Информационен бюлетин
Брой 12(48), декември, 2007 г.

От съдебната зала: Тайните на третите лица основна пречка пред свободния достъп до информация през 2007 г.
Кирил Терзийски, ПДИ

През 2007 г. защитата на интересите на трети лица продължи да бъде едно от най-често използваните от администрацията основания за отказ на информация. Както и в предходните години, зад това доста общо основание се криеха най-вече лични данни и търговска тайна, а нерядко и простото изтъкване на факта, че поисканата информация засягала интересите на трето лице и липсва неговото съгласие за предоставянето й.
Съдебните дела, водени с подкрепата на ПДИ и намерили отражение на страниците на бюлетина ни през годината, показват обаче, че зад това основание за отказ се крие по-скоро субективно нежелание за предоставяне на информация, отколкото стремеж за защита на реални права и интереси. Това, разбира се, е едно сериозно обвинение и за да не остане голословно ще премина към конкретизация, която ще даде възможност на читателите сами да преценят.

Лични данни

Тук естествено трябва да започна с делото, в което неправителствена организация поиска от кмета на Oбщина Разград да предостави информация за възнагражденията, получени от общинските съветници в града. Както кметът на общината, така и две съдебни инстанции (Разградски окръжен съд и Върховен административен съд - ВАС) стигнаха до извода, че тази информация представлява лични данни на общинските съветници. В делото на Центъра за независим живот срещу отказа на Агенцията за социално подпомагане се оказа, че според агенцията името и длъжността на лицето, определено да установява нарушения по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания, представляват негови лични данни. Вярно, делото с наша помощ бе спечелено и отказът - отменен, но твърде формално, тъй като според Административен съд - София град, директорката на Агенцията следва да попита въпросното лице – дали е съгласно информацията да бъде предоставена.
По-различна бе съдебната практика, когато по делото на журналистката от bTV Генка Шикерова, две съдебни инстанции (Бургаски окръжен съд и ВАС) намериха за незаконосъобразен отказа на кмета на Община Несебър да предостави достъп до заповеди, с които са раздавани недвижими имоти и право на строеж на крайно нуждаещи се. Кметът бе мотивирал отказа си с лични данни на третите лица, а журналистическото разследване дори показа, че сред “крайно нуждаещите се” са държавни служители и лица от съдебната власт в региона.
Отново лични данни бе мотивът, с който кметът на Община Ловеч отказа на главния редактор на местна медия информация за изразходваните общински средства за обяви в медиите. По време на съдебните заседания се оказа, че общината не е съвсем наясно с кого е контактувала по повод тези обяви и кой точно е получил публичните пари. Тук следва да бъде отбелязано обаче старанието на Административен съд Ловеч, който посвети няколко свои заседания на изясняването на този въпрос, като на последното заседание дори стана ясно, че общината няма сключени договори с четирите медии, отказали да дадат съгласие за предоставяне на информация за получените от общинския бюджет суми. Решение по това дело предстои да бъде постановено.

Търговска тайна

Това бе мотивът, с които директорът на Правителствена информационна служба (ПИС) отказа на журналиста от в. “Капитал” Росен Босев информация, свързана с условията, при които са сключени договори от бившия министър на държавната администрация Димитър Калчев с фирмата “Майкрософт”, за наемането на софтуерни лицензи за нуждите на държавната администрация, както и копия от самите договори. Делото срещу този отказ бе спечелено на първа инстанция в Софийски градски съд, но отново според съдебния състав директорът на ПИС е следвало да потърси съгласието на третото засегнато лице – търговец.

Търговската тайна бе и мотивът, използван от БДЖ, за да бъде отказана на гражданин информация, свързана със закупуване на вагони от фирма “Сименс”. Според държавната компания конфиденциалността на договора включва дори техническите параметри на закупените вагони. Решение по това дело предстои да бъде постановено.

Липса на съгласие на третото засегнато лице

С простото посочване, че информацията засяга интересите на трето лице и липсва неговото съгласие за предоставянето й през годината, бе мотивиран отказът на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) да предостави копия от приложенията към докладите за инцидента в пети блок на АЕЦ “Козлодуй” от 1 март 2006 г. Делото бе образувано по жалба на национално движение “Екогласност”, което получи по реда на ЗДОИ докладите, но му бяха отказани приложенията към тях. Съображенията за това бяха, че третото лице - ядрената централа - не дава съгласие за предоставянето им. С решението си по делото тричленен състав на ВАС констатира, че не е ясно защо АЯР е решила, че са засегнати права и интереси на АЕЦ “Козлодуй”. Съдиите прецениха, че както докладите, така и приложенията включват данни за разследването и не може да се презюмира, че в тях се съдържа някаква защитена от закон тайна. Това решение впоследствие бе потвърдено и от петчленен състав на ВАС.

Същият мотив бе използван и от директора на ПИС, за да откаже на журналист от в. “24 часа” информация, свързана с цената на извършения ремонт в кабинета на премиера Станишев, офертите на участниците, както и цената за всяка закупена във връзка с ремонта вещ. Решение по това дело предстои да бъде постановено.

Всичко гореизложено показва една обезпокоителна тенденция – администрацията е склонна да спекулира с основанието за отказ – защита на интересите на трето лице. Съдилищата от своя страна са склонни да подхождат формално към тези дела, щом като констатират нарушение в процедурата - тоест администрацията не е потърсила съгласието на третото лице, а се е позовала на това основание, и преписката бива връщана на съответния орган за спазване на процедурата. Важният въпрос - дали има действително засягане на права и интереси - често обаче остава без отговор.