-малка възможност за корупция. Идущите седмици ще покажат дали това ще се случи.