Информационен бюлетин
Брой 1(49), януари, 2008 г.
Съдът на Европейските общности: Държавите трябва да обосновават искането за неразкриване на информация към институциите на Европейския съюз
Зарангез Махмудова и Ралица Кацарска, ПДИ
В решение от 18 декември 2007 г. втора инстанция на Съда на Европейските общности (ЕО) постанови, че страните-членки на ЕС са длъжни да посочват основание, когато се противопоставят на разкриването на документи, създадени от страната-членка и съхранявани от институция на ЕО. В делото Кралство Швеция срещу Комисията на Европейските общности (Дело С-64/05Р) съдът посочи, че искането от страна-членка на ЕС към институция на общността за непредоставяне на трето лице на информация, създадена в страната-членка и съхранявана от съответната институция, трябва да се вземе предвид, но само като първа стъпка в процеса на преценка за приложимостта на някое от ограниченията, предвидени в Регламент 1049 за достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 2001 г. |
|
Предистория
През 1992 г. Комисията на Европейските общности отсъди решение в полза на правителството на Германия, във връзка с искането за разрастване на завода Daimler Chrysler Airbus GmbH. Германското правителство е поискало да получи част от устието на река Елба, за да се продължи релсов път в местност, която е защитена територия, съгласно Директивата на Съвета 92/43/ЕИО от 21.05.1992 г. за запазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. С тази директива Европейската общност отговаря на изискванията на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, известна още като Бернска конвенция.
Заявлението
С писмо до Комисията от 20 декември 2001 г., Международният фонд за защита на животните (IFAW), неправителствена природозащитна организация, иска достъп до различни документи, получени от Комисията, във връзка с проверката на този индустриален проект. Основен интерес за заявителите представлява кореспонденцията на Федерална Република Германия, гр. Хамбург, и канцлера на Германия.
Отказът
Комисията информира IFAW, че съгласно чл. 4 на Регламент 1049/2001, определящ процедурите за предоставяне на достъп до информация и ограниченията на достъпа, е необходимо да се получи съгласие от Германия, преди да бъдат разкрити исканите данни. На 26 март 2002 г. Комисията отказва достъп до въпросната информация, на основание че Германското правителство е изразило несъгласие за разкриването на каквито и да било данни по отношение на индустриалния проект в писмо, получено от Комисията на 12 февруари 2002 г.
Обжалване пред първоинстанционния съд
IFAW внася жалба в първоинстанционния съд за отменяне на решението на Комисията.
Решение на първоинстанционния съд
Жалбата е отхвърлена. Според първоинстанционния съд, съгласно чл. 4(5) на Регламент 1049/2001, искането за неразкриване на документи представлява указание, с което Комисията трябва да се съобрази, без да създава задължение институцията да изисква от страната-членка причини за неразкриване на информацията или да проучва дали неразкриването е основателно.
Обжалване пред втора инстанция
Кралство Швеция, което взе страната на IFAW пред първоинстанционния съд, обжалва решението.
Решение на втора инстанция
Със своето решение от 18 декември, втората инстанция на съда анулира отказа на Комисията от 26 март 2002 г. и отмени решението на първоинстанционния съд със следните аргументи:
Първо, втората инстанция на съда поддържа становището, че целта на Регламент 1049/2001 е да направи процеса на вземане на решения в Комисията по-прозрачен и открит за обществеността, както и да определи обхвата и ограниченията на правото на достъп до документи, както е подчертано в преамбюла на Регламента.В същото време, според съда, що се отнася до разпоредбите на чл. 4(5) на Регламент 1049/2001, безусловното право на вето върху разкриването на информация, предоставена на Комисията от страна-членка, без изтъкване на причини за такова ограничение, се смята за противоречащо на принципите, заложени в самия Регламент. Оттук следва, че Първоинстанционният съд би трябвало да тълкува нормата на чл. 4(5), в съответствие с ограниченията, предвидени в параграфи 1-3 на чл. 4. В тази връзка, страната-членка няма право на вето, но й се дава възможност да уточни и договори с Комисията списъка и типа документи, които да не бъдат разкривани, като непременно даде основателни доводи за своето възражение, в съответствие с ограниченията в чл. 4(1) до (3), на въпросния Регламент.
В заключение, институцията, пред която е направено такова възражение, трябва да се увери, че основанията са реални, и да ги цитира в решението си за отказ на информация. Това предполага задължение на институцията да изтъкне причините, посочени от страната-членка, в съответствие с член 4(1) до (3), за да аргументира решението си за отказ пред лицето, подало заявление за достъп до документ.
Решението е достъпно на страницата на Съда на Европейските общности.
|