Информационен бюлетин
Брой 3(51), март, 2008 г.

Застъпничество за свободен достъп до информация
Законът за достъп до информация – оръжие или инструмент
Диана Банчева, Ралица Кацарска, ПДИ

На 14 март 2008 г. Програма Достъп до Информация проведе Национална кръгла маса на тема „Застъпничество за свободен достъп до информация”. Повече от осемдесет представители на неправителствени организации, журналисти и граждани от цялата страна обсъдиха предизвикателствата пред свободния достъп до информация в България и очертаха стратегически направления за застъпническа дейност в областта.

Формулираните проблеми, както и конкретни предложения за подобряване на законодателството и практиките, свързани с достъпа до информация в България, бяха включени в приетия от участниците Меморандум.

Най-често срещаните проблеми, с които неправителствените организации се сблъскват при търсенето на информация, са отказите на основание търговска тайна и защита интересите на третото лице, без отчитане на преобладаващия обществен интерес от предоставяне на информация. Също така продължава практиката често на заявленията да се не се отговаря (т.нар. мълчалив отказ) или пък да се предоставя непълна, понякога неточна информация по запитвания. Проблематично е и недостатъчното публикуване на проекти на нормативни актове, както и липсата на предварителна информация за приеманите програми и стратегии, което възпрепятства общественото участие в процеса на взимане на решения, констатираха участниците в кръглата маса. Освен това не се вземат под внимание специалните нужди на хората с увреждания, няма практика за изпращане на предоставената информация по пощата или по електронен път, а липсата на независим орган за контрол на изпълнението на ЗДОИ затруднява защитата на правото на достъп до информация, свеждайки я единствено до възможността за съдебно обжалване.

Участниците в кръглата маса бяха единодушни, че липсата на детайлна уредба на активното публикуване на информация онлайн създава редица трудности пред изпълнението на задълженията за публикуване, съответно затруднява и свободния достъп до информация. Това е въпрос, който не се решава чисто законодателно, необходима е политическа воля за прилагането на Закона за достъп до обществена информация, която за съжаление липсва в България, подчерта Гергана Жулева, изпълнителен директор на Програма Достъп до Информация.

Специални гости на Националната кръгла маса бяха Тони Бъниън, директор на STATEWATCH - европейската мрежа за наблюдение и разследвания в областта на откритостта и отчетността в работата на европейските институции, и един от 50-те най-влиятелни европейци, и Хелън Дарбишър, изпълнителен директор на организацията за защита на правото на информация в Европа и популяризирането му в световен мащаб ACCESS INFO EUROPE и председател на Управителния съвет на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията. Те споделиха опита си в застъпничеството за достъп до информация на ниво Европейски съюз и Съвет на Европа и дадоха своите предложения за допълнение на Меморандума. В своето представяне, г-н Бъниън подчерта, че достъпът до информация е много важен, но още по-важно е получената информация да се използва в името на дадена кауза.

Неправителствените организации в България са едни от най-често ползващите Закона за достъп до обществена информация още от приемането му през 2000 г. и го използват изключително за граждански каузи, подчерта Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ. По време на кръглата маса участниците от неправителствените организации представиха конкретни казуси от опита си по търсенето на информация, илюстриращи както успешното използване на ЗДОИ в тяхната работа, така и проблемите, които срещат.

Така например, при търсенето на информация, екологичните организации редовно се сблъскват с продължаващата практика на непредоставяне на договори, сключени от държавни органи и свързани със стратегически за страната проекти, при които в частни ръце отиват огромни количества публични средства.

Петко Ковачев от организацията Институт за зелена политика акцентира върху липсата на информация по отношение на проекта за изграждането на петролопровода „Бургас-Александруполис” - „Проектът е стратегически от икономическа, екологична и политическа гледна точка, но поради липсата на ключова информация като договори и оценки, цялото българско общество е лишено от възможността да участва в процеса на взимане на решение”.

Петър Пенчев от национално движение Екогласност подчерта, че екологичните организации приемат Закона за достъп до обществена информация като сила за комуникация и граждански натиск върху управляващите в България. „Грижим се за околната среда именно с помощта на този закон”, завърши емоционално изказването си г-н Пенчев. За активното използване на ЗДОИ при търсенето на информация за строежа на АЕЦ „Белене”, Петър Пенчев беше удостоен с наградата „Златен ключ” през 2005 г., на церемонията, която ПДИ организира всяка година на 28 септември – Международният ден на правото да знам.

