Информационен бюлетин
Брой 3(51), март, 2008 г.

Достъпът до информация е необходимите амуниции за успешна кампания
Тони Бъниън, изпълнителен директор на Statewatch

Тони Бъниън, Statewatch

Тони Бъниън е изпълнителен директор на организацията Statewatch.

Statewatch е нестопанска, доброволческа организация, основана през 1991 г. Дейността й е насочена към насърчаване на разследващата журналистика и критични европейски изследвания в областта на административните, правосъдните и вътрешните системи в държавите, гражданските свободи, отчетността и откритостта.

Сред основните цели на Statewatch е да работи в услуга на гражданското общество, насърчавайки обществения дебат и дискусии, чрез разпространяването на новини, актуална информация и анализи, съпроводени с оригиналните документи по темата, така че читателите да имат достъп до първоизточника и сами да формират мнение по горещи теми.

Вестник „Европейски глас“, издаван в Брюксел, на два пъти обявява Тони Бъниън за един от 50-те най-влиятелни личности в Европейския съюз за определена година - през 2001 година за работата на Statewatch в областта на достъп до документи на Европейския съюз и през 2004 г. за работата на организацията в сферата на гражданските свободи и войната срещу тероризма.

Тони Бъниън бе гост на проведената на 14 март 2008 г. Национална кръгла маса "Застъпничество за свободен достъп до информация". Той сподели опита си във водене на кампания за достъп до документи от европейските институции.

Г-н Бъниън, това е третото Ви посещение в България? Какви бяха предишните два повода, по които бяхте в София?
И двата случая бяха свързани с обсъждания на проблемите на достъпа до информация. Сегашното ми участие в Националната кръгла маса „Застъпничество за свободен достъп до информация” е първото в такъв широк форум с участници от цяла България. Днешната среща бе много резултатна. Самият факт, че хората, които участваха, бяха с толкова различни интереси и от различни сфери на обществения живот, а ги обединяваше темата за свободния достъп до информация, беше впечатляващ. Днес тези хора бяха обединени от общата цел да очертаят перспективи за развитието на достъпа до информация в България като. Мисля, че бе един чудесен ден за достъпа до информация.

Организацията Statewatch работи като граждански наблюдател в областта на европейските политики за вътрешен ред и правосъдие от 18 години. Как възникна идеята за основаване на подобен тип организация?
Причината за създаването на организация като Statewatch има своите корени. Имаше една група, която се занимаваше с проучване на имиграционното разузнаване във Великобритания от 1977 до 1982 г. Решението да се създаде Statewatch дойде след като написах „Към авторитарната европейска държава” през 1989 г. Нещо в мисленето ми тогава се промени. Разбрах, че трябва да разглеждам Великобритания в по-големия контекст на Европейския съюз. Започнахме работа като граждански наблюдател със специален интерес към работата на британското разузнаване, работата на полицията, намесата на ЦРУ в тези политики. Опитахме се да анализираме политиките, поставяйки ги в исторически контекст. В началото бяхме 10 души от Великобритания и двама други извън Кралството. В момента сътрудниците на Statewatch извън страната са 20 на брой, сред които е и Програма Достъп до Информация. Сред членовете на Statewatch има преподаватели, адвокати, хора, работещи в парламента, в Европейския парламент, представители на неправителствени организации, изследователи и журналисти. Това е богат набор на специалисти в различни области от 17 държави – което никак не е зле. В основата на работата ни са залегнали две основни цели: да наблюдаваме какво се случва на европейско ниво, в Брюксел, и да разгласяваме това като анализираме последствията от предлаганите решения за националната политика. Проблемът е, че се приемат политики, гласуват се закони, а след това не се следи как се прилагат на практика. Липсва контрол в това отношение.

