Информационен бюлетин
Брой 11(47), ноември, 2007 г.

Законът on-line
Веселина Седларска, координатор на ПДИ за област Сливен

На 16 ноември 2007 г. в Сливен се проведе последната от шестте планирани по проект „Увеличаване прозрачността и отчетността на управлението чрез електронен достъп до информация” срещи със служители от общинска и областна администрация във връзка с възможностите, които комуникационните технологии дават за по-доброто прилагане на Закона за достъп до обществена информация в България и подобряването на практиките по предоставяне на информация от страна на институциите.

„Не вярвам, че има такъв закон – откъде накъде някакъв човек от улицата ще влезе и ще ме задължи да му дам информация?”. Тези думи на директор на училище в Сливен, казани само преди 4-5 години, вече са невъзможни. Хората знаят, че има „такъв” закон. Може да не са го ползвали, може да се заблуждават, че това е закон за журналисти, но вече никой не се усъмнява в съществуването на Закона за достъп до обществена информация. Срещата с представители на общинската и областна администрация, проведена в Сливен на 16 ноември, обаче потвърди, че всеки нов кръг на изпитание – в случая изпитанието е електронното приложение на закона – поставя различни въпроси, показващи еднакво непроумяване на духа на закона.

 

Как бих могъл да отговоря спокойно на електронно подадено заявление за достъп до информация, как мога да бъда сигурен кой я иска? – попита един от присъстващите. И обясни: когато комуникацията е компютърна е още по-лесно този, който иска информацията, да се представя за някой друг.

Най-краткият отговор на подобен въпрос е: И какво от това? Ако в съответствие със закона всеки има право да получи тази информация, има ли значение кой е той, ако комуникацията е достатъчно надеждна да отведе информацията до гражданина, който е проявил интерес към нея.

Простото правило е, че администрацията върши онова, което е задължително. По отношение на електронния достъп до информация Oбщина Сливен е свършила много и незадължителни неща, което беше причината тази година да грабне наградата „Златен ключ” на Деня на правото да знам в категорията за най-добра уеб страница от гледна точка на достъпа до информация. В специалния електронен регистър на заявленията, получени по електронен път, вече е заведено първото – подадено е от гражданина Бранимир Димитров.

Община „Тунджа” – и тук, както в Сливен, възможността за подаване на заявление за достъп до информация по електронен път се дължи на ентусиазъм на служител, а не на служебно задължение – вече има получени 8 заявления. И вече е изпращала отговор също по електронен път. Формулярът на интернет страницата на общината обаче съдържа карета за попълване, които не произтичат от духа на закона. Например: „Мотивите за искането на информацията са в качеството ми на..... и във връзка с........” Или следващото каре: „В състояние съм да представя следните документи...........”.

Няма значение дали заявлението за достъп до информация се пише на ръка или на компютърна клавиатура – задължителните атрибути са само исканата информация, имената и адреса на подателя, за да може информацията да стигне до него. Подобни формуляри обаче, в които се настоява да се обоснове искането и от каква позиция е направено то, съществуват и на други интернет страници на общини. Те са толкова еднакви, че е ясно как са се размножили – някой някъде е решил да се презастрахова, да се престарае, да добави повече данни за заявителя ...за всеки случай. След това друг несигурен в собствените си познания по закона е решил да го копира. И така един несъответстващ на духа на закона формуляр обикаля интернет страници на общини. И съществува опасност оттук нататък да продължи да обикаля с още по-голяма скорост, защото на една голяма част от общините им предстои да започнат да предоставят услугата оттук нататък.

На сайта на Община Сливен формулярът за заявление не е отежнен с ненужни данни за подаващия заявлението. „Ние просто четем закона, познаваме го и не ни се налага да преписваме или да се презастраховаме”, казват Таня Рангелова и Георгий Абрамян от отдела за информационно обслужване. Проблемът в Сливен според тях е друг: едва 3 процента от обичайния контингент, който се обслужва в отдела, разполага с непрекъснат достъп до компютър с интернет. Подобни съображения споделиха и останалите участници в срещата от общините Ямбол, Стралджа, Болярово. Но едновременно с това всички бяха наясно, че този процент ще расте и администрациите трябва да са готови за това.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 06.12.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP