Информационен бюлетин
Брой 3(51), март, 2008 г.

В Община Плевен престараване затруднява достъпа до информация¹
Иванка Ватева, в-к "Посредник"²

Опитвали ли сте да подадете заявление за достъп до информация в новия Център за административно обслужване на граждани в Плевен? Най-вероятно не сте. Съдя за това по цифрите в справката, която получих в резултат на едно от подадените от мен заявления - докато през 2006 г. в общината са постъпили 394 заявления, от януари до септември 2007 г. те са едва 19. Пет от тях, са подадени от мен. Нормално е да се постави въпросът на какво се дължи този спад в броя на заявленията.

Като журналисти, обичайната ни практика е, да изпращаме заявления за достъп до информация в писмен вид по пощата. Получавали сме и отговори на електронни писма. Сред адресатите ни са Министерството на околната среда и водите , Министерство на външните работи, Върховна касационна прокуратура, ДКЕВР, омбудсманът и още няколко институции. Никога и никоя от тях не е поставяла като изискване заявление задължително да бъде написано на специална бланка, одобрена от институцията. Такова изискване доскоро, нямаше и в Община Плевен. С откриването на новия Център за административно обслужване се промени и редът за внасяне на заявления. Но противно на очакваното той не се облекчи, а усложни.

Истински стрес преживях при първия си опит да подам заявление за достъп до информация на 12 октомври м.г. Бях подготвила и разпечатана 2 листа с питания по 2 теми, но младшият експерт, към когото ме насочиха, обясни, че не може да приеме предварително написани заявления. Трябвало да попълня „тяхна” бланка. Не подействаха изредените от мен аргументи - от това, че никога по-рано това не е било проблем, през обяснението, че спазвам закона, а никой чиновник не може да бъде над него, че сега е 21 век и е нормално да разполагам с компютър и да формулирам заявлението на спокойствие, че съм изпращала заявления за достъп до поне 10 държавни институции и съм получила отговор на въпросите си, без никой да е изисквал да попълня някаква "специална" бланка, че изсякохме горите за излишно разпечатване на формуляри и формулярчета. Девойката просто вдига рамене. Обяснявам (всеки път по 3 пъти), че съм спазила закона и текстовете на разпечатаните от мен заявления съдържат всички изкисвани атрибути. Първия път, когато ме стъписаха с отказ да приемат подготвените предварително заявления, попитах дали са чели Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Не, не били го чели. Добре, отивам при ръководителя на Центъра, обяснявам случая и предлагам заедно да намерим текста на ЗДОИ в интернет. Ама те нямали интернет достъп.

Да ме прости дядо Славейков, че го перифразирам, но упоритостта ми се сломи! Просто не можех да си позволя лукса да губя време в явно безплодни спорове, тъй като ми беше необходима информация по зададените въпроси, а Законът за достъп до информация и без това предполага 14-дневен срок за отговор.
Всъщност продължих да разпечатвам заявленията си, но служителите, които ги внасяха, всеки път бяха принуждавани да попълнят бланката в Центъра за административно обслужване. Един път, втори, трети път.
Годината свърши. На 11 февруари т.г. реших да опитам отново, с надеждата, че нещо може да се е променило. Отново обслужване на... един телефон, аз настоявам, отсреща ми обясняват. Накрая, госпожицата обяви, че ще приеме двете ми заявления, но... като молби.

Наскоро един кмет обяви, че забранява тази дума в администрацията, която ръководи. Но нейсе. Приех компромиса като вариант и своя мъничка победа.
Но не би. Два дни след наглед успешното връчване на заявления за достъп до информация получих изпратено по поща писмо от секретаря на Община Плевен, която дословно гласи: "Във връзка с чл. 10, ал. 1 от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация на Община Плевен, е необходимо да попълните писмено заявление по образец, съгласно приложение 1 към тези правила". И накрая: “Ще получите отговор на поставените от вас въпроси, съгласно разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация”.

