Информационен бюлетин
Брой 5, м. май 2004

Случай на месеца

Представители на частни охранителни фирми поискаха от областната управа в Разград и от РДВР да започне издаването на информационен бюлетин или електронен сайт в града, в който да се съобщават имената на лицата, които се разследват за кражби в индустриални или търговски обекти. Според гардовете, полицията и частните охранители могат да си съдействат, обменяйки си лични данни за лица, срещу които вървят полицейски проверки или следствени дела. Предложението бе направено на заседание на комисията по ред и сигурност в областната управа. Шефът на РДВР Разград обеща на колегите си, че ако се сформира обществен орган, който да поддържа подобен сайт, МВР може да сътрудничи. Нарушение ли е тази обмяна на данни по ЗЗЛД?

Случаят е интересен и включва в себе си няколко проблема: кой може да събира лични данни, в какъв обем и възможно ли е прехвърлянето на данни между отделните администратори. Ето защо си позволяваме да представим един по-обширен коментар. Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) бе обнародван в ДВ бр.1/ 4.01.2002 г. и влезе в сила на 1.01.2002 г. Законът гарантира едно право, свързано с правото на неприкосновеност на личния живот¹, което за първи път получи детайлна уредба. Гаранцията на това право се изразява в една обща законова забрана за държавните органи, фирмите и физическите лица да събират и използват лични данни без спазването на определени изисквания. Тази защита се въвежда и с оглед на широко навлизащата автоматизирана обработка на лична информация, която позволява бързо и лесно развиване на бази данни, натрупвания на записи за отделни лица и прехвърлянето на бази с такива данни. ЗЗЛД възлага задължения по защита на личните данни на администратора на данните (в разглеждания случай администратор на данните се явяват както РДВР, така и евентуално съдилищата). Съгласно чл. 24 ал.1 от закона администраторът може да обработва данните сам или чрез възлагане на обработващ данните.

За да бъде синхронизирано новото законодателство с изискванията за защита на личните данни на гражданите, през изминалата година бяха направени съществени промени в различни нормативни актове, особено в сектора на опазването на обществения ред и сигурност. Така например бяха приети изменения и допълнения в закона за МВР.

Приеха се:

1. Споразумение за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба, регламентиращо реда и условията, при които ще се извършва обмен на информация, включително и лични данни, между Република България и Европейската полицейска служба Европол.

2. Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация. Тя урежда реда и условията, при които се извършва полицейската регистрация. Тя представлява събиране и обработване на лични данни за български и чужди граждани, както и лица без гражданство, срещу които е започнало наказателно преследване.

Внимание!

Съгласно чл. 181 и 181А от Закона за МВР, данните от информационните фондове на МВР не могат да се използват за други цели освен за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни не се препредават. Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно посочено наказателно дело. Данните от полицейската регистрация на лицата могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.

Считаме, че прехвърлянето на данни от полицейските регистри към който и да е друг администратор, в случаите когато това не е регламентирано в специален закон (както е в този казус) е нарушение на ЗЗЛД. Още повече, когато става въпрос за информация за неосъждани лица, или такива, по които има започнала само предварителна проверка.

Коментар: Фани Давидова

1. Първият международен стандарт в тази насока е чл. 8 от Европейската Конвенция за правата на човека, гарантиращ правото на зачитане на личния и семеен живот, жилището и тайната на кореспонденцията. С оглед на практиката на Европейския съд за правата на човека правото на защита на личните данни се свързва и с правото на личността на самоопределение на идентичността.