Липсата на контрол при прилагането на закони и политики може да наруши гражданските права и свободи. От друга страна, Statewatch предупреждава за свръх наблюдение на гражданите на Европа, за ограничаване на правото на лична неприкосновеност, на правото на свободно движение. На какво се дължи това?
Съществува комплекс от причини. Хората биват подлагани на всякакви видове регистрации под знака на борбата срещу тероризма. Все пак, това не би било възможно без технологическия прогрес. Преди десет години съхраняването на бази данни с терабайти информация би било немислимо. След това се случиха събитията на 11 септември 2001 г., последвани от бомбите в лондонското метро. Правителствата трябваше да решат какво да се прави, за да се предотвратят подобни бъдещи инциденти. Проблемът е, че в борбата срещу тероризма не се воюва срещу друга държава, а срещу една идеология. Решиха, че ще следят хората. Страните от Европейския съюз цинично използваха атентата от 11 септември, за да прибавят нова власт към държавата – тази на разузнаването. Използваха страха, който самите те цинично подклаждаха, за да направят неща, които се дискутираха преди 11 септември, но които не смееха да направят преди това, просто защото нямаше да получат обществена подкрепа. По време на Студената война съществуваше постоянен страх от ядрено нападение и физическо изтребление. Страхувахме се, че демокрацията ни ще бъде разрушена, начинът ни на живот също. Тероризмът, с който се сблъскваме днес, никога не може да разруши демокрацията ни. Това, което може да я разруши обаче, е реакцията на правителствата ни в резултат на заплахата от терористични атаки.

Statewatch е водещата организация в кампанията за приемане на Регламент 1049 за достъп до документите на Съвета на Европейския съюз, на Комисията и Парламента през 2001 г. Как започна кампанията всъщност?
Основополагащ момент за кампанията беше подаването на жалба за достъп до документи от кореспондента на в-к „Гардиън“ в Брюксел Джон Карвил в Съда в Люксембург през 1994 г. Джон спечели това дело. През 1996 г., годината преди подписването на Амстердамския договор, ние подадохме няколко жалби до Европейския омбудсман във връзка с достъпа до документи на Съвета на ЕС. И тогава се случи нещо неочаквано – мнозинството от страните-членки в Съвета се обърнаха срещу Омбудсмана – не искаха да признаят правото му да се произнася по въпроси, свързани с достъпа до информация. Имахме късмет и през 1997 г. управлението във Великобритания поеха лейбъристите, които подкрепиха Омбудсмана, както направиха и ирландците. Така, в резултат на нашата работа - на жалбите, които бяхме подали, и които предизвикаха конфликта между Омбудсмана и Съвета - в Амстердамския договор се създаде ангажимента за изготвянето на регламент, който да регулира достъпа до информация в европейските институции. Прие се и разпоредба, с която се даваше право на Омбудсмана да разглежда проблеми, свързани с вътрешния ред и правосъдието.

Така, от 1997 г. нататъка вече знаехме, че такъв регламент ще бъде приет. Последваха множество срещи и дискусии с хора от Съвета на ЕС, от Комисията, от Европейския парламент. Първият проект на Регламента бе готов през 2000 г. Изведнъж, през лятото на същата тази година, когато всички в Брюксел бяха на почивка, г-н Хавиер Солана предложи своя версия на Регламента. Това бе текст, написан от човек с военно мислене, с мислене, обърнато към сигурността, т.е. не в посоката на свободния достъп до информация. За да предотвратим негативното влияние, ние сканирахме всички документи и ги качихме на нашата уеб страница, за да бъдат достъпни и да знаят хората какво се случва по този толкова важен въпрос. Това ядоса парламента, някои страни-членки бяха наистина недоволни. В крайна сметка трябваше да се върнат към проекта, изготвен от Комисията, но имаше голяма борба. Това е един от малкото случаи, в които Комисията, Парламентът и Съветът имаха различни позиции и не можеха да стигнат до консенсус.

Как успяхте да осигурите широката подкрепа в кампанията си?
Преди всичко използвахме Интернет. Публикувахме всяка информация, всеки документ на нашата уеб страница, която съществува от 1999 г. Ядрото на застъпническата кампания бяха пет организации - Statewatch, Европейската федерация на журналистите, Комисията „Мейер” от Университета в Утрехт, Европейското екологично бюро, Европейската служба за граждански инициативи. Тези организации бяха ядрото, но имахме и подкрепата на много хора.
Кулминацията на кампанията беше, когато изнесох реч в Европейския парламент. Това се случи на заседание в залата, където обикновено се провеждат дебатите между Съвета и Парламента. Това беше мястото за преговори. Там бяха цялата Комисия, Съветът, Омбудсманът. И тогава аз казах - това, което правите е голяма каша. Швеция, която председателстваше Съвета по това време, и която би трябвало да поддържа една добра позиция по отношение на достъпа до информация, се съгласи, че текстът трябва да бъде преработен.