Юрий Вълковски, Александър Кашъмов, Светла Костадинова

Организации като Института за пазарна икономика (ИПИ) и Експертната група за прозрачна и ефективна културна политика пък използват ЗДОИ за получаване на достъп до информация относно формирането на политики в определена област, както и за оценка и анализ на тези политики. Като проблем на достъпа до информация, Светла Костадинова, директор на Института за пазарна икономика, определи недостатъчната наличност на данни, свързани с работата на бизнеса, икономически данни на държавата и данни, които засягат въпросите на пазарната икономика, а това е информация, необходима на организация като ИПИ за участието й в процеса на създаване на пазарни политики. Като напредък за централната администрация, тя отбеляза прогреса в спазването на сроковете и процедурите, по които не само се предоставя, но и се отказва информация. „Това от своя страна дава възможност на търсещите информация веднага да предприемат съответните стъпки за обжалване на тези откази”, подчерта Светла Костадинова.

Чрез активно подаване на заявления за достъп до информация Юрий Вълковски и представяната от него Експертна група за прозрачна и ефективна културна политика успяват да прекъснат „леността”, в която Министерство на културата е изпаднало по отношение предоставянето на достъп до информация. Поради липса на обществен интерес и натиск, Министерството на културата не само не предоставя активно информация, но и не създава определени документи и доклади, което е негово задължение по закон. В резултат на работата на гражданската организация, Министерство на културата започва да променя тази практика.

Георги Милков, директор на Център на НПО в Разград, пък категорично смята, че през последните три години няма напредък в прилагането на ЗДОИ от страна на институциите. Според него, този песимизъм е резултат от порочната административна практика, с която организацията се сблъсква на местно ниво. Още през 2004 г., когато Център на НПО в Разград започва дейността си, тогавашният кмет „утвърждава списък с категориите служебна информация, която не подлежи на предоставяне”. Списъкът продължава да е валиден и съдържа 56 категории. Той е включил всичко, за което може да се сети човек. Задължително беше включил и отговори по 9-те заявления за достъп до информация, които вече бяхме подали. Нашите подозрения са, че този списък е издаден със задна дата, за да може при издаването на отказ да се позове на него, сподели г-н Милков. Въпреки трудностите, Център на НПО в Разград продължава да използва активно ЗДОИ - организацията е подала над 65 заявления за достъп до информация до местната администрация и е завела над 45 дела. За своята активност, за кампанийното и резултатно използване на процедурите по ЗДОИ и воденето на съдебни дела за постигане на по-голяма прозрачност в дейността на местната власт, Център на НПО в Разград получи наградата „Златен ключ” на церемонията по повод Деня на правото на знам през 2007 г.

Капка Панайотова, ЦНЖ

За хора като Капка Панайотова от Център за независим живот, които се борят за защитата на човешките права с всякакви средства, ЗДОИ е силно оръжие. Той е проектиран да бъде оръжие, а не инструмент, заяви г-жа Панайотова. Според нея неправителствените организации „посягат към това оръжие непрекъснато”, поради недостатъчното активно публикуване на информация от обществен интерес. Г-жа Панайотова подчерта значението на ЗДОИ като помощно средство за упражняването на други граждански права.

Като оръжие възприема ЗДОИ и Деница Кюранова от Граждани за София, която за пореден път посочи като съществуващи проблеми пред свободния достъп до информация липсата на предварителна информация за проектите на нормативни актове, свръх употребата на защитата на третото лице като основание да се отказва информация и липсата на санкции за предоставянето на невярна и непълна информация.

За разрешаването на конкретните проблеми, които срещат при търсенето на информация, участниците в Националната кръгла маса се обединиха около конкретни предложения за законодателни изменения и подобряване на практиките по изпълнение на задълженията на държавните институции по ЗДОИ, особено тези, които се отнасят до активното публикуване на информация. Тези предложения ще бъдат включени в годишния доклад на ПДИ Състоянието на достъпа до информация в България 2007 г., в частта, съдържаща препоръки за подобряване на предоставянето на информация от страна на задължените органи.