Информационен бюлетин
Брой 3(51), март, 2008 г.

Новите предизвикателства могат да бъдат решени единствено чрез прозрачност
Хелън Дарбишър, изпълнителен директор на Access Info Europe

Хелън Дарбишър
Хелън Дарбишър, Access Info Europe

Хелън Дарбишър е изпълнителен директор на организацията Access Info Europe. Тя има 18 годишен опит в областта на човешките права и по-специално в областта на правото на изразяване, свобода на медиите и достъп до информация. Хелън Дарбишър работи като експерт на Article 19 в Лондон и Париж (1989-1998), а след това в Институт Отворено общество - Будапеща и Ню Йорк (1999-2005), а също така като консултант в междуправителствени организации в това число ЮНЕСКО и Съвета на Европа.

Хелън Дарбишър работи като експерт и за редица неправителствени организации в Европа, Латинска Америка и Африка. Тя е един от основателите, член на управителния съвет и в момента председател на глобалната Мрежа на застъпниците за свобода на информацията. Тя участва активно в кампаниите по приемане, прилагане и изменение на българския законодателство за достъп до информация от 1998 до днес.

Хелън Дарбишър бе гост на проведената на 14 март 2008 г. Национална кръгла маса "Застъпничество за свободен достъп до информация". Тя представи последните развития в кампанията по изготвянето на бъдещата Конвенция за достъп до официални документи от Съвета на Европа.

Хелън, не за пръв път участваш в подобни форуми в България – с какво Националната кръгла маса „Застъпничество за свободен достъп до информация” бе по-различна от други конференции и дискусии, на които си присъствала?
За мен беше вълнуващ ден. Беше интересно да чуя мнението и опита на различни организации, работещи за защита на човешките права и гражданските свободи, правата на хората с увреждания, за разрешаване на проблемите на градската среда и екологията, хора, работещи с общинска и централна администрация. Интересно ми беше да науча не толкова за проблемите, колкото за успешните практики при търсенето и получаването на информация. Естествено, съществуват проблеми като липсата на предварителна информация за законодателни предложения и други инициативи, както и прекомерната защита на личната неприкосновеност или търговския интерес, но аз смятам, че през последните две години Законът за достъп до обществена информация се е превърнал в инструмент. Интересно беше, че някои от говорещите употребиха думата „инструмент”, други – „оръжие”. Не е толкова важно дали законът е инструмент или оръжие, важното е, че гражданското общество го използва активно, за да участва в различни сфери на управлението.

Смяташ ли, че проблемите, свързани с достъпа до информация, пред които се изправят неправителствените организации в България, се срещат и в други части на света?
Определено държавите се изправят пред идентични проблеми в определен етап от прилагането на законите за достъп до информация. Ще си позволя да направя паралел на европейско ниво. Проблемите, пред които се изправя България осем години след приемане на Закона за достъп до информация, все още съществуват в страни от Западна Европа, където такова законодателство съществува от по-дълго време. Например, във Франция, където тази години се навършват 30 години от приемането на закон за достъп до документи, правозащитни организации, които проучват условията в затворите (а това е една от важните теми за човешките права), имат проблем с мълчаливия отказ при търсене на документи. Друг проблем във Франция е достъпността на събраната статистическа информация и предоставянето й на журналистите. Наистина, във Франция няма толкова активно гражданско общество, но в общи линии проблемите пред свободния достъп до информация са идентични навсякъде – както в старите демокрации на Европа, така и при демокрациите в преход в Латинска Америка.

Има ли според теб някакво универсално решение на проблемите, свързани със свободния достъп до информация?
Намирането на подобно решение е процес, както и определянето на стандарти в областта. За пример мога да дам решението на Интерамериканския съд за човешки права от месец септември 2006 г. В своето решение съдът постанови, че достъпът до информация е основно човешко право и обхваща всички сфери на управление, включва правото на търсене и получаване на информация, но също така и задължението на правителството активно да предоставя информация и задължението да се гарантира правото на достъп до информация, т.е. да има закон. В този смисъл проблемът, който стои пред България, е свързан с активното публикуване на информация. Стъпка към разрешаване на този проблем би било създаването на контролен орган - информационен комисар или комисия, който да отговаря за защитата на правото на достъп до информация. В страни, където има такива комисии, те функционират много добре, така че това е едно решение, което България трябва непременно да обмисли. Това би могло да се нарече универсално решение.

Възможно ли е създаването на подобен орган да бъде инициирано от гражданското общество?
Да, гражданското общество може да популяризира такъв тип институции. През последната година работих в Доминиканската република, където подобно на България има действащ закон за достъп до информация, но няма контролен орган. В момента под натиска на гражданското общество се приема закон, който да създаде информационна комисия. В Европа все по-често гражданското общество оказва натиск за създаване на институция, която да отговаря за достъпа до информация. Европейският модел е да има контролен орган. Не смятам обаче, че гражданското общество трябва да дублира ролята на тези институции. Важно е да има разграничаване на ролите: ролята на правителството в качеството на независим контролен орган и ролята на гражданското общество.

Защо избра Испания за седалище на Access Info Europe?
Има много причини за това мое решение. Водеща беше идеята за създаване на организация, която да работи за достъпа до информация в Западна Европа. Активният период, в който се развива достъпа до информация в Западна Европа, обхваща периода 1970-1980 г., а в Източна Европа – 1990 – 2000 г. В момента Западна Европа трябва да навакса по отношение на това развитие. За съжаление, в Западна Европа, с изключение на Великобритания може би, няма активни организации като Програма Достъп до Информация, които да се занимават така задълбочено с проблемите на достъпа до информация. Малка група, но с непостоянен екип има в Германия и Франция. До създаването на Access Info Europe в Европа нямаше движение на гражданското общество, което да защитава правото на достъп до информация. Затова ние създадохме коалиция от неправителствени организации в Испания, която осъществява застъпничество за достъп до информация чрез наблюдения и постоянни срещи с политическите партии в Испания. Следвайки модела, който бе създаден в България преди десет години, а именно създаване на коалиция от граждански организации, ние постигнахме поемането на политически ангажимент за приемането на закон за достъп до информация в Испания. Уверени сме, че такъв закон ще бъде приет през следващата парламентарна сесия.

Има ли причина за отсъствието на активни неправителствени организации в Западна Европа?

Основна причина за това е съществуването на нещо като достатъчен минимум на прозрачност в управлението. Прозрачността не е пълна, но е достатъчна дотолкова, доколкото гражданското общество не приема борбата за прозрачно управление като приоритет. Друга, макар и не толкова положителна причина за липсата на активни граждански групи в Западна Европа, е финансовата зависимост на повечето организации от правителството. Освен това, наличието на социално-демократичното управление в западноевропейските страни насочва вниманието и ресурсите на гражданските организации извън пределите на Западна Европа.

Но през последните няколко години в контекста на борбата срещу тероризма се наблюдават обезпокоителни тенденции - гражданските свободи и упражняването на човешките права в Европа са сериозно застращени. На дневен ред идват въпроси, които трябва да бъдат решени. Корупцията е сериозен проблем в страни като България. Досега корупцията в Западна Европа беше в някакви допустими граници, поради което и съществуваше гражданска търпимост. В резултат на развитието на организираната престъпност, на трафика на жени, трафика на наркотици обаче, нова вълна на корупция залива стария континент. В Испания, например, има много емигранти, което увеличава прогресивно нуждата от строителство на жилища. Това от своя страна отваря възможности за корупция в областта на урбанизацията и инфраструктура – проблем, пред чието решаване е изправена и България в момента.

Новите предизвикателства могат да бъдат разрешени единствени чрез по-голяма прозрачност в управлението. Именно нуждата от тази прозрачност за борба с корупцията е тази, която пробужда гражданското общество.

В момента на дневен ред в застъпничеството за свободен достъп до информация е кампанията за по-добра Конвенция за достъп до документи, изготвяна от Съвета на Европа. Би ли казала, че има формула за водене на успешна застъпническа кампания?
Важен принцип при воденето на кампания е тя да не е основана на критика, защото тогава се появява празнота между теб и хората, с които искаш да комуникираш и към които да отправиш послание. Съществува деликатен баланс между критиката, атаката и намирането на съюзници. Когато водиш кампании, трябва да приемеш, че има хора и от другата страна на барикадата, които са готови да помогнат, че има възможност за сътрудничество с представители на администрацията. В кампанията за бъдеща Конвенция първата и най-важна стъпка беше да намерим поддръжници от всички страни-членки на Съвета на Европа – 47 на брой.

Втората важна стъпка е да се преодолее конкуренцията между самите граждански групи, защото всички ние се конкурираме за финансиране, за вниманието на медиите. Но общите цели изискват да се остави на заден план себелюбието и да се преследва общата цел. Беше фантастично, когато разбрахме, че кампанията за Конвенцията е подкрепена от 250 неправителствени организации.

В последното прессъобщение, изпратено от Access Info Europe, Article 19 и Правна Инициатива на Отворено Общество, се съобщаваше за седем основни проблема, които остават неразрешени в текста на бъдещата Конвенция за достъп до официални документи. Съществува ли опасност за достъпа до информация, ако тези проблеми останат неразрешени?
В момента, в обхвата на бъдещата Конвенция за достъп до документи са включени само административните органи. Конвенцията не създава изискване за задължаване на законодателните и съдебните органи – това условие остава незадължително. От гледна точка на човешките права, от идеологическа гледна точка, това представлява голям проблем. От практическа гледна точка обаче, ние знаем, че дори и да има страни, които да не позволят конвенцията да обхване двете власти, националните закони на страните в Европа, и по-точно страните от Източна Европа, обхващат органите на законодателната и съдебната власт. Имаме голяма подкрепа от информационни комисари, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, от Комитета по медиите на Съвета на Европа, от голям брой неправителствени организации, от членове на Европейския парламент, от членове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Ето защо, моите надежди са, че дори и да не се приемат предложените от нас промени на обсъждането на текста от Координационния комитет по правата на човека на 26 март 2008 г., голяма част от страните ще ратифицират незадължителните разпоредби.

Ще бъде много интересно, тъй като ще има страни като България, които ще ратифицират незадължителните разпоредби и страни като Франция, Белгия и Германия, които може би няма да ги подпишат. Би било голям срам за Европа да не признае едно напълно човешко право, което Интерамериканският съд призна за основно човешко право. В този случай ще е необходима застъпническа кампания, с която да се наложи натиск тези страни да включат другите две власти в обхвата на законите си.

Наистина се надяваме да има още подобрения преди първоначалното приемане на конвенцията, която ще бъде първият международен договор за достъп до информация. Но дори и това да стане, в проекта на конвенцията се казва, че наблюдаващият орган ще преразглежда текста на конвенцията на поне пет години и ще предлага изменения. Така че, дори и Конвенцията да бъде приета в този вид, ние ще продължим да работим за бъдещото й подобряване. Eдно от предизвикателствата пред достъпа до информация по принцип е да се поддържа постоянно дебата за естеството на това право.

Интервюто взе Диана Банчева, ПДИ


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 01.04.2008 • © 1999 Copyright by Interia & AIP