Информационен бюлетин
Брой 11(47), ноември, 2007 г.

Коментар на юриста: Как можем да разберем чист ли е въздухът, който дишаме?
Дарина Палова, ПДИ

Случай:

Живея в непосредствена близост до оживено кръстовище в центъра на града. Бих искала да разбера дали въздухът в района е замърсен заради непрестанното движение и дали някой изобщо прави такива измервания. Не знам към кого да се обърна и какво да направя.

Коментар:

Данните за качеството на атмосферния въздух представляват информация, свързана с околната среда, достъпът до която е уреден в Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Съгласно чл. 19 от закона информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:

  • състоянието на компонентите на околната среда (атмосферен въздух, атмосфера, вода, почва, земни недра, ландшафт, природни обекти, минерално и биологично разнообразие);
  • факторите, които оказват въздействие върху компонентите на околната среда (отпадъци, шумове, вибрации, радиация и др.);
  • дейности или мерки, оказващи въздействие върху компонентите на околната среда (административни мерки, международни договори, политики, законодателство, планове и програми) и икономическите анализи, свързани с тях;
  • състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората;
  • обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения;
  • емисии и други вредни въздействия върху околната среда.

Съгласно ЗООС всеки, който търси информация, свързана с околната среда, има право да я получи, без да доказва конкретен интерес за това. За целта е необходимо на първо място да се разбере от кого (коя конкретно институция) следва да се търси желаната информация.

В конкретния случай отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбите на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и подзаконовите нормативни актове1, които детайлно регламентират дейностите, свързани с контрол на качеството на атмосферния въздух. Действащата правна уредба определя като компетентни органи в тази област на централно ниво - министърът на околната среда и водите, който провежда държавната политика по опазване чистотата на атмосферния въздух, докато на местно ниво такива са директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) и общинските органи.

Съгласно ЗЧАВ качеството на атмосферния въздух в цялата страна се следи чрез Национална система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда. В същото време чл. 20, ал. 2 от ЗЧАВ дава възможност на общинските органи, съгласувано с министъра на околната среда, да изграждат местни системи за наблюдение и контрол на качеството на въздуха в райони на тяхна територия. Наблюдаваните показатели също са определени в закона (чл. 4) и те включват комплекс от параметри, сред които газове (серни и азотни оксиди, сероводород, оловни аерозоли), прах, фини прахови частици. Самото измерване се извършва посредством т.нар. пунктове за мониторинг, в които се извършват непрекъснати и/или периодични измервания за оценка на качеството на атмосферния въздух.

Достъп до събираната информация за качеството на атмосферния въздух в конкретен район може да се получи по няколко начина, като приоритет тук би следвало да има активното предоставяне на информация, т.е. по инициатива на задължените институции.

1. По отношение достъпа до информацията, събрана от мониторинга на атмосферния въздух, ЗЧАВ предвижда тя да се публикува в официалните бюлетини и да е достъпна без заплащане за всички. Така например на Интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда, която осъществява ръководство на мрежите за наблюдение и контрол на компоненти на околната среда, ежедневно се публикува бюлетин за състоянието на въздуха в страната. В него се посочват регистрираните превишения на нормите на контролираните атмосферни замърсители. Справка във въпросните бюлетини може да се направи на адрес http://nfp-bg.eionet.eu.int/ncesd/bul/air-bulletin.html.

2. Освен задължение за публикуване на информацията от националната система за мониторинг, действащото законодателство предвижда и задължение за информиране на гражданите в случай, че е регистрирано превишаване на определените алармени прагове. В тези случаи компетентните органи в рамките на своята компетентност предприемат необходимите мерки за информиране на населението в съответните райони чрез средствата за масова информация и др.

3. В случай, че публикуваната информация не е достатъчна или е нужно да се получат допълнителни данни, е възможно те да бъдат получени чрез подаване на писмено заявление, адресирано до съответната регионална инспекция по околна среда или до министъра на околната среда, които, както стана ясно от написаното дотук, разполагат с нужната информация за качеството на въздуха в страната.

1. Така например детайлната уредба на осигуряване качеството на измерванията и на регистриране, обработка и съхранение на резултатите от измерванията е направена с приетата от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването Наредба № 7 от 03.05.1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 06.12.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP