Публикации | Информационен бюлетин, Брой 1(49), м. януари 2008

Информационен бюлетин
Брой 1(49), януари, 2008 г.

Наблюдение на практиките: Няма пък да кажа...
Един и същ сюжет, при който властта отказва отговори по ЗДОИ,
се разиграва за 45 -ти път в Разград

Стела Ковачева, координатор на ПДИ-Разград

Този, който е решил да се информира за работата на общинската администрация в Разград, ползвайки сайта на кметството, няма как да не отвори секцията "Обявления". Там през целия месец януари висеше едно единствено послание, подписано лично от кмета Денчо Бояджиев и скрепено с мокрия печат на властовата институция. В него градоначалникът лично съобщаваше на данъкоплатците, че администрацията му НЯМА ДА ОТГОВОРИ ЗА 45-ТИ ПЪТ на Центъра на неправителствените оргатнизации в Разград, на въпрос, зададен по смисъла на ЗДОИ.

По надолу Бояджиев пространно обяснява, че не е работа на гражданската организация да пита, ползва ли бившият заместник- кмет Станка Ангелова стая с разни екстри в общината и взема ли пенсионираната наскоро финансистка хонорари или други видове възнаграждения от местния бюджет, който в последните 16 години тя сама съставяше. Мотивите за отказа, както обикновено, са свързани с накърняването на интереса на трети лица, в случая довчерашната заместничка на кмета, днес общински съветник от неговата партия - столетница.

Въпросът, липсата на отговор и мотивировката за това, не би следвало да пораждат съмнения за недобронамереност у никоя от страните, ако бяха изключение, а не правило, в отношенията власт - общество в Разград. Като се има предвид обаче, че питащата организация е завела в последните няколко години 45 дела за отказана й от местната управа информация, нещата изглеждат другояче. Един преглед на досегашния маратон на въпросите без отговор, сочи едно и също досадно упорито поведение от страна на кметската канцелария. И то може да се дефинира с инатливия прийом на децата в забавачницата, когато, притиснати с неудобен въпрос, малчуганите отговарят "НЯМА ПЪК ДА КАЖА...."

Така прави настоящият кмет на Разград Бояджиев, така правеше предшественикът му Венелин Узунов, днес депутат от "Коалиция за България". Няма значение дали питането на гражданските структури е свързано с разходите за командировки на властимащите, за сключените от тях договори или за сумите, прибирани от общинските съветници под формата на заплати. Какъвто и да е въпросът към властта, като страна по него винаги се явява някой трети, комуто плащат с парите на гражданите. И се решава, че интересът на заинтересованата трета страна винаги е по-важен от интереса и правото на обществото, да получи отговор къде и защо отиват парите му.

Понеже Българската Темида не винаги влиза в храма с превръзка на очите, случва се тя също да реши, че третото лице е по-важно от хилядите безименни граждани, които, след като подсигурят с данъците си чиновническото безхаберие, трябва да понесат и издевателствата на властта върху себе си. Които в Разград се изразиха в присъди срещу гражданската организация, дръзнала да пита. Затова Центърът на неправителствените организации миналата година бе осъден да плаща разноски по дела, заведени по ЗДОИ. Властите вкупом решиха да накажат вироглавото НПО, с надеждата, че най-после ще ги остави на мира.

Но не би. Организацията, председателствана от Георги Милков, която през 2007 година получи наградата "Златен ключ" на ПДИ, проддължи да пита. А те да не му отговарят. Нещо повече, за да успокои своите хора, екипът на Бояджиев пуснал "устно окръжно" по канцелариите, в което мъдро посъветвал подчинетите си, да не се тревожат от нежеланите въпроси, защото на "организацията на Милков й плащат, за да ни съди". Явно кметът схваща ценността на статуетката "Златен ключ" повече от буквално. Какво да се прави, във или вън от Европейския съюз, нашенецът все още си ходи с потурите на бай Ганя, нищо, че тройната коалиция задължи своите хора да си сложат шапки "а ла франга". Просто така, "за алибе", както казваше в една друга епоха незабравимият за мнозина Тодор Живков.