![]() |
![]() |
|
Информационен бюлетин От съдебната зала: Тайните на третите лица основна пречка пред свободния достъп до информация през 2007 г. През 2007 г. защитата на интересите на трети лица продължи да бъде едно от най-често използваните от администрацията основания за отказ на информация. Както и в предходните години, зад това доста общо основание се криеха най-вече лични данни и търговска тайна, а нерядко и простото изтъкване на факта, че поисканата информация засягала интересите на трето лице и липсва неговото съгласие за предоставянето й. Лични данни Тук естествено трябва да започна с делото, в което неправителствена организация поиска от кмета на Oбщина Разград да предостави информация за възнагражденията, получени от общинските съветници в града. Както кметът на общината, така и две съдебни инстанции (Разградски окръжен съд и Върховен административен съд - ВАС) стигнаха до извода, че тази информация представлява лични данни на общинските съветници. В делото на Центъра за независим живот срещу отказа на Агенцията за социално подпомагане се оказа, че според агенцията името и длъжността на лицето, определено да установява нарушения по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания, представляват негови лични данни. Вярно, делото с наша помощ бе спечелено и отказът - отменен, но твърде формално, тъй като според Административен съд - София град, директорката на Агенцията следва да попита въпросното лице – дали е съгласно информацията да бъде предоставена. Търговска тайна Това бе мотивът, с които директорът на Правителствена информационна служба (ПИС) отказа на журналиста от в. “Капитал” Росен Босев информация, свързана с условията, при които са сключени договори от бившия министър на държавната администрация Димитър Калчев с фирмата “Майкрософт”, за наемането на софтуерни лицензи за нуждите на държавната администрация, както и копия от самите договори. Делото срещу този отказ бе спечелено на първа инстанция в Софийски градски съд, но отново според съдебния състав директорът на ПИС е следвало да потърси съгласието на третото засегнато лице – търговец. Търговската тайна бе и мотивът, използван от БДЖ, за да бъде отказана на гражданин информация, свързана със закупуване на вагони от фирма “Сименс”. Според държавната компания конфиденциалността на договора включва дори техническите параметри на закупените вагони. Решение по това дело предстои да бъде постановено. Липса на съгласие на третото засегнато лице С простото посочване, че информацията засяга интересите на трето лице и липсва неговото съгласие за предоставянето й през годината, бе мотивиран отказът на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) да предостави копия от приложенията към докладите за инцидента в пети блок на АЕЦ “Козлодуй” от 1 март 2006 г. Делото бе образувано по жалба на национално движение “Екогласност”, което получи по реда на ЗДОИ докладите, но му бяха отказани приложенията към тях. Съображенията за това бяха, че третото лице - ядрената централа - не дава съгласие за предоставянето им. С решението си по делото тричленен състав на ВАС констатира, че не е ясно защо АЯР е решила, че са засегнати права и интереси на АЕЦ “Козлодуй”. Съдиите прецениха, че както докладите, така и приложенията включват данни за разследването и не може да се презюмира, че в тях се съдържа някаква защитена от закон тайна. Това решение впоследствие бе потвърдено и от петчленен състав на ВАС. Същият мотив бе използван и от директора на ПИС, за да откаже на журналист от в. “24 часа” информация, свързана с цената на извършения ремонт в кабинета на премиера Станишев, офертите на участниците, както и цената за всяка закупена във връзка с ремонта вещ. Решение по това дело предстои да бъде постановено. Всичко гореизложено показва една обезпокоителна тенденция – администрацията е склонна да спекулира с основанието за отказ – защита на интересите на трето лице. Съдилищата от своя страна са склонни да подхождат формално към тези дела, щом като констатират нарушение в процедурата - тоест администрацията не е потърсила съгласието на третото лице, а се е позовала на това основание, и преписката бива връщана на съответния орган за спазване на процедурата. Важният въпрос - дали има действително засягане на права и интереси - често обаче остава без отговор. НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ Българска версия • Последно обновяване: 08.01.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP |