Информационен бюлетин
Брой 2(50), февруари, 2008 г.

Коментар на юриста: Когато тайната на осиновяването се превърне в тайна на произхода
Фани Давидова, ПДИ

„Затворете очи и си представете, че баба ви не ви е баба, дядо ви не ви е дядо, майка ви... и се опитайте да усетите тая безтегловност, която усещам аз! Не мога и не искам да се примиря с идеята, че ще си отида от този свят и няма да знам нищо за своя произход, за своя ген !“

Това е написало, в публичен интернет форум, едно пораснало осиновено дете. Това често е съкровеното, стискано зад зъби желание на хиляди осиновени деца в България. Тайно и неизричано от страх да не наранят родителите си (осиновителите си), да не бъдат обвинени в черна неблагодарност или в нездраво любопитство. Правото да узнаеш кой си и откъде идваш е някак си най-естественото нещо на този свят. Толкова логично звучи на пръв прочит, че е невероятно колко трудно е за осиновените деца в България да получат информация за биологичния си произход. Добре е обществото ни да се научи да признава и уважава това право, а така също и да отрази защитата му в действащото законодателство. Проблемът, от една страна, се корени в популярното схващане за осиновяването в България, като за нещо скрито и не дотам прилично, а оттук и обгърнато в някаква срамна тайнственост. Осиновителите почти винаги са определяни като благородници, а децата им доживот са белязани от задължението за благодарност. Колкото и странно да звучи, тези психологически детайли често създават огромни пречки в разрешаването на случаите, в които осиновените деца издирват биологичния си произход.

Какво може да направи порасналото осиновено дете в България, ако реши само, без подкрепата на родителите си, да потърси произхода си.

У нас законодателството разполага със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който урежда правото на всяко физическо лице да получи право на достъп до отнасящи се за него лични данни. А лични данни, според същия закон, са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. На пръв поглед, уредбата на ЗЗЛД би следвало да даде възможност на осиновените деца да поискат достъп до цялата налична информация, представляваща техни лични данни Практически обаче това е невъзможно, защото:

• За да поиска достъп до личните си данни, физическото лице трябва да знае към кого да се обърне. Иначе казано, трябва да знае кой администратор съхранява личните му данни. Тоест осиновеното дете трябва със сигурност да знае в коя болница или дом е било оставено за осиновяване. Получаването на тази информация е поставена единствено в зависимост от добрата воля на осиновителите.

• За да поиска достъп до личните си данни, физическото лице следва да се идентифицира по несъмнен начин пред администратора на данни. Обикновено се използва универсалния идентификатор ЕГН, както и данните от личната карта на лицата. При осиновените деца обаче, това е невъзможно, тъй като при раждането си те получават един ЕГН, който при осиновяването бива сменен.

• Достъп до делото, с което е допуснато осиновяването, осиновеното дете също трудно ще получи, тъй като самото то не е страна в производството по осиновяване.

Следва да направим и разграничение между осиновяванията, извършени до 77-ма година (едва тогава се въвежда ЕГН като универсален идентификатор - системата ЕСГРАОН бе създадена през 1977 г., с Постановление N 15 на Министерски съвет), осиновяванията, извършвани в периода 1980- 2003 година (при действието на стария Семеен кодекс) и на осиновяванията, извършвани след 2003 година. Едва след 2003 година има пълна нормативна яснота по въпроса къде се съхранява, как, от кого и в какъв обем се събира информацията за оставените за осиновяване деца.

Задачата на осиновените преди 1980 година деца, търсещи биологичния си произход, е с толкова много неизвестни, че понякога решаването й е невъзможно. Честа практика по онова време е била да се променя рождената дата на детето с няколко дни. Представете си как след месеци упорито търсене се добирате до заветния оригинален акт за раждане, от който разбирате, че сте роден/а във Варна, баща ви е неизвестен, а майка ви се казва Мария Иванова Петрова, с адрес в София. Случва се и майката да е с променена фамилия към датата на търсенето. Липсата на нормативно задължение за изготвяне и съхранение на лично досие на децата, оставени за осиновяване, е огромен дефект на тогавашната система, осакатил множество съдби.

Родените след 1980, но преди 2003 година, деца могат да разчитат да научат ЕГН-то на поне единия си биологичен родител, което прави издирването далеч по-лесно. Но и в този период отново липсва задължение за изготвяне на лично досие на децата, оставени за осиновяване.

