Информационен бюлетин
Брой 1(49), януари, 2008 г.

Закон или инструкция?
Или необходимостта от нормативно описание на това какво, кога и къде да се публикува информация от задължените институции
Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ

Смятам, че, когато се обсъжда публикуването на определени категории информация, трябва ясно да се очертае подхода. Очевидно, в зависимост от развитието на демократичните институции се развива и разбирането на това, което е заложено в чл. 14 от Закона за достъп до обществена информация, а именно, че органите информират за своята дейност чрез публикуване и съобщаване в друга форма.

Какво да се публикува задължително, а кое - пожелателно?

Обемът и съдържанието на информацията за публикуване очевидно зависи от търсенето, от културата на откритост и от политическата воля на управляващите да изграждат демократични и открити институции. Законовата регулация на обема и съдържанието, както и формата на публикуване, зависи от всичко това, т.е. от философията, заложена в закона.

Колкото по-детайлно и ясно за изпълнителите е разписана задължителната за публикуване информация, включително на интернет, толкова по-съвременно е едно общество, т.е в крак с технологичната еволюция, и както показват редица изследвания, толкова е по-развиващо се и по-малко корумпирано.

В България законът, който урежда задължения за публикуване, е Законът за достъп до обществена информация.

В чл. 14 на закона е заложена философията на законодателя при определянето на задължителна за публикуване информация, а именно, според него трябва да бъде публикувана информация, която да отговаря на следните принципи:
1.Може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество (т.е. всяка информация, която може да предотврати вреда на гражданите).
2.Опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси.
3.Представлява или би представлявала обществен интерес.
4.Следва да бъде изготвена или предоставена по силата на закон.

Твърде общо формулирани принципи, които се основават на разбирането, че държавните органи трябва да се ръководят в публикуването на информация главно от това да предотвратяват вреда за гражданите, а на второ място да публикуват информация от обществен интерес.

Очевидно е, че, за да станат приложими тези принципи, трябва да бъдат облечени в по – конкретни разпоредби, определящи обема и съдържанието на информацията, която предотвратява вреда, и информацията от обществен интерес.
Очевидно, че международни договори и конвенции са задължили нашите законодатели да опишат в закони задължението за публикуване на информация, предотвратяваща вреда за здравето и живота (околна среда, потребители, атомна енергия за мирни цели), но що се отнася до имуществото на гражданите е под въпрос каква информация подлежи задължително на публикуване, макар да става въпрос за публичните регистри.

В ЗДОИ (чл. 15 ) са изброени и 4 категории информация, които представляват според законодателя информация от обществен интерес и изпълнителите трябва да я публикуват периодично.

Тези четири категории информация обаче са неравностойни логически, тъй като понятията от т. 4 на чл. 15 – „наименованието, адресът, телефонът и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация” - са емпирически верифицируеми, докато другите се нуждаят от допълнително определяне, за да могат да бъдат ръководство за действие на служителите, отговарни за публикуването на информацията, и по-специално – оповестяването й на интернет страниците на институциите.

Така например, очевидно, че трябва да бъдат допълнително дефинирани понятията „информационни масиви” и „информационни ресурси” – т. 3 на чл.15 от ЗДОИ. Т.е. ясно е, че не са изброени достатъчно ясни признаци, определящи обема на понятията, които трябва да бъдат уж конкретно описани в чл. 15.

Очевидно се нуждаят от определение и понятия като „периодично публикуване” и „актуална информация”.

Практиката на публикуване в интернет страниците на институциите показва именно най-ниско изпълнение на най-неясно формулираните категории¹.

Препоръчваме на законодателя:

Да се намери нормативната форма, в която да бъдат описани конкретните категории информация, които трябва да бъдат публикувани на интернет страниците на институциите на изпълнителната власт. Ако това бъде направено с Инструкция на Министъра на държавната администрация и административната реформа, тогава задълженията ще трябва да са за ръководителите на административни структури на органите на изпълнителната власт.

Това обаче ще бъде едно половинчато решение, тъй като в повечето закони за електронния достъп до информация по света се уреждат и задълженията на другите задължени субекти, а също така процедурата по предоставяне на информация с електронно заявление, което една такава инструкция за съдържанието на интернет страниците няма да може да уреди.

Макар нашият законодател да направи всичко възможно през 2007 година тези задължения да не бъдат уредени както изискваше Директива 2003/98 на ЕС, последствията тепърва ще бъдат търпени от всички нас. Но все пак….

Доброто уреждане на материята е възможно само със Закон за електронния достъп до информация – моля, да не се обърква той със Закона за електроните съобщения.