След това преговорите се водеха при затворени врати. Но ние имахме поддръжници сред членовете на Европейския парламент, по-точно от партията на зелените, които ни информираха своевременно какво се случва по време на преговорите. Опитаха се отново да прокарат ретроградни разпоредби след смяната на председателството, но ние разбрахме навреме и пак подехме кампания. В резултат на това, поне 100 евродепутата, предимно от зелените, гласуваха против предложенията. Това беше много неприятно, тъй като общото желание беше Регламентът за достъп до информация да бъде приет единодушно, заради ангажимента, вписан в Амстердамския договор. В крайна сметка, въпреки че в някои отношения представлява стъпка назад, беше приет Регламент за достъпа до информация в европейските институции.

Сега сме в очакване на следващия ход. От приемането на Регламент 1049 през 2001 г., той не е изменян. През април 2007 г. Комисията стартира консултативен процес, т.нар. Зелена книга. Никой не заяви подкрепа на предложените от страна на Комисията промени по време на общественото обсъждане. В такъв случай, те не могат да търсят легитимност на тези предложения в консултативния процес. Очакваме предложения от страна на Комисията през май или юни 2008 г. Изхождайки от нашия опит, вероятно ще се предложат само козметични поправки. Но ние възлагаме големи надежди на решението на Европейския омбудсман по жалбите, които Statewatch внесе миналата година.

През 2007 г. внесохме две жалби срещу Комисията – за непубликуване на доклада по изпълнението на Регламент 1049 за 2005 г. и за неподдържането на актуален регистър на документите, които съхранява институцията. Във втория случай, Комисията постави под въпрос смисъла на понятието „документ”. Омбудсманът вече реши, че забавянето на издаването на доклада по изпълнението на Регламент 1049 е „особено нежелателно”, тъй като в същината си той представлява „ключов механизъм за отчетност”. Решението по втората жалба очакваме през май 2008 г.

Има вероятност Комисията да изчака решението на Омбудсмана. Ако в решението си Европейският омбудсман заяви, че Комисията не е в позиция да поставя под въпрос определението за документ, това ще ограничи възможността за свободна интерпретация. Ако той каже, че трябва да се поддържа единен регистър, където да се качва цялата информация, а не да има документи тук и там, с което да се претендира, че се изпълняват изискванията на Регламента, тогава ще бъдем в много добра позиция. Имаме късмет с двама много добри Омбудсмани, но трябва да почакаме.

Кампаниите на Statewatch за достъп до информация в европейските институции са успешни? Каква е тайната на този успех?
Мисля, че има два вида успех. Единият е, когато постигнеш това, което искаш, когато действията ти доведат до промяна. Другият вид успех, който може би изглежда по-малък, но който е изключително важен в света, в който живеем, е да превърнеш някакъв проблем в общественозначим, нещо, което не би се случило, освен ако не му дадем публичност. С други думи, има много неща, които се случват, но гражданският сектор няма ресурс, за да наблюдава всичко това и пропускаме важни моменти. Все пак, добре е, ако успееш да превърнеш едно от тези неща в обществен проблем, което ние се опитваме да правим, като публикуваме постоянно информация за проекти на политики, както направихме например с рамковото решение за защита на данните.

Това се случи преди две години. Тогава, дори европейските комисари не знаеха какво се случва. След като получихме всички документи, ние ги качихме на уеб страницата си, така всеки имаше достъп до информацията и можеше да се води обществен дебат. Определям това като успех, защото въпросното решение щеше да бъде взето, без никой да разбере. Ние оповестихме това, инициирахме обществен дебат и много хора дадоха становища. Беше много вълнуващо, тъй като Съветът се опита да прокара решението без консултации в парламента, докато това трябваше да бъде съвместно решение. Мисля, че постигнахме голям успех – да превърнеш даден въпрос в обществена тема, да направиш така, че хората да знаят какво се случва.
Това обаче нямаше да е възможно без достъпа до документи – той е необходимите амуниции за всяка една кампания.

Интервюто взе Диана Банчева, ПДИ