Информационен бюлетин
Брой 2(50), февруари, 2008 г.

Прозрачността увеличава сигурността, секретността я подкопава
Международна конференция за правото на обществена информация в Картър център, Атланта, 26-29 февруари 2008 г.
Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ

Участниците бяха убедени, че по-голямата национална сигурност и добрият обществен ред се постигат не със секретност, а с прозрачно управление. Неслучайно конференцията беше открита с разговор на тема „По сигурни ли сме със секретността?” между директора на Архив национална сигурност Том Блентън, Комисаря по достъпа до информация на Шотландия Кевин Даниън и Мишел Робъртс, носителка на награди за разследваща журналистика, от вестник „Орегониън”. Разговорът беше воден и направляван от Лора Нюман, управител на проектите за достъп до информация и асистент на директора на американските програми в Картър Център. 
И тримата участници в разговора аргументираха увереността си, че секретността само подкопава и пречи на по-голямата сигурност на гражданите, което и бе подкрепено с конкретни примери от практиката. Всеки, който иска да види и чуе разговора, вече може да го направи на http://www.cartercenter.org/involved/conversations/home_page_view.html

Политическата воля за прозрачност

На 27 февруари конференцията беше официално открита лично от Джими Картър, бивш американски президент. Политическата воля за прозрачност е едно от най-важните условия за прилагане на законите за достъп до информация. Това беше едно от посланията на първия ден. Особено вярно това твърдение е за страни, в които има проблеми с доброто управление и се шири корупцията. На тази първа сесия говориха главно действащи или бивши министри и политици, свързани с приемането и прилагането на законите за достъп до обществена информация в техните страни.

Слушайки убедителните речи на политиците, че достъпът до информация е фундамент на демокрацията и доброто управление, си помислих, че това убеждение в България съм чувала само в речи на кметове, но не и от национални политици и министри. Ако към активността на гражданското общество в България се прибавеше и политическата воля на управляващите през годините, животът ни щеше да бъде по различен: по-голямо доверие, повече участие в политики, по-малко корупция.

За воля и инициативи за прозрачност ставаше въпрос и при следващите представяния, свързани с проекти на водещи индустрии, Световната банка, ООН. Особено важни тези инициативи са в страни, богати на ресурси и бедни на технологии и стабилност. Именно за тези страни е важно да се утвърдят инициативите и политиките за прозрачност на водещи мултинационални компании и междудържавни институции.

Достъпът до информация като предмет на рефлексия

Академичните общности също бяха добре представени на конференцията в Атланта. „Най-добрият професор” Аласдар Робертс представи своето виждане за предизвикателства към глобалното движение за правото на достъп до информация¹.

Водещата роля на Латинска Америка в признаването на правото на достъп до информация като основно човешко право беше представена от специалния гост на конференцията Диего Гарсия Сайан. Вицепрезидентът на Интерамериканския съд за човешки права анализира решението на съда по случая „Рейес и други срещу Чили“.

Фундаменталното значение на това решение може да бъде очертано в пет насоки:
1.Достъпът до информация е право;
2.Държавата трябва да изпълни редица позитивни задължения, за да осигури упражняването на това право;
3.Държавата трябва да работи според принципите на откритост и прозрачност в публичната администрация;
4.Ограниченията на правото на достъп до информация трябва поне да бъдат предписани и санкционирани преди това в закон;
5.Държавата трябва да осигури на гражданите възможността бързо и просто да упражнят това свое право;

Слушайки речта, си мислех, че макар в поне половината латиноамерикански страни не са приети закони за достъп до информация, Интер-американския съд по човешките права се произнесе по този начин. Европейският съд по правата на човека, която е подобна институция досега не се е произнасял по този въпрос, макар именно в Европа да са приети първите закони за достъп до документи или информация и вече да няма страни без закони за достъпа до информация на стария континент.

Как да се измерва състоянието на достъпа, какви са постигнатите резултати в областта на мониторинга и какви са проблемите в това отношение бяха въпросите, по които участниците продължиха да дискутират през следващите дни.

Достъпът до информация като практически проблем: предизвикателства и успехи по света

Организаторите от Картър център бяха преценили, че в момента най-голям интерес за световната общност на практиците и специалистите по достъп информация представляват практики в Мексико, Китай, САЩ и България. Ето защо първия ден приключи и представянето в пленарна зала на опита на тези страни в приемането и прилагането на закона за достъп до информация. Опитът на Програма Достъп до Информация в кампанията за приемане и прилагане на закона беше интересен за мнозина участници, като уникална роля на неправителствена организация в целия процес. Историята на организацията съвпада и с бума на проблематиката за достъпа до информация в света през последните десет години.

Интересът към Китай също беше голям. Как ще бъде прилаган закона там? Какви са предизвикателствата пред прилагащите го?

Дискусиите и отправните точки за по-нататъшна работа

Дискусиите по групи дадоха възможност на всеки, който иска да сподели мнението и опита си, да го направи в някоя от петте работни групи:

• Политика и икономика: преместване на баланса към откритост
• Структура и култура: създаване на среда за прозрачността
• Не-държавни и интернационални актьори
• Създаване на международни норми: според универсални стандарти и една глобална общност
• Индикатори и измервания: преглед на състоянието и на въздействията от достъпа до информация.

Макар да участвах само в дискусиите в последната работна група, споделеното в кафе паузите показваше бурни дискусии във всички останали работни групи.

Може ли да се приеме разширяване на кръга задължените по законите за достъп до информация субекти, та нали държавните органи са тези които дължат отчетност и откритост на гражданите?

Може ли страни, където традицията в архивите е бедна и информационната и институционална инфраструктурата е неразвита, да прилагат добре закон за достъп до информация?

Как да се разширят отговорностите на международните организации и на големите корпорации, от които понякога зависи упражняването на други човешки права?

Има ли нужда от международен договор за правото на достъп до информация и как ще се осигури неговото прилагане, след като редица страни имат проблем с прилагането на националните закони?

Как да измерваме успеха на достъпа до информация?

Ако сме съгласни, че правото на информация е основно човешко право, то очевидно става въпрос за по-дълбоки проучвания, а не просто измерване. Факт е , че в повечето страни прилагането на закона за достъп до информация се измерва от различни участници в процеса, които следват своите собствени цели – контролиращи институции, неправителствени организации, социологически агенции, държавни органи. От друга страна, проверката на резултатите от тези измервания очевидно трябва да става чрез докладване и обсъждане с различни групи потребители на обществена информация. Тогава и измерванията за въздействията и успехите на достъпа биха били адекватни на действителните такива.

Защото истинският измерител за добрия достъп до информация е щастливият гражданин, който знае кой, как, с какви цели, по какъв начин го управлява във всеки един момент и когато иска да си каже мнението, го прави безпроблемно и информирано. За този гражданин секретността е действително пречка пред стабилността и сигурността.

Последният ден на конференцията мина под знака на дискусиите по заключителната декларация. Пленарната дискусия се водеше от самият Джими Картър. Дали защото участниците представяха различни политически системи и култури, дали защото очакванията от декларацията бяха твърде големи, но времето не стигна, за да се постигне съгласие по някои подробности на заключителната декларация. Нейното публикуване предстои. Този край е един добър символ за никога неприключващата работа по достъпа до информация и за гражданите, и за управляващите.