Информационен бюлетин
Брой 1(49), януари, 2008 г.

Антинаградите „Големият брат” и Европейският ден за защита на данните – 28 януари

За трети път Програма Достъп до Информация и „Интернет общество – България“ връчиха наградите „Големият брат” за нарушаване на правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите. За пръв път обаче церемонията съвпадна с Европейския ден на защита на данните - 28 януари. Церемонията се състоя в Център за култура и дебат „Червената къща”.

Организатори на церемониите „Големият брат” в България са Програма Достъп до Информация и „Интернет общество България“. Жури от членове на двете организации, журналисти и общественици със специален интерес в проблематиката обсъди получените номинации. „Тази година номинациите са само седем, но са достатъчно сериозни и очертават основни проблеми, свързани предимно с неправомерното разпространение на личните данни в България”, отбеляза д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ и член на журито. „Проблемът със защитата на личните данни става все по-сериозен в условията на постоянно развиващите се нови технологии”, допълни тя.

Журито: Зоя Димитрова, Александър Кашъмов, Гергана Жулева, Юлия Велкова,
Георги Лозанов, Красимир Димитров, Фани Давидова

През 2008 г. журито присъди една награда „Големият брат” и една „Срамота” (вместо Грамота) за нарушаване правото на защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот.

Голямата награда отиде в Министерството на вътрешните работи Доц. Георги Лозанов – преподавател във Факултета по журналистика на СУ „СВ. Климент Охридски“ и член на журито за „Големият брат” – представи конкретния случай, с който ведомството на Румен Петков стана фаворит за антинаградата. МВР получи „Големият брат” за публикуването на данни от международните паспорти и криминалните досиета на двама журналисти от BBC, които през лятото на 2007 г. правиха разследване във Варна за трафика на деца. Информацията е публикувана на Интернет страницата на МВР и все още е достъпна там. „Случаят е интересен с това, че не просто се нарушава Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД), а че това се прави с цел да се ограничи свободата на словото”, подчерта доц. Лозанов. „Данните са изнесени с цел да се хвърли съмнение върху мотивацията и човешката устойчивост на двамата журналисти, а оттам и на резултатите от тяхното разследване”, допълни той. Според медийния експерт, това е основната причина да не се развива разследващата журналистика в България - институциите, МВР включително, оказват постоянен натиск върху разследващите журналисти, с цел да се омаловажат и дори да се компрометират резултатите от тяхната работа.

Като нарушител на правото на лична неприкосновеност, МВР присъстваше и в други номинации. Фани Давидова, юрист в ПДИи член на журито, представи случая, в който „Мобилтел“ и МВР „в тандем” нарушават защитата на личните данни на гражданин. Органите на МВР изискали от Мобилтел пълна разпечатка с разговорите към и от номера на съответното лице, без да е имало повдигнато обвинение или образувана предварителна проверка срещу него, т.е. без да има правно основание за това. Обяснението на МВР било, че гражданинът е разговарял с уличено в престъпление лице. От друга страна, от „Мобилтел“, без всякакво притеснение, са предоставили поисканата информация, сякаш от уплаха да не си навлекат недоволството на министерството. „Мобилтел“ вече е носител на наградата „Големият брат” само че от 2003 г.

Може би не нарочно, друга структура на МВР, а именно КАТ - София, нарушава правото на защита на личните данни като ги публикува на публично място. В кореспонденция до граждани, КАТ - София изписва ЕГН-то на получателя в прозорчето на пощенския плик с адреса. „Случаят е знаков, тъй като той не е изолиран. Опитът на ПДИ показва, че и други институции и фирми имат подобна практика”, уточни Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ, също член на журито.

За антинаграда „Големият брат” бе номинирана и самата Комисия за защита на личните данни (КЗЛД). Въпреки че конкретният казус, заради който бе номинирана Комисията, е свързан с достъп до информация, той пак има връзка с проблема лични данни, поясни Александър Кашъмов. Става въпрос за случая, в който Комисията в предходния си мандат и състав, задължава bTV да унищожи в рамките на три дни справка, която медията е получила от публичния регистър на Агенцията по вписванията. Случаят бе иницииран по жалба на хора от Несебър, които са имали сделки с общината и спрямо които bTV направи разследване – онова разследване, заради което журналистката Генка Шикерова получи наградата „Златен ключ” в Деня на правото да знам, припомни Кашъмов. Засегнатите от това разследвани лица се обърнали към КЗЛД. „Това, което журито сметна за притеснително в тази номинация, е, че се правят опити, не за първи път, публичните регистри да бъдат засенчени в тяхната публичност с цел измамата, престъпността, облагодетелстването за чужда сметка да вземат връх над обществения интерес”, подчерта ръководителят на правния екип на ПДИ.

Своето мнение по последния казус изрази Красимир Димитров, член на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), който за пръв път е и член на журито за антинаградите „Големият брат”. „Смятам, че бях поканен в това жури не само като член на КЗЛД, а и като човек, който се е занимавал с проблематиката и преди създаването на Комисията – с правото на личен живот, което е едно от основните човешки права, а защитата на личните данни е най-сериозната негова гаранция. Като член на журито, подкрепям номинацията на Комисията”, каза комисарят. Той подчерта, че години след приемането на ЗЗЛД в България никой не обръща внимание на една разпоредба от Директива 95/46 за защита на лицата при обработване на лични данни, с която се въвежда задължение за държавите-членки на ЕС да прилагат с ограничения принципите, заложени в Директивата, когато данните се обработват за чисто журналистически цели, за литературно или художествено изразяване. „Моето становище е, че в тези случаи, когато една информация е предмет на журналистическо разследване, получена е обективно – по реда на ЗДОИ или по специалния ред на ЗЗЛД – и е необходима за неговото завършване, тя не трябва да подлежи на ограничение”, каза комисарят.

Красимир Димитров представи един от последните казуси, отнесен до Комисията, чиято номинация бе предмет на дискусия и от страна на журито. Това бе нашумелият наскоро случай с публикуването на документи за самоличност в стартиралия през януари 2008 г. Търговски регистър в интернет. В тази връзка, за награда „Големият брат” бе номинирана Агенцията по вписванията, тъй като тя отговаря за Търговския регистър, за сканирането и качването на данните от фирмените дела в Интернет. При разследването от страна на КЗЛД става ясно, че основният принос за това нарушение имат някои окръжни съдилища в България, които по неизвестни причини създават несъответстваща на закона практика – да изискват ксерокопиран документ за самоличност при регистрацията на едно търговско дружество, който прилагат към фирменото дело. „Това категорично е сериозно нарушение, защото никога не е имало такова изискване”, подчерта комисарят. Тъй като Законът за Търговския регистър предвижда цялата информация от фирменото дело да се сканира и да се качи в Интернет, в електронния регистър попадат и личните данни на търговците. Практиката е преустановена след намеса на Комисията, Министерството на правосъдието и на самата Агенция, информира Красимир Димитров. За вече качените в интернет данни се търси софтуерно решение.

„Това е типичен пример за това как едно незаконосъобразно събиране и обработване на лични данни се пренася другаде. Веднъж създаден без основание, подобен регистър може да циркулира навсякъде, да се уголемява или смалява и да се превърне в стока, а личните данни са много скъпа стока”, предупреди Красимир Димитров.

Свързана с незаконно придобит и циркулиращ регистър на лични данни бе и седмата номинация за тазгодишните награди „Големият брат”. Тя се отнасяше до задържаното от МВР през август 2007 г. лице, което е търгувало с ЕГН-тата, трите имена, адресите и данните от личните карти на около 500 000 граждани. Според съобщение на МВР личните данни, които търговецът е събирал и с които е търгувал, могат да бъдат получени от пет институции, които обаче МВР не споменава. „Искрено се надявам МВР да си е свършило работата и да е проучило как този човек е успял да се добере до тези лични данни, защото той е само върхът на една пирамида, посредством която се събират и се търгува с лични данни”, каза Фани Давидова от ПДИ. Тя пожела за следващата церемония да има по-малко номинации, но по-голям интерес към проблематиката от страна на граждани и медии, защото чувствителността у нас по отношение на защита на личните ни данни, на неприкосновеността на личния живот е недостатъчна.

„Наистина, гражданите нямат особен интерес към защитата на личните данни. Позитивното в наградите „Големият брат” е, че те създават някаква реакция на гражданското общество срещу злоупотребите на властта”, допълни Зоя Димитрова, журналист и член на журито от началото на инициативата в България . Юлия Велкова от „Интернет общество - България“ пък отправи призив към номинираните и наградени институции да обърнат внимание на представените случаи и да променят в положителна насока практиката си по отношение на работата с личните данни.

Въпреки че никой от наградените не дойде на церемонията да получи публично наградата си, събитието бе широко отразено от медиите. „Разчитаме на журналистите да популяризират проблематиката, свързана със защитата на личните данни, а чрез отразяването на днешната церемония, гражданите да разберат, че и в България се отбелязва 28 януари - Европейският ден на защита на данните”, така д-р Гергана Жулева се обърна се към присъстващите в залата на „Червената къща” журналисти. „Смятаме, че това е един добър повод оттук нататък да организираме всяка година церемония „Големият брат” на тази дата.“

Още снимки от церемонията.