Седем основни пропуска остават в проекта на Европейската конвенция за достъп до официални документи

ARTICLE 19, Access Info Europe и Правна инициатива на Отворено общество предупреждават отново, че съществуващия вариант на проекта за Европейска конвенция за достъп до официални документи не гарантира напълно правото на достъп до информация. Трите организации призовават Координационния комитет по правата на човека, който ще обсъжда текста на проекта за Конвенция за достъп до официални документи на 26 март 2008 г., да преразгледа текста на проекта, така че той да гарантира напълно правото на достъп до информация.

След като се запознаха с последния вариант на текста, изготвен от Експертната група в Страсбург между 12 и 15 февруари 2008 г., трите организации идентифицираха седем основни проблема в проекта на Конвенцията:
1. Не е представена категорична гаранция на правото на достъп до официални документи и принципа на публичност.
2. Не е включена в обхвата на правото на достъп до официални документи. информацията, съхранявана от законодателната власт.
3. Не е включена в обхвата на правото на достъп до официални документи, информацията, съхранявана от съдебната власт.
4. Не са включени в обхвата на задължените субекти частни лица, които изпълняват обществени функции или усвояват обществени средства.
5. Липсва изискване държавите да определят задължителен максимален срок, в който да се отговаря на заявления за достъп.
6. Липсва гаранция, че когато на заявленията за информация се отказва, заявителят ще има достъп до обжалващ орган, който ще има власт да нареди на обществените институции да предоставят исканата информация.
7. Не са определени разпоредбите от текста на конвенцията, които не подлежат или подлежат на резерва от страна на ратифициращите страни.

Access Info Europe, ARTICLE 19 и Правна инициатива на Отворено общество са сериозно обезпокоени, че така предложеният проект на бъдещата Конвенция не отговаря на установените стандарти и преобладаващото законодателство и практики в страните-членки на Съвета на Европа. Както и на стандартите, установени от други международни инструменти в тази област като Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция) и Регламент 1049/2001 относно достъпа до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

Орхуската конвенция, например, гарантира правото на информация (а не по-тясното понятие „документи“). Орхуската конвенция също така определя максимален срок за отговор на заявления и изисква създаването на законово задължителен механизъм за обжалване. Регламентът на ЕС се отнася и до законодателната власт (Eвропейския парламент) – съществено условие за участието на обществеността в процеса на вземане на решения и за познаването на законите и правилата, които се подготвят.

Сравнително проучване на законите на страните-членки на Съвета на Европа потвърди становището, че правните режими в тези страни въвеждат широка дефиниция на достъпа до информация и почти винаги обхващат законодателната власт.
Скорошно проучване, проведено в 26 европейски страни, показа, че съответното законодателство в 22 от тези страни се отнася по-скоро до достъп до информация, отколкото до достъп до документи. От тези 26, 21 са страните, които гарантират правото на достъп до информация, съхранявана от законодателната власт, а останалите имат специални закони за публичност на законодателните актове.

Решения и проблеми в Обяснителния меморандум

Наблюдателите от неправителствените организации в Работната група отбелязват, че само два от повдигнатите от групи на гражданското общество, информационни комисари и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа въпроси са разгледани в Обяснителния меморандум. Дори в тези случаи, гаранцията на принципите може да бъде осигурена, ако те бъдат включени в текста на самата Конвенция:
1.Обяснителният меморандум потвърждава, че под „отказ” на заявление се разбират мотивирани и немотивирани откази, включително неоснователен отказ да се предостави достъп в законоустановения срок или в предпочитаната от заявителя форма.
2.Обяснителният меморандум дава насоки на държавите относно категориите информация, които трябва да се предоставят активно, но не налагат това като задължително изискване.

Приветстваме включването на тези точки в Обяснителния меморандум, но смятаме, че те трябва да се включат в текста на самата Конвенция. Отбелязваме, че Обяснителния меморандум не пояснява значението на някои ключови понятия в текста на Конвенцията, като възможността само „упълномощени органи” да отговарят на заявления за информация, оставяйки ги отворени за интерпретация и възможност за ограничаване на достъпа.

Обезпокоително е, че Обяснителният меморандум не взема предвид изискването за прилагане на теста за вреда и обществен интерес в случаите, когато се прилагат ограниченията на правото на достъп. Обяснителният меморандум приема, че държавите имат право на преценка, което ще им позволи да въведат чрез националното законодателство абсолютни ограничения – възможност, която според нас не може да бъде прочетена в текста на Конвенцията – което би позволило цели категории информация да бъдат изключени от обществен достъп, без да се вземе предвид обществения интерес от тяхната публичност. С други думи, абсолютни ограничения, създадени със закон, ще позволят на държавите–членки да избегнат прилагането на тестовете за пропорционалност и необходимост в демократичното общество, които са основополагащи за европейската система за човешки права. Обяснителният меморандум трябва да бъде изменен така, че да гарантира този принцип.

За повече информация за кампанията, прочетете тук.