Както се казва, ново двадесет. Претендирам, че съм от хората, които най-много и редовно се ровят в сайта на Община Плевен - www.pleven.bg, че съм чела и познавам наредбите на Общинския съвет по-добре от повечето общинските съветници. Копирала съм десетки текстове, но никога не бях попадала на тези Правила и дори не подозирах за съществуването им. А и нужно ли е, след като са “вътрешни”? Особено дразни твърдението, че „де юре“, не ми е отказан достъп до информация, но „де факто“, за да го получа, трябва да спазвам не Закона, а Правилата.

За по-сигурно реших да се обърна към Програма “Достъп до информация”. Зададох два въпроса:
Как да приема уведомлението на секретаря на Община Плевен, че ще получа достъп до информация само ако попълня заявление по техен образец? Не противоречи ли на ЗДОИ, изискването, подадените по електронен път заявления да са подписани с електронен подпис.

Ето отговора на Фани Давидова, юрист в Програма “Достъп до информация”
“ По първия въпрос: ЗДОИ не изисква никаква форма на заявлението като условие за предоставянето на информация. В този смисъл, политиката на Общината да предоставя информация едва след като получи попълнена собствената си бланка, категорично е нарушение на закона

В този смисъл е и съществуващата съдебна практика: Съгласно Определение № 10515 от 15.12.2004 г. по адм. д. № 9993/2004 г. на V отделение на ВАС, за да възникне задължение за административния орган по Закона за достъп до обществена информация, следва той да бъде сезиран със заявление. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно наименование и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация; 4. адреса за кореспонденция със заявителя. С Решение № 12327 от 31.12.2003 г. на ВАС по адм. д. № 4701/2003 г., V отделение, съдът намира също, че е достатъчно подадените заявления за достъп до информация да отговарят на изискванията по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, за да се счита административният орган за надлежно сезиран по реда и при условията, установени в нормите на ЗДОИ.

Ето защо цитираният от вас чл.19 от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация на Община Плевен категорично противоречи на изискванията на чл. 25, ал.1 от ЗДОИ

По втория въпрос: ЗДОИ дава право на всеки гражданин да получи искания от него достъп до информация, без да е необходимо да доказва конкретен интерес. Ето защо не е и необходимо заявителят да доказва по недвусмислен начин идентификацията си, независимо по какъв път подава заявлението - лично в деловодството или по електронен път. На административния орган следва да е безразличен фактът кой подава заявлението, той (органът) е задължен да отговори по еднакъв начин на всеки заявител и да предоставя еднаква по обем и съдържание информация на всички, в зависимост от съдържанието на искането.

Съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис:
Чл. 13. (1) Електронен подпис е:
1. всяка информация, свързана с електронното изявление по начин, съгласуван между автора и адресата достатъчно сигурен с оглед нуждите на оборота, който:
а) разкрива самоличността на автора;
б) разкрива съгласието на автора с електронното изявление, и
в) защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени;
2. усъвършенстване електронен подпис;
3. универсалният електронен подпис
(2) Електронният подпис по т. 1 и 2 има значението на саморъчен подпис, освен ако титуляр или адресат на електронното изявление е държавен орган или орган на местното самоуправление.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа изброените по-горе реквизити, сред които не стои изискване за саморъчен подпис под заявлението. Следователно когато заявлението се подава по електронен път, не е необходим и електронен подпис, който недвусмислено да доказва самоличността на заявителя. В този смисъл цитираната от вас разпоредба от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация на Община Плевен, е в противоречие с чл. 25, ал1 от ЗДОИ.”

Очакваме общинската администрация да приеме тази публикация като повод да преразгледа нововъведенията в работата си, които противоречат на закона и създават излишни затруднения на гражданите. Тогава ще бъде излишно да се подава жалба в Административния съд, което от вестник „Посредник” ще бъдем принудени да направим при следващо неспазване на разпоредбите на ЗДОИ.

Няколко дни, след публикацията в плевенския вестник „Посредник“, получихме следното писмо от г-жа Ватева:

Можете да ме поздравите с моята малка лична победа - току-що идвам от Центъра за обслужване на граждани, където БЕЗ НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ пуснах две заявления за достъп до информация, предварително разпечатани от мен.