След цялостната промяна на системата на осиновявания през 2003 година, се създадоха изрични нормативни задължения за:

• изготвяне на личен социален доклад за всяко дете, съдържащ данни за здравословното му състояние, данни за раждането му, данни за семейното положение на родителите, данни за други братя и сестри, често могат да се прочетат и мотивите за изоставяне.

• запазване на рождената дата в оригиналния и последващия акт за раждане.

За всички осиновени деца у нас обаче, едно може да се каже със сигурност – липсва ясна и категорична, нормативно уредена процедура, според която, след навършване на пълнолетие, осиновените деца могат сами, без да зависят от никого, да получат достъп до данни за своя биологичен произход. Действително, промененият през 2003 година Семеен Кодекс плахо загатва за правото на осиновения да научи за произхода си, но тази промяна е крайно недостатъчна. Според чл. 67б, осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, следва да се произнесе с решение.

Очевидно призрачната сянка на тайната на осиновяването, така добре позната от миналото, е висяла застрашително над авторите на промяната. Осиновеното дете трябва да докаже пред съда, че са налице „важни обстоятелства“, които налагат разкриването на тайната на осиновяването.

Европейската практика по този въпрос е на светлинни години напред, в сравнение с българското разбиране за правото на достъп на осиновените деца до данни за биологичния им произход. Нещо повече, практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) е точно на противоположното становище. В решението по делото Гаскин срещу Обединеното Кралство (Gaskin v. the United Kingdom) съдът счита, че интересът на лицето, което търси достъп до досие, отнасящо се до неговия личен и семеен живот, трябва да е защитен в случаите, когато администрацията неуместно отказва да даде съгласие. Необходимо е наличието на независим орган, който да направи баланс на интереси между правото на лицето на достъп до личните му данни и правото на евентуална защита на трети лица. Доказателствената тежест за увреждане на интересите на трети лица следва да е върху администрацията.

В цитираното дело, г-н Гаскин, вече пораснало дете, отгледано в различни социални институции в Обединеното Кралство, след навършване на пълнолетието си изявил желание да получи подробна информация за това къде е бил гледан, от кого и при какви условия, за да се подпомогне в преодоляването на проблемите си и да научи за миналото си.

Искането на г-н Гаскин, било разгледано от местните органи в Англия, които се противопоставили на разкриването, като поддържали, че то ще бъде противно на обществения интерес. Според тях, правилното функциониране на този вид служби би било изложено на опасност, тъй като разкриването би могло да доведе до въздържане на лицата, даващи доклади за такива досиета (лекари, учители, полицейски и социални служители, приемни семейства), от необходимата максимална откровеност. Досието на жалбоподателя съдържало 352 документа, осигурени от 46 лица. От всички тях 65 документа от 19 лица, дали съгласие за разкриването им, били предоставени на неговия адвокат. Останалите сътрудници отказали. Макар и да не им били искани мотиви за отказа, те се позовали на това, че ще се засегнат интересите на трети лица, че изложеното от тях не ще има значение, ако се извади от контекста, че става въпрос за професионална тайна, че разкриването на докладите пред клиентите не е практика и че оттогава е изтекъл твърде голям период, за да са в състояние да си спомнят дадената информация.

Ето защо, г-н Гаскин се обърнал към ЕСПЧ, с искане да бъде признато нарушение на правото му на личен и семеен живот, гарантирано от чл. 8 на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), както и нарушение на правото му на информация по чл. 10 от Конвенцията.

Според съда, "досието предоставя един заместител на онова, което родителските спомени и опит представляват за дете, което не е било под грижите на властите". То без съмнение съдържа данни относно най-лични аспекти от детството, развитието и историята на жалбоподателя и по този начин би могло да съставлява неговият основен източник на информация за миналото му и за годините му на формиране. Следователно, липсата на достъп до него поставя въпрос от приложното поле на чл. 8 от ЕКПЧ. Съдът приема безусловно, че документите, които се съдържат в досието, без съмнение касаят "личния и семеен живот" на г-н Гаскин по такъв начин, че въпросът за достъпа до тях попада в обхвата на член 8 от Конвенцията.

Съдът отбелязва, че "зачитането на личния живот изисква всеки да бъде в състояние да установи детайли, касаещи идентичността му като човешко същество, и че по принцип не бива да бъде възпрепятстван от властите да получи такава основна информация, без някакво специално оправдание".

Мнението на Съда е, че лица в положението на жалбоподателя имат жизнен интерес, защитен от Конвенцията, от получаване на информация, необходима им, за да узнаят и да разберат своето детство и ранно развитие.